Протокол № 125 от 07.04.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 949/2020
- Вид
- Протокол № 125
- Подписан
- 07.04.2021
- В сила
- 07.04.2021
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 125 гр. Варна , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елина П. Карагьозова при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело № 20203100900949 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се явиха:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Ответниците: О. В. Г. и В. С. Г. , нередовно призовани /не са призовани чрез упълномощения адвокат/, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 6213 от 01.04.2021 г. от адвокат Д.М., пълномощник на ищеца, с която моли да се даде ход на делото.
Заявява, че поддържат исковата молба и уточнителните молби. Оспорва отговорите. Моли да се даде възможност на вещото лице да изготви съдебносчетоводната експертиза. Моли за препис от протокола по имейл.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 6048 от 31.03.2021 г. от адвокат Д.М., пълномощник на ищеца, в която уточнява исковата претенция и прави искане за допълване на задачата на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът предоставя докладваните молби на процесуалния представител на ответниците за запознаване със същите и изразяване на становище.
1
Адв. П.: Представям пълномощните и молба с посочен съдебен адрес.
Не възразявам за нередовното призоваване на ответниците. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед депозираната молба в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответниците, намира, че посочения съдебен адрес следва да бъде вписан в списъка на лицата за призоваване, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ОТРАЗИ в деловодна система и да впише в списъка на лицата за призоваване посоченото в депозираната в днешно съдебно заседание молба, а именно: съдебен адресат Д.П., с адрес на кантората: гр.Варна, бул.
„Чаталджа” 14Б, вх.В, партер, служ. тел.: **********.
СЪДЪТ, с оглед липсата на възражения срещу нередовното призоваване на ответниците, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. П.: Оспорваме исковата молба по размер и по основание. Считаме, че към датата на подаване и на заповедното производството и към датата на установителния иск сумите, дължими от доверителите ми, не са коректно изразени по размер. В тази връзка ще имам доказателствени искания. Нямам възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение № 233 от разпоредително заседание на 02.03.2021 г. и го обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
“Околовръстен път“ 260, срещу О. В. Г. с ЕГН ********** и В. С. Г. с ЕГН 2
********** и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул.“Доктор Железкова“ 59, ет.7, ап.45, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумата от 90186.85 лева, представляваща незаплатена главница за периода 10.10.2016г. до 21.03.2018г. по Договор за потребителски кредит HL 29616/ 20.11.2007г. и Допълнителни споразумения към него от 14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r. (Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г., 10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г., 11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г. и 05.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 26.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 3741.33 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.10.2016г. - 14.02.2018г.; сумата от 1197.06 лева, представляваща неустойка за забава за периода 10.10.2016г. – 21.03.2018г., дължима съгласно чл.3, ал.3 от договора в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, сумата от 166.11 лева, представляваща такси при просрочие за периода 09.10.2016г. – 21.03.2018г.; 754,18 лева, представляваща разноски по кредита за периода 05.10.2017г. - 21.03.2018г., от които 287,23 лева за застраховка на ипотекиран имот съгласно чл.14, ал.3 от договора и 466.95 лева за подновяване на ипотека съгласно чл.13, ал.2 от договора, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №2075/28.03.2018г. по ч.гр.д.
№4337/2018г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит HL 29616/20.11.2007г. банката е предоставила по сметка на О. В. Г. сумата от 87500 лева, от които 80115 лева за рефинансиране на ипотечни кредита и 7385 лева за текущи нужди, усвоени съответно на 22.11.2007г. и 04.12.2007г., срещу задължението му да я върне на 156 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, който към момента на сключване на договора е 7.5% годишно, намален с 0.05 пункта. С подписване на договора и съгласно чл.1, ал.3 от същия ответникът В. С. Г. се е задължил да отговаря солидарно за 3 задължението като кредитополучател. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Кредитът е предоговарян многократно в периода 14.05.2009г. 05.05.2016г. с въвеждане на облекчен ред за погасяване, преоформяне чрез натрупване на формираните просрочия към редовна главница, изменение на срока на договора и на лихвения процент, който след 27.10.2014г. е обвързан с борсовия индекс СОФИБОР. Последно измененият краен срок на договора изтича на 22.11.2023г. Поради неплащане на месечните погасителни вноски след 18.10.2016г. в общ размер на 10630.28 лева кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1 от договора, считано от 21.02.2018г., когато е изтекъл седмодневният срок от получаване на поканите за доброволно изпълнение, връчени на кредитополучателя чрез лице от домашните и на съдлъжника лично на 14.02.2018г. За периода на забавата се дължи и наказателна лихва по чл.3, ал.3 от договора в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс 3наказателна надбавка от 10 пункта. За сключването на всяко допълнително споразумение ответниците дължат такса реструктуриране в размер на 50 лева. На основание чл.14, ал.3 и чл.13, ал.2 от договора в тежест на длъжниците са разходите за застраховка на ипотекирания имот и нотариалните такси за подновяване на ипотека. Поради изпадането в забава на длъжниците ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответниците са подали възражение по чл.415 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от съдебно установяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
Възраженията по чл.415 от ГПК, депозирани от ответниците по ч.гр.д.
№4337/2018г. по описа на РС-Варна, са бланкетни.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - факта на валидно сключен договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека; - своята изправност по договора - като кредитор и като длъжник, в т.ч. предоставяне на заемната сума по сметка на кредитополучателя; - изпълнение на 4 задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; - настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията по договора – допуснато просрочие по кредита и надлежното уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; - обосноваване на солидарната отговорност на ответниците; - обосноваване на задълженията по основание, период и размер, включително реалното заплащане от банката на разходи за застраховки и подновяване на ипотека.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства за изготвени към договора за кредит и към допълнителните споразумения погасителни планове.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
У К А З ВА на страните, че с оглед потребителското качество на ответниците, съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 6048 от 31.03.2021 г. от адвокат Д.М., пълномощник на ищеца, в частта, в която в изпълнение на указанията на съда, дадени в разпоредително заседание, се внасят уточнения относно датата на предсрочната изискуемост, договорната клауза, от която произтича задължението за такси и относно таксата за реконструиране на кредита.
СЪДЪТ намира, че в частта относно указанията по т. 1 от Определение №233 от 02.03.2021 г. уточненията следва да бъдат конкретизирани и допълнени, поради което на ищеца следва да бъде дадена възможност в тази насока, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищцовата страна, в едноседмичен срок от уведомяването да посочи конкретната клауза от тарифата за таксите на „Юробанк и Еф Джи България“ АД от 30.09.2009 г., от която твърди, че произтича задължението за такси за администриране на просрочен жилищен кредит, като указва на страната, че при неизпълнение исковата молба ще бъде оставена без движение.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от ищцовата страна са допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва: адвокатски пълномощни два броя; справка по чл. 366 от ГПК; извлечение от счетоводни книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 812493;
Договор за потребителски кредит HL 29616/20.11.2007г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 14.05.2009 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 27.05.2010 г.; пълномощно с нотариална заверка рег.№ 4057/08.11.2007г.; Анекс към договора за кредит от 15.04.2011 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 29.06.2012 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 04.07.2013 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 10.07.2013 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 07.02.2014 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 27.10.2014 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 11.02.2015 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 18.05.2015 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 27.01.2016 г.; Допълнително споразумение към договора за кредит от 05.05.2016 г.; нотариална покана до О. В. Г. от „Юробанк България“ АД с рег.
№ 32/10.01.2018 г.; разписка от 14.02.2018 г.; нотариална покана до В. С. Г. от „Юробанк България“ АД с рег.№ 33/10.01.2018 г.; разписка от 14.02.2018 г.; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 6
„Юробанк България“ АД и касов бон от 22.03.2018г.; известие за доставяне от 26.03.2018г.; Заповед № 2075 от 28.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4337/2018 г. по описа на ВРС, 26 с-в; изпълнителен лист № 2729 по ч.гр.д.№ 4337/2018 г. по описа на ВРС, 26 с-в; съобщение до „Юробанк България“ АД по ч.гр.д.№ 4337/2018 г. по описа на ВРС, 26 с-в; разпореждане от 30.04.2020 г. по ч.гр.д.