Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5140 от 12.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7247/2022
Вид
Решение № 5140
Подписан
12.09.2024
В сила
12.09.2024
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5140 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100507247 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 –. чл. 273 ГПК.

С решение № 2388/22.03.2022г., постановено по гражданско дело № 71450/2021г. на Софийски районен съд, 78 състав ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца „ЗАД А.Б.” АД на основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, сумата 5 474, 36 лева, заедно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 1 032.68 лева - деловодни разноски, като решението е постановено при участието на „С.“ ЕАД като трето лице помагач на ответника.

Срещу решенето е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която се поддържа, че обжалваният акт е неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението било необосновано, доколкото от доказателствата по делото не се установявали нито самият факт на настъпване на вредите, нито обстоятелствата, при които се твърди да е станало това.

Бланкетно се сочи, че в решението не били обсъдени и други възражения на ответника в хода на първоинстанционното производство. Предвид изложеното, се моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да отхвърли 1 предявения иск. Претендира разноски.

По делото е подадена въззивна жалба и от третото лице - помагач на ответника „С.“ ЕАД, в която се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че ответникът няма правен интерес от участието в процеса на „С.“ ЕАД, защото не това дружество извършвало ремонтните дейности, от които се твърди да са настъпили процесните вреди. Необосновано –. единствено въз основа на противоречиви доказателства, съдът приел за доказани обстоятелствата по настъпване на вредите, както и причината за това. Ето защо моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение в частта срещу него, евентуално –. да го отмени и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбите - ищецът „ЗАД А.Б.” АД, оспорва същите, като счита обжалвания акт за правилен. Моли въззивния съд да ги остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски по подадената от ответника въззивна жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –. в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

По възражението на въззивника –. трето лице - помагач за недопустимост на решението:

Доводите в тази връзка са неоснователни. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК, предпоставка за привличане на трето лице - помагач е наличие на правен интерес за привличащия. Противно на доводите на въззивника - трето лице 2 помагач, страната, която иска привличане, следва единствено да обоснове интереса си, а не да го доказва. Надлежната легитимация на третото лице /а и на всяка от другите страни в процеса/ се определя не от доказателствата, а от твърденията. За да е допустимо конституирането на трето лице, страната, която иска привличане, обосновава интереса си с твърдения, а не доказва фактите, на които го основава. В случая ответникът твърди, че в случай на уважаване на иска, би имал претенция срещу „С.“ ЕАД за вреди от лошо изпълнение на договор за изработка. Тези твърдения се поддържат и пред въззивната инстанция. Спорът кой в действителност е извършвал ремонтните дейности –. помагачът или трето за спора лице, би имал значение в един евентуален бъдещ процес, в случай, че ответникът предяви иск за обезщетяване на вредите от лошо изпълнение на договор. Ето защо не са налице пороци на обжалвания акт с оглед участието на трето лице -помагач, които да обосноват процесуална недопустимост на решението по отношение на третото лице-помагач.

По правилността на решението:

Решението е правилно като краен резултат, като не са допуснати нарушения на императивни правни норми. Въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, с изключение на фактическия извод, че ремонтните дейности са били извършени от „С.“ ЕАД по възлагане от Столична община с договор № СОА19-ДГ-477/08.07.2019г. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд в посочената част. Във връзка с доводите в жалбите, следва да се добави и следното:

За да достигне до извод за основателност на иска, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, според който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения 3 автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /действие на негов служител/ служител на изпълнител във връзка с ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Пред въззивната инстанция, с оглед доводите в жалбите, спорни са три въпроса –. кой е извършил дейността по поставяне на пътната маркировка, наведен пред въззивния съд от третото лице - помагач; увреден ли е бил автомобилът; причината, поради която са настъпили вредите.

За ангажиране отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че дейността по поставяне на пътната маркировка е извършвана от лице, на което ответникът е възложил работата. Този факт на практика не се оспорва от последния, доколкото в отговора по чл. 131 ГПК ответникът сам признава, че именно той е възложил работата на третото лице- помагач. Обстоятелството дали ремонтните дейности в конкретния участък са извършени от третото лице - помагач „С.“ ЕАД или от посоченото във въззивната жалба на помагача –. „К.г.“ ООД, макар да е спорно, не следва да се изследва в настоящото производство. Този факт е релевантен в отношенията между помагача и ответника, а не за основателността на иска, който е предмет на делото. Ето защо и предвид липсата на предявен обратен иск, въззивният съд не следва да излага мотиви в тази връзка.

На следващо място, увреждането на процесния автомобил се установява от разпита на свидетеля З.И., според показанията на когото последният е бил паркиран на паркинг на адрес гр. София, бул. ****, в близост до който в процесния ден са били извършвани ремонтни дейности –. полагане на боя по мост на пътя. Впоследствие се установило наличие на капки боя по автомобила. Действително свидетелят не сочи да е възприел непосредствено факта на попадането на боята върху автомобила, но за сметка на това сочи, че в същия ден и други паркирани там автомобили са били със същите повреди –. напръскани с боя. От това именно може да се заключи, че увреждането е настъпило от поставянето на пътната маркировка. Няма нито едно доказателство, а отсъстват и възражения в тази връзка, автомобилът да е бил повреден по друг начин. Освен това, показанията на свидетеля се 4 подкрепят от писмените такива - заявление, уведомление за щета, доклад и опис на щета, в които увредените части от автомобила са подробно описани.

Тези документи са частни и не обвързват съда с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК, но имат доказателствена стойност –. създадени са от трети на процеса лица и нямат нарочен за настоящия процес характер. Поради това тяхната вярност следва да се прецени от съда съобразно всички доказателства по делото. Показанията на свидетеля и писмените доказателства се подкрепят и от неоспореното заключение на САТЕ, според което описаният в исковата молба механизъм на увреждане е напълно възможен. Съвкупната преценка на описания доказателствен материал води на единствения логичен извод, че в процесния ден автомобилът е получил описаните увреждания именно вследствие на извършваните от работници на дружество - изпълнител действия, като се има предвид и че липсват каквито и да било конкретни възражения и доказателства, които да го разколебават.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските: Предвид изхода на делото, на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат в размер на сумата 720 лева, които се претендират от въззивника Столична община. При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /така определение № 556/14.07.2023 г. по т. д. № 1005/2023 г. ВКС, ІІ ТО/.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2388/22.03.2022г., постановено по гражданско дело № 71450/2021г. на Софийски районен съд, 78 състав.

ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 5 сумата 720 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието в процеса на „С.“ ЕАД, ЕИК 206671456, като трето лице - помагач на ответника.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6