Решение № 261138 от 11.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 11.11.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20797 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 2169,71лева, от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева, представляваща деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.06.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист, на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС ищцата е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: сумата от 2169,71лева, от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева, представляваща деловодни разноски. С договор за прехвърляне на парични вземания от 14.11.2016г. „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД вземанията си срещу М.М.М. по посочения изпълнителен лист. Въз основа на същия на 22.11.2018г. по молба на ответното дружество било образувано изп.дело № 20187190401288 по описа на ЧСИ Станислава Янкова с рег № 719 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. Ищецът счита, че давността за вземането е започнала да тече с издаване на изпълнителния лист и е изтекла преди образуване на изпълнителното дело.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че в настоящия случая давността е петгодишна и не е изтекла. Твърди се, че давността е прекъсната с образуване на изпълнително дело № 178/2013г., а впоследствие е с образуване на изп. дело № 1288/2018г., и двете по описа на ЧСИ Станислава Янкова. Сочи се още, че следва да се съобрази № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Със заповед за изпълнение № 4141 от 21.05.2013г. ч.гр.д. № 7146/2013г. М.М.М. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 2169.71 лева, от която 1500 лева – главница и 669.71 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г., както и сумата от 243.39 лева, представляваща деловодни разноски. Служебно известно на съда е, че въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.

Представена от ищеца е молба от „Е.М.“ ЕООД до ЧСИ

Станислава Дамянова Янкова, рег № 719 в КЧСИ, с район на действие – ВОС от 22.11.2018г., с която се иска да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника М.М.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.06.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. В молбата е посочено, че на с договор за цесия от 14.11.2016г. вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Е.М.“ ЕООД. Отправено е искане да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, за извършване на справка за банкови сметки и за налагане на запор при установяване на такива.

Представено е и запорно съобщение, изпратено от ЧСИ

Станислава Янкова до „БАНКА ДСК“ ЕАД, получено на 27.12.2018г., с което се налага запор на всички вземания на длъжника М.М.М. от банката до размера на дълга й по изпълнително дело № 20187190401288, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7146/2013г.

Представена от ответника е молба от „Първа инвестиционна банка“ АД до ЧСИ Станислава Янкова за образуване на изпълнително дело срещу длъжника М.М.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.06.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е основателен.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.

В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане на ответника срещу ищеца, което е присъдено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС и издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 04.06.2013г.

Спорният въпрос е погасено ли е вземането за посочената сума по давност.

Погасителната давност по същество представлява изтичането на определен от закона период от време, в следствие на което се погасява правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.

Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на притезанието, като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то се погасява в установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването на давността изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като започва да тече нов срок.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.

Действително е налице противоречива практика по въпроса дали влязлата в сила при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила заповед е приравнена на установено със съдебно решение вземане и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение № 214 от 15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г.

В настоящия случай ищецът е навел твърдения, че взискателят не е проявил активност в период над пет години след издаване на изпълнителния лист, като първото действие, годно да прекъсне давността е молбата му за образуване на изпълнително дело, депозирана пред ЧСИ Станислава Янкова на 22.11.2018г. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а едва със становище преди първо съдебно заседание е оспорил иска, като е навел правоизключващо възражение, че вземането не е погасено по давност предвид че взискателят е предприел действие по образуване на изпълнително дело още през 2013г., което е прекъснало давността. Съдът намира, че възможността за навеждане на такова твърдение и възражение е преклудирана с изтичане на срока за отговор, на основание чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК. В този смисъл възражението му не следва да бъде разглеждано, нито да се преценяват несвоевременно наведените твърдения за факти и обстоятелства, които имат значение за изхода на спора.

За пълнота следва да се отбележи и това, че твърдението за образуване на изпълнително дело № 178/2013г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова и извършване на такива действия, които са годни да прекъснат давността, не е доказано. Представена от ответника е само молба за образуване на изп.дело с посочване на изпълнителни способи, която има вх. номер на ЧСИ.

Освен ръкописно отбелязване в горната част на молбата ид № 178/2013г. няма никакви други индикации дали по същата действително е образувано изп. дело, дали са предприети някакви изпълнителни действия, дали е прекратено и кога.

С оглед на гореизложеното, се налага извода, че първото извършено от ответника действие, годно да прекъсне давността, е подаването на молбата за образуване на изп. дело от 22.11.2018г., към който момент петгодишната давност за погасяване на вземането вече е изтекла. В този смисъл съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Предвид че адв. А.А. е предоставил на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 398,91 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 96,52 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

Р Е

Ш И :

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.М.,

ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.М.“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 2169,71лева, от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева, представляваща деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.06.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на АДВОКАТ А.Т.А. от Варненска адвокатска колегия, сумата от 398,91 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 96,52 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: