Решение № 12710 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12710 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110153638 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Р. Г. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5587/2025 г. по описа на РС – Бургас.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е абонат на дружеството по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 18.07.2022г. и договор за лизинг от 18.07.2022 г., по силата на който му е предоставено устройство Apple iPhone SE 5G 128 GB 3rd gen red. Поддържа, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от ищцовото дружество на 29.08.2023 г. С оглед предходното се твърди, че към 05.09.2023 г. задължението на ответника за месечни, еднократни такси (абонаменти, доп. пакети), допълнителни услуги по договора за мобилни услуги, е в общ размер на 83,44 лева, за периода 05.05.2023 г.-04.09.2023г. По договора за лизинг дължимата сума е в размер на 533,91 лв., формирана от дължими лизингови вноски за периода 05.05.2023 г.04.09.2023г. Поддържа още, че като последица от посоченото неизпълнение, са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 293,00 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 1

18.07.2022г., от които сума в размер на 224,69 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 68,31 лв. за устройство Apple iPhone SE 5G 128 GB 3rd gen red, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена. Ищецът сочи, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника възлизат на сумата н общ размер на 910.35 лева и са обединени във фактура № 7355768672/05.09.2023г. за клиентски номер 006870253, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и. Поради неплащане на издадената фактура от страна на абоната, ищецът твърди, че подал в съда заявление по чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 83.44 лв., представляваща главница за месечни, еднократни такси (абонаменти, доп. пакети), допълнителни услуги за период 05.05.2023 г. - 04.09.2023г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 18.07.2022г., сумата от 533,91 лв., представляваща главница за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 18.07.2022 г. за APPLE iPhone SE 5G 128GB 3rd gen Red за период 05.05.2023 г. – 04.09.2023г., сумата от 293 лв. – главница, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 18.07.2022г., от които сума в размер на 224.69 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 68.31 лв. за APPLE iPhone SE 5G 128GB 3rd gen Red, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но частична неоснователност на предявените искове.

Прави се възражение за настъпила давност съгласно чл.111, ал.1 ЗЗД по отношение на част от процесните вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:

По делото е представен Договор за мобилни услуги, сключен на 18.07.2022г., с предпочетен номер ************, за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс, с месечен абонамент в размер на 29,99 лв. Видно от договора е, че на ответника 2 е предоставено устройство марка iPhone SE 5G 128GB 3rd gen Red срещу обща лизингова цена в размер на 950,16 лв. Договорът е подписан от потребителя, като автентичността на документите не е оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната услуги, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с нарочно съставена декларация – съгласие, удостоверяваща получаването на общите условия, която е с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Съгласно чл.26 от представените по делото Общи условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. В договорите за мобилни услуги е уговорена дата за фактуриране на ежемесечните задължения, а именно – 20-то число на всеки месец. От представените по делото фактури се установява, че ищецът е престирал по договора, а за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената абонаментна такса. Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси /в този смисъл е решение № 1403/20.03.2023 г. по в.гр.д. № 2806/2022 г. на СГС/.

Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал, поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

С оглед предходното предявения установителен иск за сумата от 83.44 лв., представляваща главница за месечни, еднократни такси (абонаменти, доп. пакети), допълнителни услуги за период 05.05.2023 г. - 04.09.2023г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 18.07.2022г., следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 3

ГПК в съда – 24.07.2025 г. до окончателното изплащане.

Неоснователно е релевираното от особения представител на ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 24.07.2025 г., от която дата установителните искове се считат предявени - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.

Съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за сумата от 533,91 лв., представляваща главница за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 18.07.2022 г. за APPLE iPhone SE 5G 128GB 3rd gen Red за период 05.05.2023 г. – 04.09.2023г. Това е така, тъй като в чл. 11, ал. 1 ОУ към договорите за лизинг е предвидено, че лизингодателят може да развали договора за лизинг, ако потребителят е в неизпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, както и ако последният е прекратен. Чл.12, ал.1 ОУ предвижда, че при неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да се откаже едностранно от задълженията си по договора с писмено уведомление до лизингополучателя, както и да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Чл. 12, ал. 2 пък гласи, че вноските и дължимите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги. По делото не се установява тези права да са били упражнени, поради което съдът приема, че договорите не са прекратени, нито е обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски.

С оглед предходното, този иск следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за неустойка е предпоставена от установяване валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора и неизпълнение на задължението, за което е уговорена.

В настоящият случай от изложените от ищеца обстоятелства се установява, че се касае за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това при преценка дали договорът е едностранно развален следва да бъдат съобразни нормите на чл.87 ЗЗД.

Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Изречение второ на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено 4 също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. В случая ищецът не представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.

Доколкото писмената форма на предупреждението по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД е форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойка не се дължи поради липса на предпоставки за възникването и начисляването .

Отделно от предходното, настоящият съд приема, че клаузата, уреждаща задължение за заплащане на неустойка по договор за мобилни услуги, за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл са решение № 178/26.02.2015 по т.д. № 2945/2013 г., II т.о. на ВКС и решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г., ІІ т. о. на ВКС/.