Решение № 1115 от 28.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900329 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на ответното търговско дружество „Телкософт ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2023 г. е починала М.Б.Д.– едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, след което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за прекратяване на дружеството.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор, с който не оспорва допустимостта на иска, на счита, че прокурорът следва да представи доказателства, че наследниците на починалия едноличен собственик са уведомени за съществуването на дружеството и поканени да отстранят несъответствието на вписванията.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.

От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че считано от 24.02.2016 г., управител на дружеството е М.Б.Д., която е и едноличен собственик на капитала на дружеството.

От извлечение от регистър „Население“ се установява, че Г.М.Д. е починал на 28.03.2023 г.

По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан 1 управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което осъществява управлението на дружеството. Съответно редът по чл.155, т.3 ТЗ е приложим и по отношение на едноличните дружества с ораничена отговорност, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, доколко законът поставя условия за настъпване на прекратяването, без да определя срок за настъпването им, очевидно не се касае за автоматично прекратяване с факта на смъртта на едноличния собственик. В същия смисъл са и указанията по т.1 от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.

След смъртта на управителя до подаването на исковата молба на 17.02.2025 г. дружеството е останало за повече от три месеца без управител, поради което и съдът приема да са налице предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и предявеният иск следва да бъде уважен, като знанието, намеренията и изявления на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, който е вписан и като представляващ, са без всякакво правно значение по делото, доколкото наследниците, ако има такива, не са предприели никакви действия за продължаване на дейността на дружеството и вписване на нов представляващ, а законът зачита единствено вписванията в търговския регистър като предпоставка за прекратяване на дружество.

При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80 лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител, които са за сметка на бюджета.

С решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от 18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при възражение за прекомерност, е изменена и вече не предвижда минимални размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация, поради което е налице нищожен акт, като никакви промени в заглавието и съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от съсловен орган нарушава конкуренцията.

2

При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето на възнагражденията от съда, както и при възражения за прекомерност, преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се анагажира адвокатска защита по конкретния спор.

Съдебният състав счита, че в хипотезите, в които адвокатското възнаграждение не е заплатено реално въз основа на уговорка между представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, ориентир за определянето на възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и размерите на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява процесуално представителство по изискване на закона и без възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото.

Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на 200 лв. Касае се за производство, което абсолютно излишно и поради недомислие на законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не предполага никаква сложност. Този размер на възнаграждението освен спрямо необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените като критерии за съпоставка възнаграждения по чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която в действащата редакция към настоящия момент предвижда възнаграждение по граждански дела от 80 лв. до 150 лв. за неоценяеми искове, какъвто е настоящият, но в изменената редакция, чието влизане в сила е отложено до 01.01.2025 г., предвижда увеличение на възнагражденията за неоценяеми искове в диапазона от 160 до 220 лв. Определяне на по-висок размер е необосновано с оглед изискването за диференциране на възнаграждението в посочените рамки и при сравнение с по-сложни и времеемки процедури, за които се определят възнаграждения в същия диапазон– например искове за заличаване на вписване в регистър, за защита на членствени права на членове на юридически лица и/или търговци и т.н., като определеното възнаграждение е съобразено с горната граница, 3 приета от държавата като относима към размерите на адвокатските възнаграждения в резултат от изменение на икономическите условия, изразяващо се в повишение на минимална заплата, максимален осигурителен доход и изискващо актуализацията им.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА Телкософт ЕООД, ЕИК: 203939045, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Будапеща, №32.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по делото адвокат Л. Е. Г. в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Телкософт ЕООД, ЕИК: 203939045, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Будапеща, №32 да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото и 200 лв. – възнаграждение за особен представител.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л. Е. Г. възнаграждение в размер на 200 лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис от настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4