Решение № 260014 от 07.07.2021, Районен съд - Ивайловград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Ивайловград, 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 119/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е във връзка с предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр.с чл. 99 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от юрисконсулт П.Т., пълномощник на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, с управител Р.В., против Д.Д.С.

***, с цена на иска 400 лв.

В исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се сочи, че на 26.11.2015 г. между „4 ФИНАНС“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „ВИВУС“ и Д.Д.С. е сключен Договор за кредит № *******, по реда на чл.

6 от ЗПФУР, явявящ се трети по ред договор за кредит между тях. В искането си Д.С. бил заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 400

(четиристотин лева), като заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

Съгласно заявката и условията по договора, кредитът е бил отпуснат чрез паричен превод посредством „ИЗИПЕЙ“ АД в деня на сключване на договора за период от 30 дни, с падежна дата 26.12.2015 г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължавал да заплати на „4ФИНАНС“ ЕООД сума в общ размер на 496 (четиристотин деветдесет и шест лева), от които 400 (четиристотин лева) главница;

13,47 (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита и 82,53 (осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки) - такса за експресно разглеждане.

Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4ФИНАНС“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.

Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „ВИВУС“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „ВИВУС“ предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „ВИВУС“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат.

С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Съгласно точка 2.2 от Общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит.

С настъпване на падежа по договора, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от 27.12.2015 г.

(денят, следващ падежната дата), „4ФИНАНС“ ЕООД започвал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.

13.3. (а), същата се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,01 % към датата на сключване на договора). След като изпаднал в забава, до ответника са били изпратени три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *******, се таксували по 10 (десет лева) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавяла към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил своето задължение.

На 23.11.2018 г.

„4ФИНАНС“ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № ******* в общ размер на 1 121,28 (хиляда сто двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки), от които: главница - 400,00 (четиристотин лева); договорна лихва - 13,47

(тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), неустойка (наказателна лихва) - 595,28 (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) за периода 27.12.2015 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща цесията); такси за експресно разглеждане - 82,53 (осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки) и разноски за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4ФИНАНС“ ЕООД предоставяли на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5.

По силата на сключения Договор за цесия, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника в Договора за кредит, която била получена на 19.12.2018 г.

От сключване на Договора за цесия до момента на подаване на исковата молба, ответникът продължавал да не заплаща задължението си по Договор за кредит № *******, поради което за „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С исковата молба ищецът претендира единствено сума в размер на 400 (четиристотин лева), представляваща неизплатена главница по договора за кредит, но не и цедираната договорна лихва, наказателна лихва, таксата за експресно разглеждане и таксите за събиране.

Ищецът моли да бъдат призовани в съдебно заседание заедно с ответника и след като съдът се увери в основателността на предявения от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск, да постанови съдебно решение, с което да осъди Д.Д.С., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 400,00 (четиристотин лева) - неизплатена главница по Договор за кредит № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли съда да осъди Д.Д.С., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в общ размер от 400 (четиристотин лева), която същият е получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Моли съда да осъди Д.Д.С. да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет лева).

Моли съда, в случай че присъди горепосочените суми в полза на ищеца, да укаже на ответната страна, че може да ги заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по посочената в исковата молба банкова сметка.

***, моли, на основание чл. 192 ГПК да бъде изискано от „Изипей“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Иван Вазов“ № 16, да предостави намиращи се у него документи - разписка за преведена сума, с която да се установи усвояването (получаването) на сума в размер на 400,00 (четиристотин лева) от Д.Д.С., преведена от „4ФИНАНС“ ЕООД чрез „ИЗИПЕЙ“ АД с Разписка за извършено плащане № 2000000093344113 от 26.11.2015 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът Д.Д.С., чрез пълномощника си – адв. Д.К. от ХАК представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.6 от ЗПФУР вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД по основание и по размер.

Оспорва по основание и по размер и обективно съединения под формата на евентуалност иск с правно основание по чл.55 ал. 1 от ЗЗД .

Моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани, като оспорва изцяло твърденията, че е сключил с „4ФИНАНС“ ЕООД и е дал съгласие за сключване на такъв договор.

Оспорва твърденията, че е получил сумата от 400 лв., която се претендира.

Оспорва твърдението, че е уведомен по надлежния ред за извършената цесия на вземането.

Излага следните съображения: По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не можело да се цени като доказателство за сключен договор.

Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение по него - в случая на ищеца на когото е цедирано вземането, който твърди, че не бил върнал съответната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка страна била длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следвало да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизали в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължавали съда да приеме недоказаното за нестанало.

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР, за доказване на електронни изявления бил приложим ЗЕДЕП. В последния закон било предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнявал на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не бил доказал, че върху представения от него договор е положен електронен подпис от страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП „електронен подпис“ означавало данни в електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. В самите общи условия на договора е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди желанието си за сключване на договора и съответно неговото съдържание - т.2.8 от общите условия.

Договорът се считал сключен от момента на потвърждаването му по ел.поща и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателя го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител.съгл.3.1 от общите условия. От този момент се считало, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответникът е получил потвърждението и за последващите му действия не били ангажирани по настоящото дело.