Решение № 262 от 18.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100255 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е образувано по искова молба на Л. М. С. срещу М. С. С..

Ищцата твърди, че е майка на ответницата, която още от раждането си е с установен генетичен дефект - „Каналопатия KCNQ – мутация“, а впоследствие й е поставена и диагноза „Спастична церебрална парализа и тежка степен на интелектуален дефицит без развит говор“. Била освидетелствана пожизнено от ТЕЛК със 100% степен на увреждане с чужда помощ. Неподвижна е и няма физически и психически капацитет да се обслужва сама, в т.ч. за елементарни хигиенни и битови нужди, както и не може да разбира и преценява нуждите си. Не може да говори членоразделно и трудно комуникира чрез издаване на звуци.

Ищцата твърди, че на 14.02.2025г. М. ще навърши 18 години, но поради заболяването й не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава личните си и имуществените си интереси и не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Счита, че състоянието на ответницата обуславя невъзможност, тя да се грижи за своите работи, поради което са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение. Отправя такова искане до съда. Представя доказателства. Прави доказателстветни искания.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответницата – адв. Х.. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който представителят изразява становище за допустимост и основателност на иска. Не възразява срещу доказателствените искания на ищцата. Не прави собствени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание пред ОС- София, ищцата се явява лично и 1 се представлява от адв. Колева, която поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. Не възразява срещу отговора и няма възражения по доклада. Моли съда да постанови решение, с което да постави М. С. С. под пълно запрещение. Счита, че са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС и искът е основателен и доказан.

В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и се представлява от адв. Х. – особен представител, която поддържа отговора на исковата молба и заявява, че няма възражения и доказателствени искания.

Счита, че са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС и че в интерес на лицето е да се постави под пълно запрещение.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура счита, че са налице предпоставките за поставяне на лицето под пълно запрещение.

Съдът констатира, че, съгласно представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за раждане на М. С. С., ищцата Л. М. С. е нейна майка, т.е. близък роднина по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК, и е активно легитиМ.на да иска поставяне на ответницата под запрещение. Искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът наМ. за установено от фактическа страна следното.

Представено е Експертно решение № 0513/040 от 27.02.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ, III-ти състав, с което на М. С. С. е пожизнено определена 100 % ВСУ с чужда помощ, поради общо заболяване с водеща диагноза „Спастична церебрална парализа”. Констатирани са и спастична квадри пареза, симптоматична епилепсия, тежка степен на интелектуален дефицит и каналопатия KCNQ – мутация. Изложени са мотиви, че се касае за лице в увредено общо състояние, неразвит говор, слаба двигателна активност, тежък двигателен и умствен дефицит, като коефициентът й на интелигентност е на долната граница на тежка умствена изостаналост.

Представена е и епикриза на М. С. от 18.12.2023г. на клиниката по ортопедия и травматология на болница „Токуда“. Посочената в нея диагноза е „Невромускулна сколиоза, множествено засягане на гръбначния стълб“.

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на ответницата С. в хода на разпита й по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Словесният контакт с нея се оказа практически невъзможен.

Ответницата не отговаряше на зададените й въпроси, не осъществяваше визуален контакт, нито концентрираше вниманието си върху конкретен обект в съдебната зала.

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц. П. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че освидетелстваното лице е с тежка умствена изостаналост, съчетана с тежки неврологични нарушения, епилепсия и костно- ставни- неврологични патологии. Умствената изостаналост е резултат от необратими мозъчни увреждания и не може да се очаква подобрение в състоянието, като не са налице и минимални социални вграждания. Това състояние изисква непрекъснати грижи за хранене и за лична хигиена, тъй като ответницата е неориентирана. В обобщение, вещото лице е посочило, че е налице тежко психоневрологично заболяване (тежка умствена изостаналост), което по смисъла на чл. 5 от ЗЛС представлява вродено слабоумие. Направен е извод, че ответницата няма съхранена 2 психична годност и не е в състояние правилно да се ориентира, да извършва обикновени действия, да се грижи за своите работи и интереси и не може да разбира свойството и значението на постъпките си, нито може да защитава своите интереси. Нейното нервно- психическо и физическо състояние не й позволява самостоятелно да поема права и задължения чрез лични действия и да се грижи за своите интереси, както и да управлява имуществото си.

Състоянието й спада към тежките разстройства на Аз-а. Прогнозата за развитие на заболяването е неблагоприятна, тъй като не може да се очаква обратно развитие, а умствената изостаналост е до живот, като дори може да има задълбочаване на процеса във времето.

Крайното заключение по експертизата е в смисъл, че при М. С. С. с ЕГН: ********** е налице тежка умствена изостаналост (F72 по МКБ -10), което представлява вродено слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС.

Състоянието представлява тежко психоневрологично заболяване, с придружаващи парализи, симптоматична епилепсия, и множество неврологично-мускулно- ставни увреждания, сколиоза и плегии, водещи до невъзможност за стоене в изправено положение. С. е напълно неспособна за самостоятелно функциониране и автономно обслужване, като се налага непрекъснато да бъде обгрижвана от семейството си. Прогнозата е песимистична, не търпи подобряване или по- благоприятно развитие. В това си състояние С. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, като не разбира своите интереси и правата си в никаква степен, нито може да ги защитава.

В проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице поддържа заключението си и изрично заявява, че прогнозата е песимистична, т.е. невъзможно е да се възстановят някои функции, тъй като са настъпили още от раждането. Някакво подобрение може да се постигне само в ставнокостната система, но не и в другите системи.

В открито съдебно заседание е разпитан свидетелят С.Ц.С., баща на ответницата, който заявява, че М. не може да се самообслужва, не може нищо да прави, не може сама да се храни, не може да ходи, не може да говори, не разбира нищо. НаМ. се в това състояние, откакто се е родила. Не може да покаже по никакъв начин, че има нужда от нещо, нито може да изрази желание за нещо.

При така установената фактическа обстановка, съдът наМ. от правна страна следното:

Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови поставянето му под запрещение. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си 3 съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.

С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.

Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът наМ., че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът наМ., че такава необходимост е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на М. С. е тежко. В наличните медицински документи е отразено, че същата страда от спастична церебрална парализа, спастична квадри пареза, симптоматична епилепсия, тежка степен на интелектуален дефицит и каналопатия KCNQ – мутация. Тежкото засягане на здравето на С. – до степен на практически невъзможен словесен контакт с нея – беше констатирано и от 4 съдебния състав в хода на личния й разпит по чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание ответницата не отговаряше на зададените й въпроси, не концентрираше вниманието си и не осъществяваше контакт под никаква форма. При тези данни следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответницата под запрещение.