Определение № 92 от 29.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Ловеч, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500030 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н. срещу Разпореждане № 3317 от 18.12.2024 г. по ч.гр.д.

№ 2296/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, в частта му от 289.99 лв. до пълния размер от 300.00 лв – главница, 46.01 лв. – договорна лихва и 207.60 лв. – обезщетение за забава.

Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Твърди, че районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано.

Оспорва извода на заповедния съд, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Пояснява, че думата „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР, като тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и 1 в т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика окръжни съдилища, в която са се произнесли по методиката за формиране на ГПР.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на РС – Ловеч и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 2296/2024 год. по описа на РС – Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. И. М. за парчини вземания в размер на: 300 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 46.01 лв. – договорна лихва за периода от 12.05.2021 г. до 13.12.2021 г., 207.60 лв. – обезщетение за забава за периода 13.05.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски, произтичащи от договор за паричен заем № *******, сключен на 12.04.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и И. И. М.. Посочено е, че впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 13.01.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г.

Ловешкият районен съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за сумата от 289.99 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до изплащането й, като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за главница да горницата над 289.99 лв. до 300.00 лв.

– главница, 46.01 лв. – договорна лихва за периода 12.05.2021 г. до 13.12.2021 г., 207.60 лв. – обезщетение за забава за периода 13.05.2021 г. до 28.11.2024 г. и сторените разноски.

В мотивите на обжалваното разпореждане са изложени доводи, че разходите за заплащане на неустойка не са отразени в оповестения на длъжника ГПР от 47,96 %, макар и да са включени в общия размер на дълга по всяка една вноска (в погасителния план), както и че действителният размер на ГПР далеч надхвърля максимално заложения в закона петкратен размер на законната лихва. Посочено е, че кредиторът е нарушил изискванията на закона, като не е посочил действителния ГПР и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. Направен извод, че на основание чл.23 от ЗПК следва да се присъди само чистата стойност на кредита, като се приспадне предложеното изпълнение от 10.01 лв.за договорна лихва. Изложени са аргументи, че вземането за главница е парично, падежа за неговото изпълнение настъпва след покана, доколкото връщането на сумата по кредита се дължи не в 2 изпълнение на договорно задължение, а във връзка санкция спрямо кредитора за нарушаване на правила, установени в обществен интерес, поради което в полза на заявителя не следва да се присъжда и вземане за обезщетение за забава преди датата на подаване на заявлението.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит. Следователно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което приложимите норми са тези на ЗЗП, ЗПК, съответно на ЗЗД.

В изпълнение на задължението си по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е извършил служебно проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП.

С представения договор за потребителски кредит № ******* кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер 300.00 лв., които следва да бъдат погасени на 8 вноски : 2 х 10.01 лв. и 6 х 56.00 лв., ден на плащане – сряда. Договореният между страните лихвен процент е 40,05 %, ГПР – 47.96 %, а общата сума за плащане е в размер на 356.02 лв. В чл. 6 от договора, кредитополучателят се е задължил в 3-дневен срок да предостави за обезпечение на кредита безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумултивно на определени в чл.23 от ОУ изисквания.

Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на горепосоченото задължение, се дължи неустойка в размер на 267.98 лева, като същата се дължи разсрочено – съобразно приложения към договора погасителен план.

При така установените факти по делото съдът констатира, че размерът на договорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка е в размер на 89 % от размера на отпуснатите заемни средства. Задължението за представяне на обезпечение, предвид поставените в договора изисквания, е трудно изпълнимо и дори невъзможно. В подкрепа на този извод е и факта, че размерът на така уговорената неустойка е включен в размера на месечните погасителни вноски, което се установява от погасителния план. На следващо място изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение само по себе си не е свързано с изпълнение или неизпълнение на главното задължение и не гарантира неговото изпълнение, а в случая неустойката е договорена като гаранция на задължението за предоставяне на обезпечение и то в размер, който е висок в сравнение с този на главното задължение.

3

Следва да се отчете, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното съдът намира, че процесната неустойка, която е уговорена за непредставяне на обезпечение в посочения размер, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговеца цели оскъпяване на кредита. От изложеното се налага извод, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съдебният състав счита, че по същество процесната неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора, скрит разход по кредита, който е във финансовата тежест на потребителя, поради което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

След като предоставената главница по договора е в размер на 300.00 лв. и общата сума за връщане е в размер на 356.02 лв. с включена договорна лихва, при срок за връщането от 8 месеца, предвид прикритото под формата на неустойка допълнително възнаграждение от 267.98 лв., посоченият в договора ГПР от 47.96 % не съответства на действителния прилаган по договора.

Посоченият в договора за заем ГПР не е формиран при спазване изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и отразява по-нисък от действителния ГПР, което създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация, за да може потребителят да е запознат с условията и стойността на кредита и своите задължения, преди да го сключи. С оглед на изложеното и предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК, какъвто извод е направен и от заповедния съд. На основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

С оглед на изложеното въззивният състав намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че са нарушени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и липсата на данни за взетите предвид допускания само по себе си не би могло 4 да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест. Според приетото в решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС, националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Настоящата инстанция счита жалбата за основателна досежно отхвърленото вземане за главница в частта от 289.99 лв. до пълния размер от 300.00 лв. В заявлението не се съдържат твърдения и не са представени доказателства, че от страна на длъжника е платена сумата от 10.01 лв. за договорна лихва, включена в размера на първата погасителна вноска, дължима на 12.05.2021 г. В него изрично е посочено, че заемателят не е платил дължимия паричен заем, с оглед на което за „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, една от които е за главница в размер на 300.00 лв. Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане в тази част и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за това вземане.