Решение № 124 от 11.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220103915 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.

124, ал. 1 от ГПК от Х. Х. З. срещу Кредит Инкасо Инвестмънт Бг, ЕАД за признаване на установено несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за сумата 3 914,50 лева главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008 год. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС – Пазарджик и е образувано изпълнително дело № 708/2016г. описа на ЧСИ-Г.С., рег. № 885, с район на действие ОСПазарджик, поради погасяването му по давност.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 708/2016г., по описа на ЧСИ - Г.С. с район на действие ОС – Пазарджик, за принудително събиране на задължения по влязла в сила Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС – Пазарджик, за сумата в размер на 3914.50 лева в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ ” ЕАД с ЕИК:

202423225.

Излага, че вземането е възникнало на основание сключен между ищцата и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008 год., след което е цедирано в полза на ответника.

Поддържа, че през 2019 год. предявила пред РС – Пазарджик иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу ответника, да се признае за установено, че 1 вземания, по които е образувано и водено ИД № 708/2016 год. по описа на ЧСИ - Г.Т. са погасени по давност, по който било образувано гр. дело 3470/2019 год. по описа на съда. С Решение № 356/11.03.2020 год. по гр. д.

3470/2019г. искът бил отхвърлен.

Твърди, че след влизане в сила на съдебното решение, чрез запорно съобщение с изх. № 9861/05.08.2024 год. на ЧСИ-Г.Т. й бил наложен запор върху банковата сметка на ищцата, открита в „БАНКА ДСК” ЕАД.

Намира, че поради наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителен лист, за нея е налице правен интерес да предяви иск по чл.439 ГПК, с който да оспори изпълнението.

Поддържа, че първоначално по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 411/2011г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик по молба на първоначалния взискател от 04.08.2011г. за сумите 3914,50 лв. главница, 787,59 лв. мораторна лихва от 19.09.2008г. до 11.01.2011г. и законна лихва от 11.01.2011г., до изплащане на вземането, както и 194,04 лв. разноски по делото.

Счита, че началният момент, от който започва да тече давността за вземането по издадения изпълнителен лист е 06.10.2013г., но до 26.06.2015г.

/датата на влизане в сила на ТР № 22/26.06.2015 год. на ВКС, ОСГТК/ давност за вземането не е текла. Такава е започнала да тече на 07.06.2017г. когато й е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление на ищцата в „Уникредит Булбанк” АД. От банката постъпил отговор по наложения запор на сметките, че суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар.

Настоява, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност за вземането, тъй като след 07.06.2017г. не са извършвани изпълнителни действия, които да я прекъснат. Следователно на след 07.06.2022г. вземането за главница било погасено по давност. Вземанията за разноски също били погасени на 07.06.2022 год. на основание чл. 119 ЗЗД, тъй като с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Иска от съда да се произнесе с решение за признаване на установено по отношение на Кредит инкасо инвестмънт БГ, ЕАД, че не дължи сумата от 3914.50 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008 год., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС – Пазарджик и е образувано изпълнително дело № 708/2016г. описа на ЧСИ-Г.С., рег. № 885, с район на действие ОС-Пазарджик, поради погасяването й по давност.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Кредит инкасо инвестмънт БГ, ЕАД оспорва основателността на иска.

Не оспорва наличието на сключен между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл” АД/, с универсален правоприемник ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, Договор за кредит № PLUS-01217950, от който за Х. Х. З. е възникнало процесното задължение.

Не оспорва, че поради неизпълнение от страна на ищцата на задълженията по договора за кредит, за вземането са издадени Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС – Пазарджик.

Не оспорва, че е кредитор на вземането по силата на договор за цесия.

Не оспорва, че в периода 2019 г. - 2020 г. между страните се е водил спор по предявен от ищцата иск с правно основание чл. 439 ГПК за същото вземане, приключил с Решение № 260034/21.09.2020 г. по възз.гр.д № 420/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, с което искът е отхвърлен. Счита, че с отхвърляне на иска са преклудирани всички факти, които са били известни на страните и които са могли да заявят до приключване на съдебното дирене в производството по делото пред въззивната инстанция.

Не оспорва, че по молба на първоначалния взискател и въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС – Пазарджик е образувано ИД № 411/2011 г. на ДСИ при РС Пазарджик, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие е образувано под ИД № 708/2016 г. по описа на ЧСИ Г.С..

Оспорва, че вземането е погасено по давност за периода 07.06.2017 г. – 07.06.2022г., с доводи, че след 2017 г. по делото са извършвани валидни изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне погасителната давност.

Излага, че на 07.06.2017 г. било изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД. На 25.06.2018 г. била входирана молба за извършване на опис, оценка и публична продан от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. На 25.07.2018 г. била изпратена покана за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 30.08.2018 г.

На 25.05.2021 г. била подадена молба за присъединяване на ИЛ от 08.04.2021 г.

На 31.08.2022 била подадена молба с искане за извършване на справка БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи. На 31.05.2024 г. била входирана молба с искане за извършване на справка БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи. На 05.08.2024 г. било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” ЕАД, като на 26.08.2024 г. постъпил отговор в кантората на ЧСИ, че е наложен запор върху откритите банкови сметки на името на длъжника.

Позовава се на постановките в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 3 г. на ОСГТК, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/6.06.2015 г. по т. д. № г., ОСГТК ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д.

№ 3/80 г. според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Позовава се и на съдебна практика, според която настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност, съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД“.

По тези съображения, намира, че за вземанията по изпълнителен лист от 28.03.2011 г. както към датата на депозиране исковата молба- 16.09.2024 г., така понястоящем давността не е изтекла, тъй като взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Г.С. не са бездействали, а напротив, предприемали са необходимите действия и са показали ангажираност по повод събиране на процесното вземане.

Поради гореизложеното, настоява за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

Срещу ищцата Х. Х. З. е издадена Заповед за изпълнение № 55/14.01.2011г. по ч. гр. д. № 108/2011г. на РС – Пазарджик и изпълнителен лист от 28.03.2011г. за сумите 3914,50 лв. главница, ведно със законна лихва от 11.01.2011г., до изплащане на вземането, 787,59 лв. мораторна лихва за периода 19.09.2008г. – 11.01.2011г. по Договор за паричен кредит PLUS01217950, сключен между З. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България.

По искане на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист на 06.10.2011г. е образувано изпълнително дело № 411/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик, с взискател БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, което е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция с постановление от 28.10.2015г., влязло в сила на 18.03.2016г.

Няма данни дали от образуването на изпълнителното производство са извършвани действия по принудително изпълнение за събиране на вземането и какви.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. между БНП Пърсънъл Файненс АД и ответника Кредит инкасо Инвестмънт Бг ЕАД, вземането на срещу ищцата е прехвърлено на ответника.

4

По молба на новия взискател от 15.06.2016г. и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 28.06.2016г. е образувано изпълнително дело № 708 по описа на ЧСИ Г.С., с район на действие РС – Пазарджик. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника и е възложено, на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извършва необходимите действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

Извършено е проучване на имуществото на длъжника – притежавани недвижими имоти и доходи. До З. е изпратена покана за доброволно изпълнение № 6489/28.06.2016г., с която е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома й за 01.09.2016г., която е получена от нея на 20.07.2016г. Опис на движими вещи не е извършван.

С постановление от 16.08.2016г. е наложен запор върху получаваното от ищцата трудовото възнаграждение от „Роузи плантс“ ЕООД, ЕИК: 203334078.

Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 30.08.2016г. По наложения запор не са постъпвали суми за удовлетворяване на вземането.

С молба от 09.03.2017г. Кредит инкасо инвестмънт Бг ЕООД е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на ищцата. Такъв е насрочен за 29.05.2017г., а призовката за извършване на описа е връчена на З. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 17.05.2017г. Описът на движими вещи не се е състоял.

С молба от 15.07.2017г. ответникът е поискал извършване на справка за наличието на банкови сметки на името на ищцата и в случай че такива бъдат открити, налагане на запор върху тях.

Извършена и справка във водения от БНБ регистър за наличните банкови сметки и сейфове на името на длъжника.

С постановление от 07.06.2017г. по изп. дело № 708/2017г. по описа на ЧСИ С. е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление на З., находящи се в Уникредит Булбанк АД. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 13.06.2017г. В изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК, Уникредит Булбан АД е уведомила съдебния изпълнител, че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар.