Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260219 от 12.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3721/2019
Вид
Решение № 260219
Подписан
12.01.2021
В сила
15.05.2021
Състав
ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

12.01.2021г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря

Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 3721 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 487807 от 13.09.2018г. по гр.д. № 39923/2015г. Софийски районен съд, 46 състав: Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, нцидентен установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 114 вр. чл. 115 КРБ вр. чл. 2, ал. 2 ЗНА и издадени при липса на компетентност;

Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, евентуално съединен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на чл. 45, чл. 48 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, на чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент; Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 789.64 лв. по фактура № **********/30.03.2015г., представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода от 30.01.2015г. до 25.03.2015г. за имот с кл. № 310218995031 и аб. № **********, находящ се в с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца А.С.С., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът е доказал наличие на основание за извършената корекция. В ЗЕ не се съдържала норма, предвиждаща обективна отговорност на потребителя на ел. енергия, поради което приложима била нормата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и в границите, очертани в същата норма. Не можело с правила, създадени от органи без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закона. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ (отм.), към които препращал ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора. СРС неправилно приел за неоснователен предявения инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на ПИКЕЕ (отм.), които не били издадени от компетентен държавен орган, доколкото КЕВР била независим орган, който структурно е извън изпълнителната власт и съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНА.

Неправилно бил отхвърлен и евентуалният инцидентен установителен иск. Клаузите на чл. 45, 48 и 49 ПИКЕЕ (отм.) противоречали на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, поради което и съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът не следвало да ги прилага, а да приложи акта от по-висока степен. Поддържа още, че ответникът не бил изпълнил и императивната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и не предвидил в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента за предстояща корекция на сметки, а ищецът не бил получил уведомление от ответника, от което да е видно какъв констативен протокол е съставен, от кого, какви констатации са направени с него, нито бил уведомен за извършена корекция на сметка, в какъв размер е дължимата сума, от кого се дължи, по какъв начин е начислена, на какво основание и за какъв период се отнася. Районният съд неправилно приел и че проверката на електромера е извършена по нормативно предвидения ред и че се установява нерегламентирано въздействие върху електромера и промяна в схемата на свързване. Не били съобразени твърденията в исковата молба, че електромерът бил разположен извън имота на ищеца, че електромерът е собственост на ответника, че ищецът няма достъп до него и единствено лица с технически познания можело да въздействат върху него и върху схемата на свързване. По делото били ангажирани доказателства, че реално потребление на ток в процесния имот започнало след началото на м. март 2015г., който факт бил от съществено значение при изчисляването на корекцията. Неправилно районният съд не кредитирал и приетото заключение на СТЕ в частта, с която вещото лице приело, че следва да бъде съобразено наличието на предпазители от 32 А след електромера, като в този случай консумацията следва да бъде начислена на 32 % от начислената от ответника сума. Поради това моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

Съображения излага в молба от 04.02.2020г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако същото е над 300 лв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за прогласяване на основание чл. 17, ал. 2 ГПК нищожността на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 114 вр. чл. 115 КРБ вр. чл. 2, ал. 2 ЗНА и издадени при липса на компетентност; евентуално искане за прогласяване на основание чл. 17, ал. 2 ГПК нищожността на чл. 45, чл. 48 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, на чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент, и с отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за сумата 789.64 лв., представляваща начислена служебно по фактура № **********/30.03.2015г. на основание констативен протокол № 3011272/15.03.2015г. стойност на консумирана електроенергия за минал период - 30.01.2015г. – 25.03.2015г., за имот на адрес: с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****, клиентски № 310218995031 и абонатен № **********.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която първостепенният съд се е произнесъл по искове при квалификацията на чл. 17, ал.

2 ГПК за прогласяване нищожност на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр.

98/12.11.2013г.). По реда на чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол на индивидуални административни актове. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР (сега КЕВР) въз основа на възложеното й със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, правомощие да приеме подзаконов нормативен акт (чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА). Компетентният съд, пред който е допустимо оспорване на подзаконови нормативни актове, е Върховният административен съд – чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. по тълк. д. № 1/2015г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, не е нищожен, а е недопустим.

Поради това атакуваното решение в посочените части следва да бъде обезсилено.

Доколкото ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г.) понастоящем са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г., съдът няма задължение да изпраща исковата молба в частта, имаща характер на жалба срещу подзаконов нормативен акт на компетентния съд, а производството по делото в посочените части следва да бъде прекратено.

Мнозинството от настоящия въззивен състав намира атакуваното решение в допустимата му част за неправилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****, клиентски № 310218995031 и абонатен № **********.

Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010г.

От приетия констативен протокол № 3011272/15.03.2015г. се установява, че на 15.03.2015г. в 12.00 ч. е извършена проверка на електромера на процесния адрес, фабр. № 02028035. Проверката е извършена от двама служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите, като е подписан и от служител на РУП-Оряхово. Посочено е, че МВР е уведомено на тел. 112 в 11.45 ч. Протоколът е подписан и от потребителя, но не е посочено какво е наложило извършването на проверката в присъствието на свидетели, дали потребителят е присъствал при извършването на самата проверка или е извикан впоследствие (в който смисъл са показанията на свидетеля Р. Р.). Констатирано е, че липсва пломбата на щита на таблото и че пломбата на капачката на клемния блок е манипулирана. Променена е схемата на свързване, като деривационните пластини на фази R и S са с разхлабени болтчета, така че пластините да не контактуват, вследствие на което на дисплея на електромера липсват индикациите L1 и L2. Цялото количество електрическа енергия, протичащо през фази R и S, не се измерва от електромера. Не е извършено измерване с еталонен уред поради липса на товар на фаза Т.

Измерването на електрическа енергия е приведено в изправност чрез възстановяване на нормалната схема.

От приетото заключение на СТЕ се установява, че съгласно констатациите в протокола е извършен нерегламентиран достъп в СТИ с промяна в схемата на свързване на електромера, водещи до отчитане на потребената ел. енергия само от фаза Т.

Преизчислението на консумираната електрическа енергия при спазване на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) за 55 дни е 10 161 Квт/ч, но като се има предвид номиналния ток на автоматичните предпазител след електромера 32 А, то възможната консумация е 3 252 Квт/ч.

От правна страна: Не е било спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи се, че при извършена на 15.03.2015г. проверка от служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, са констатирани липсваща пломба на щита на таблото, манипулирана пломба на капачката на клемния блок и промяна в схемата на свързване, която води до частично неотчитане на електрическата енергия.