Решение № 1801 от 18.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. П. М., чрез адв. П., срещу решение № 20120332/11.04.2024г., постановено по гр.д. 33849/2018г. по описа на СРС, 161-и състав, с което по предявените от ищците К. И. Д. и К. З. Б. искове е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, дело № 28/24.03.2005г. на А.Д. – нотариус с район на действие – СРС, рег. № 404 в НК и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 73, том I, дело № 63/07.03.2007г., на Р.Р. – нотариус с район на действие – СРС, рег. № 104 в НК, на реална част от дворно място в с. ****, с идентификатор ***, УПИ III-911, кв. 54, по плана на гр. София, местн. „с. Владая“, одобрен със Заповед № РД-50-09-541/13.11.1987г., която реална част е защрихованата от т. 1-2-3-4-5-9-10-1 на скицата на л. 85 от преписката на делото на СРС, приложение към допълнително заключение на СТЕ, неразделна част от решението на СРС, приподписана от съда, и ответникът А. П. М. е осъден да предаде на ответниците К. И. Д. и К. З. Б. владението върху същата реална част, на основание чл. 108 ЗС.

С въззивната си жалба ответникът А. П. М. излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС съдебно решение. СРС не допуснал своевременно поискана от ответника допълнителна експертиза и поради допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила делото останало неизяснено, а СРС се произнесъл въз основа на необосновано заключение. Видно било, че оградата не била поставена по начина и на мястото, посочени в графичната част на заключението на СТЕ, но в мотивите на обжалваното решение СРС нито коментирал това несъответствие, нито коментирал представения на съда снимков материал. Излага подробни съображения за необоснованост на заключението на СТЕ, изслушано пред първата инстанция. Поради това и незаконосъобразен се явявал изводът на СРС, че ответникът изградил процесната ограда в чужд имот – този на ответниците. Исковата молба била най-малкото частично неоснователна и поради обстоятелството, че вещото лице дало заключение за площ от 16.29 кв.м на навлизането, докато ищците сочели 4050 кв.м. По отношение на имотите действал дворищно-регулационният план от 1970г.

По същия на ответника било издадено разрешение за строителна линия и определяне на ниво и в рамките на него имотът на ответника бил ограден изцяло. По делото не се събрали данни, че дворищно регулационният план от 1987г. бил приложен. С този план реални части от УПИ V-927 се придали към УПИ III-911 и не било ясно уредени ли били сметките между собствениците на тези имоти. СРС безкритично приел прилагане на плана, което довело до формиране на неправилни изводи. На следващо място имотната граница била неправилно заснета и нанесена в КККР на гр. София, с.

Владая. При действието на ЗУТ основна единица на правото на собственост в населените места бил поземления имот. ПУП, създадени при действието на ЗУТ нямали отчуждително действие, а при условията на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ се прекратявало и отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, приети при действието на ЗТСУ /отм./. Позовава се на разрешението, дадено с ТР № 3/28.03.2011г. по тълк.д. № 3/2010г. ОСГК на ВКС и твърди, че искът по чл.

108 ЗС бил преждевременно предявен. На следващо място намира, че след като с отговора на исковата молба ответникът изложил твърдение, че бил собственик на недвижимия имот до границата с имота на ищците, определена от поставената ограда, то изявлението било негова претенция за собственост върху спорните части, а като посочил основанието придобивна давност в писмените си бележки, то първоинстанционният съд следвало да изследва въпроса собственик ли бил ответникът на спорните части, вкл. и поради изтекла в негова полза придобивна давност. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищците искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищците К. И. Д. и К. З. Б. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В хода на делото, чрез адв. Д., оспорват същата като неоснователна. От всички изслушани по делото заключения на СТЕ, в т.ч. и пред въззивния съд, се установявало, че северната граница на имота на ответника, материализирана от него с бетонни колове и оградна мрежа, попадала в имота на ищците. Дори и оградата да била изградена законно, то актът по даване на 2 строителна линия и определянето на ниво, като част от процедурата по разрешаване и одобрение на законното строителство, не водели до придобиване на право на собственост върху чужди имоти. Исковете били основателни и доказани. Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съгласно разрешението по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. ВКС приема, че в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. Съобразно мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК на ВКС, да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на делата в установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост – мотиви по т. 5 от същото ТР. Ето защо предявените по делото искове са допустими, а възражението на въззивника, че искът по чл. 108 ЗС бил предявен преждевременно, е неоснователно.

3

Доводите на въззивника, че първоинстанционният съд следвало да разгледа възражението му за изтекла в негова полза погасителна давност са напълно неоснователни. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения. В този смисъл - решение № 382/06.01.2015г. по гр.д. № 1558/2014г. IV г.о. на ВКС, и мн.др.

По отношение правилността на обжалваното съдебно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба, уточнена с молба от 24.08.2018г., ищците К.

И. Д. и К. З. Б. излагат, че били носители на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ****, целият с площ 411 кв.м, придобит от тях по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, дело № 28/24.03.2005г. на А.Д. – нотариус с район на действие – СРС, рег. № 404 в НК и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 73, том I, дело № 63/07.03.2007г., на Р.Р. – нотариус с район на действие – СРС, рег. № 104 в НК. По предходен план на гр. София, местн. „с. Владая“ имотът представлявал УПИ III-911, кв. 54. Ответникът бил собственик на съседния имот с идентификатор ***, и заграждайки имота си, с оградата навлязъл в имота на ищците с над 40-50 кв.м. Навлизането било с над 1 метър по продължение на цялата ограда между двата имота. Молят съдът да признае за установено по отношение на ответника А. П. М., че ищците К. И. Д. и К. З. Б. са собственици на завзетата реална част от недвижимия имот и на основание чл. 108 ЗС ответникът да бъде осъден да им предаде владението на същата реална част. Претендират разноски.

С отговора на исковата молба ответникът А. П. М. оспорва предявените искове.

Не завзел никаква част от имота на ищците. Оградата изградил през 1970г. изцяло в съответствие с дадените му тогава строителна линия и ниво от Кирковски НС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

За уважаването на исковете с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищците К. И. Д. и К. З. Б., при условията на пълно и главно доказване, да установят в процеса, че са носители на правото на собственост върху недвижим имот - дворно място в с.

****, с идентификатор ***, УПИ III-911, кв. 54, по плана на гр. София, местн. „с. Владая“, на заявеното правно основание – сделките покупко-продажба, че ответникът владее спорната реална част от техния имот. При установяване на горните обстоятелства, ответникът А. П. М. носи доказателствената тежест да установи в процеса наличието на правно основание за упражняваното владение.

По делото е представен нотариален акт от 24.03.2005г. за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 714, дело № 28/2005г. на А.Д. –нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът К. И. Д. придобил правото на собственост върху поземлен имот с площ от 460 кв.м, а по скица – 415 кв.м, находящ 4 се в гр. София, район Витоша, съставляващ УПИ III-911, стар парцел III-646, кв. 54 по плана на гр. София, местн. „с. Владая“, при граници: улица, УПИ IV-910, УПИ V-927 и УПИ II-912.

По делото е представен и нотариален акт от 07.03.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег. № 5158, дело № 63/2007г. на Р.Р. –нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът К. И. Д. се разпоредил в полза на ответника К. З. Б. с ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, находящо се в с. Владая, СО, район Витоша, ул. „Страната“, представляващо УПИ-парцел III-911, кв. 54 по плана на гр. София, местн. „с. Владая“, цялото с площ по скица 415 кв.м, а по нотариален акт с площ от 460 кв.м, при граници от изток – парцел № IV-910, от запад – парцел № II-912, от север – улица „Страната“ и от юг – парцел № V-927.

По делото са представени скици на поземлен имот № 1352/11.01.2012г. и № 15261115/26.04.2018г., издадени от АГКК, СГКК-гр. София, от съдържанието на които се установява, че притежаваният в режим на съсобственост от ответниците недвижим имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма издадена заповед за изменение на ККР, с адрес на поземления имот – с. Владая, район Витоша, ***, с площ от 441 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 911, кв. 54, парцел III, съседи: ***, ***, *** и

Разпечатката съдържа 31 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d84930c9-308d-493e-b5d0-ff402eed1a70