Решение № 22639 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22639 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110123082 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Д. З. В. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 379.19 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, аб.

№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 69.10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г., сумата от 34.66 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 13.08.2024 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50694/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по размер, така и по основание.

Посочва, че липсвали доказателства за качеството и количеството на доставената топлинната енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Излага твърдения, че Методиката била отменена с решение на ВАС и нямало механизъм за изчисляване на сградната инсталация.

Не се дължала лихва, тъй като липсвали доказателства за публикуване на фактурите, като не се дължали и сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „*************** изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 11.12.2001 г. за монтиране на индивидуални разпределители и извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к. „Банишора“ бл. 43, вх. Д, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.11.1990 г. се 2 установява, че Г.И.З. е придобила собствеността върху апартамент № 122, на 8 етаж, в жилищна сграда – блок 43, вх. Д, комплекс „Банишора“, гр. София, като имотът бил закупен със собствени средства и заемни средства от „ДСК“.

По делото е представена молба от „ДСК“ от 08.02.1991 г. за вписване на законова ипотека за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство на Г.И.З., ЕГН **********, а именно имот, находящ се в ************. От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Г.И.В.., ЕГН ********** е починала на 30.04.2020 г., като е оставила за наследници по закон: Д. З. В. – дъщеря. По делото е представено удостоверение с изх. № 110168 от 28.10.2025 г. издадено от СРС, 83 състав, съгласно което Д. З. В. била подала заявление от 24.10.2025 г., въз основа на което било образувано гр. д. № 49961/2025 г., с което приема наследството на Г.И.В.., ЕГН **********, който прием бил вписан в особената книга на съда под № 2337/28.10.2025 г. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имали качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.11.1990 г. Г.И, е придобила процесния имот. Съгласно представената представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Г.И.В.. е починала на 30.04.2020 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН ответницата Д. З.

В. е придобила процесния имот. Каро в случая следва да се посочи, че Д. З. В. изрично е вписала в особената книга прием на наследството на Г.И.В...

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за липса на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период радиаторите били затапени, а в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО, като за двата отчетни периода имали служебно начислена ТЕ за радиатора в банята на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 98 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало нямало изчислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 378.24 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 28 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

3

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество.

Неоснователни са оплакванията на ответницата във връзка с отмяната на формулата приета в т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., с решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024, доколкото по аргумент от чл. 195 от АПК, законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му отмяна по реда на АПК. Дори и същият да бъде отменен, той ще намери приложение, тъй като отмяната няма да има обратно действие, т. е., тя ще намери приложение в разглеждания случай.