Определение № 3572 от 13.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3572 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501173 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 25014751/18.11.2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) на Р. Д. Ш., чрез адвокат Р.Т. от САК, срещу определение № 20144616/23.09.2025 г. по гр.д. № 26105/2016 г., на Софийски районен съд, 61-ви състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение постановено по делото определение № 20138926/10.04.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че макар в производството по делба да не се разпределят разноски, в случая не се е стигнало до втората фаза на делбата, нито до решаване на спора, а делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищците.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че се е съгласила с оттеглянето, тъй като счита, че не е възразила срещу направеното оттегляне, но това не води до загубата на правото на разноски. С отговора на исковата молба е оспорила иска, вкл. твърдяното право на собственост на ищците, поради което производството е спорно. Твърди също, че когато производството е прекратено поради оттегляне на иска, ответникът има право на обезщетение за направените до узнаване на оттеглянето разноски. Посочва, че оттеглянето е направено десет години след образуване на прекратеното дело, през което време Р. Д. Ш. е упражнявала правото си на защита. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да измени решението в частта за разноските, като присъди стоР.те в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищците Ц.П.П. и Г.П.Ш., в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, оспорват частната жалба като неоснователна. Поддържат, че частната жалбоподателка изрично е изразила съгласие за прекратяване на делото. Навеждат доводи, че тя не е доказала извършването на разноски за адвокатско възнаграждение, а и делото не разкрива правна сложност. Молят съда да остави частната жалба без уважение.

1

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ц.П.П. и Г.П.Ш. срещу П.Г.М. и Р. Д. М. (понастоящем с фамилно име Ш.) иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот, пл. № 633, нанесен в кадастрален лист № 569 от кадастрален план от 1974 г., кв. 1, местност „Кръстова вада – Южен парк IV част“, както и да допусне делба на същия при квоти 2/3 за ищците и 1/3 за ответниците.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили собственическите права на ищците.

С решение № 15718/24.01.2017 г. по гр.д. № 26105/2016 г. на СРС, 61-ви състав, влязло в сила на 18.06.2019 г., е допусната делбата на имота при квоти 2/3 за ищците и 1/3 за ответниците.

Видно от представено по делото удостовеР.е за наследници, ответникът П.Г.М. е починал на 19.06.2020 г., като с определение от 24.09.2020 г. по делото на негово място е конституирана дъщеря му С.П. М.. От страна на това лице е подадена молба с вх. № 25080550/21.12.2022 г. по описа на съда, в която се посочва, че тя е направила отказ от наследството на П.Г.М., поради което с протоколно определение от 04.04.2023 г. производството по отношение на нея е било прекратено. На мястото е конституирана И.Г. М. – сестра на починалия П.Г.М., с определение № 20088032/20.04.2023 г.

По делото не се спори, а и от представените нотариални актове се установява, че Р. Д. Ш. е прехвърлила собствеността на 1/3 идеална част от процесния имот в полза на Т.Б.К. и И.В.К.. Последните от своя страна са прехвърлили придобитата идеална част от собствеността на П.А.С., П.И.С. и Е.К.А., които са конституирани от съда като трети лица помагачи на страната на Р. Д. Ш. с определение № 20108077/09.11.2023 г.

По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 13.05.2024 г., сключен между ищците Ц.П.П. и Г.П.Ш. и приобретателите на имота, третите лица помагачи П.А.С., П.И.С. и Е.К.А., с който е поделена собствеността върху процесния недвижим имот. Във връзка с извършената доброволна делба, с молба вх. № 25002124/13.02.2025 г. ищците Ц.П.П. и Г.П.Ш. са направили изявление за оттегляне на иска. В открито съдебно заседание от 18.03.2025 г. Р. Д. Ш. е заявила, че не възразява срещу прекратяване на делото, но претендира разноски. С молба вх. № 25005138/08.04.2025 г. ответницата И.Г. М. също е заявила, че не се противопоставя на оттеглянето на иска.

С определение № 20138926/10.04.2025 г. на основание чл. 232 от ГПК, поради оттеглянето на иска делото е прекратено, като страните са осъдени да заплатят държавната такса по делото. С молба вх. № 25006289/02.05.2025 г., Р. Д. Ш. е поискала да бъде изменено прекратителното определение в частта за разноските, като бъдат присъдени стоР.те от нея разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срок. Съдът съобрази направената поправка в датата на връчване отразена в разписката към съобщението за връчване на обжалваното определение, където първоначалното отбелязване „01.10.2025 г.“ е поправено на „01.11.2025 г.“, като намира че поправената дата вярно удостоверява момента на връчване на обжалвания 2 акт, доколкото съобщението е изведено на 22.10.2025 г., т.е. хронологично не е възможно същото да е връчено на 01.10.2025. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Следва, че разноските се дължат при приключване на делбеното производство. Според константната практика на ВКС (виж определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч. гр. д.

№ 3096/2021 г. на ВКС, Г. К., ІІ Г. О., определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч.гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г.о. и определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, Г. К., І Г. О.) това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато има спор между съделителите, напр. за съществуване на съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира общата разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

В случая, с отговора на исковата молба, съделителя-жалбоподател в настоящото производство, е оспорила собственическите права на ищците Ц.П.П. и Г.П.Ш., с което е повдигнала спор по повод наличието на съсобственост. Т.е. разноските по делото следва да се определят по реда на чл. 78 от ГПК с оглед изхода по спорния между страните въпрос – относно правото на собственост на ищците. С влязло в сила решение № 15718/24.01.2017 г. по гр.д. № 26105/2016 г. на СРС, 61-ви състав делбата е допусната при заявените от ищците квоти, като е признато спрямо ответниците, че ищците притежават 2/3 идеални част от правото на собственост върху имота. С оглед неоснователността на възраженията на Р. Д. Ш. спрямо правата на ищците и доколкото между страните не са възникнали други спорни въпроси относно правата на съделителите или способа за изпълнение, ответницата няма право на разноски по делото.

Въззивният състав споделя за правилна и съдебната практика, обективирана в определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и цитираната в него практика, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства (след подаване на исковата молба) ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В случая, поради настъпило частно правоприемство, ответницата участва в делото като процесуален субституент на третите лица помагачи - П.А.С., П.И.С. и Е.К.А.. Тези лица са титуляри на общо 1/3 идеална част от правото на собственост върху делбения имот. Между тях и ищците, притежаващи останалите 2/3 идеални части от правото на собственост, е сключен договор за доброволна делба по отношение на процесния имот, с което действие е изчерпан предметът на настоящото производство. Именно извънсъдебното уреждане на спора чрез подялбата на имота, като нововъзникнало обстоятелство, е станало причина за оттегляне на иска и прекратяване на съдебното производство. Като се съобрази и факта, че с оспорването на възникналата 3 съсобственост, частната жалбоподателка е дала повод за възникване на спора, то следва, че тя няма право на направените разноски в съдебното производство. Като е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с обжалвания акт, първостепенният съд е приложил правилно закона.

По изложените съображения въззивният съдебен състав счита частната жалба за неоснователна. Определение № 20144616/23.09.2025 г. по гр.д. № 26105/2016 г., на Софийски районен съд, 61-ви състав следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20144616/23.09.2025 г. по гр. дело № 26105/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 61-ви състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4