Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 05.06.2024, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 92/2024
Вид
Решение № 84
Подписан
05.06.2024
В сила
08.11.2024
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ихтиман, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200092 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Л. П. М. чрез адв. К. Т. против Наказателно постановление (НП) № 23-0274-000592/26.01.2024 г. на Началника на РУ – Ихтиман към ОДМВР – София. Считайки НП за незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено.

В жалбата се твърди, че съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не отговаря на изискванията на ЗАНН.

Освен това наказателното постановление не съдържа необходимите реквизити, включително къде е извършено нарушението и в какво се изразява самото нарушение. Навеждат се доводи за това, че съставът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП очертава два състава на административно нарушение, като от описанието в НП не става ясно за кое от двете нарушения жалбоподателят е бил санкциониран. В съдебно заседание жалбата се поддържа пълномощника на жалбоподателя адв. К. Т..

Ответната по жалбата страна – Началника на РУ - Ихтиман, редовно призован, не изпраща представител по делото. От същия има депозирано становище, с което моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество е

1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От показанията на свидетелите П. Н., К. У., които са служители на РУ на МВР Ихтиман, се установява, че на 26.12.2023 г. между 1 и 2 часа през нощта се намирали в общ. Ихтиман в района на 124 км от първокласен път 8 и спрели за проверка лек автомобил марка „Нисан“. В този момент при обход минали покрай патрулния автомобил на св. Н. и У. и св. С. С. и Г. Г., които били също служители на РУ – Ихтиман и част от другия патрул, който бил на смяна. Водачът на автомобила Л. М. представил само СУМПС, но не и свидетелството за регистрация на МПС. Бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той отказал и му бил съставен АУАН серия GA № 978791 от 26.12.2023 г.

В обстоятелствената част на акта е посочено, че М. около 2:33 часа на 26.12.2023 г. в района на ПП1-8, 124 км с посока на движение от гр. София към гр. Ихтиман е управлявал лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № *, като отказва да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0173, с валиден стикер, както отказва даде и кръв за медицинско изследване, което представлява нарушение на чл. 174, ал.

3, пр. 1 ЗДвП и не представя СРМПС, което представлява нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Св. Н. съставил и талон за изследване № 109648, като М. отказал да получи както съставения АУАН, така и талона за изследване, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля Г. Г. за АУАН и с подписа на свидетеля К. У. за талона за медицинско изследване.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, на М. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Със същото НП за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели – Н., У., С. и Г. и приложените към делото писмени доказателства.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. * – живееща във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя. На първо място, следва да се посочи, че св. Илиева твърди, че е била в автомобила, управляван от жалбоподателя, когато той бил спрян за проверка от полицейските 2 служители, но същата останала в колата и виждала всичко от нея.

Същевременно нито един от останалите свидетели не си спомня да е имало друго лице в автомобила на жалбоподателя. На следващо място, като фактическа съпруга на жалбоподателя, съдът намира, че св. Илиева е заинтересована от изхода на спора, поради което и на това основание не следва да бъдат кредитирани показанията й. Не следва да бъдат кредитирани показанията й, в частта им, в която твърди, че не е имало втори полицейски автомобил при проверката, доколкото свидетелката не би могла да възприеме цялостно обстановката при проверката, стоейки в автомобила, управляван от жалбоподателя. Буди недоумение и противоречи на формалната логика и соченото от свидетелката, че Л. М. предприел отново управление на автомобила, въпреки че изрично й е заявил, че полицаите са му „взели книжката“ и „не са му я върнали“.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От представените заповеди № 8121з-1632/02.12.2021 г. и № 8121з1216/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи /л. 19-20 и л. 35-44 от делото/ се установява, че АУАН и НП се издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Времето и мястото на извършване на нарушението са достатъчно добре индивидуализирани, а описанието на нарушението в АУАН е съответно на това, което е направил наказващия орган в издаденото НП. В НП изрично е посочена датата на издаване на АУАН, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, а също така са разяснени и правата на нарушителя, съгласно чл. 79б от ЗАНН, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

От обективна страна съставът на вмененото на жалбоподателя административно нарушение изисква съответният водач на МПС да откаже както проверка с техническо средство за употреба на алкохол, така и да не 3 изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване.

Нито разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, нито действащата към момента на извършване на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози задължават водачите да се съгласяват да бъдат изпробвани с техническо средство, като нормативната уредба им позволява да изберат дали да бъдат изпробвани от контролния орган на място с такова средство или да бъдат изследвани с доказателствен анализатор или пък да дадат биологични проби за химическо лабораторно изследване.

Настоящият състав приема, че не представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен на лицето преди да е изтекъл периода от 45 минути от връчване на талона за медицинско изследване за явяване на лицето във ФСМП за вземане на кръвни проби, доколкото ако М. бе дал кръв за изследване, то той не би допуснал нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, респ. не би му било издадено наказателно постановление.

Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители, които са констатирали управлението на моторно превозно средство от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Установи се, че М. не се е съгласил да бъде изпробван с техническо средство. Впоследствие нарушителят е отказал да получи както съставения му АУАН, така и талона за медицинско изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред – с подписа на свидетел. Възражението на жалбоподателя, че св. Г. не е присъствал при съставянето на АУАН, поради което не би могъл да удостовери отказа на жалбоподателя да го подпише е неоснователно. Св. Г. е възприел лично отказа на лицето да подпише съставения му АУАН, като е без значение дали е присъствал при съставянето на този акт, доколкото той не е свидетел при установяване на нарушението или при съставянето на акта.

Затова и според настоящия състав в хода на производството се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство, отказал е да получи талон за изследване, респ. не е осъществено химическо лабораторно изследване, от което да се установи дали е бил употребил алкохол.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл.

4

27 ЗАНН.

От показанията на разпитаните свидетели се установи безспорно и другото нарушение, с което жалбоподателят е санкциониран с оспореното НП и същото не се оспорва от жалбоподателя, а именно на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-0274000592/26.01.2024 г. на Началник на РУ – Ихтиман към ОДМВР – София, с което на Л. П. М., ЕГН *, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5