Решение № 7674 от 26.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27017/2023
- Вид
- Решение № 7674
- Подписан
- 26.04.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7674 гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110127017 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД , с ЕИК:
831919536, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. А., срещу М. И. П.-С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 8649,49 евро – представляваща неплатена главница по договор за банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД , като заемодател и ответница като съдлъжник на заемополучателя, 2/ сумата от 2,61 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 16.01.2019 г. до 15.10.2022 г. и 3/ сумата от 5641,49 евро – мораторна лихва (неустойка) за периода от 15.07.2018 г. до 20.10.2022 г. вкл. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на Софийския РС – 24.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата – като сумите се дължат от ответницата солидарно с лицето Георги Георгиев Славов. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, като заемодател, от една страна, и лицето Георги Георгиев Славов, като заемополучател и ответницата М. И.
П.-С. като солидарен длъжник, от друга страна.
1
Посочва се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 15 000 евро, срок на кредита – 120 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 15.3676 % към момента на подписване на договора и годишен лихвен процент /ГЛП/ – в размер на сбора от базовия лихвен процент, формиран от тримесечния EURIBOR плюс договорна надбавка в размер на 12,28% или към датата на сключване на договора възнаградителната лихва възлиза на 12,50%. В тази връзка и общата сума, която ответницата и кредитополучателят следвало да върнат възлизала на 26 536 евро – и включвала главница от 15000 евро и договорна лихва от 11 536 евро. Отделно са уговорени и две такси: от 225 евро за администриране на кредита при отпускане /т.5.2 от договора/ и от 270 евро за поддръжка и обслужване на кредита /т.5.1/. Размерът на погасителните вноски възлизал на 221.14 евро, с изключение на последната, която била в размер на 220.34 евро.
Вноските били анюитетни – с дата на последна вноска 15.10.2022 г.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответницата и заемополучателят е били запознати с условията по същия и приели да сключат договора при тези параметри. Посочва се и че лицата били наясно със съдържанието на договора и погасителния план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на Георги Георгиев Славов сумата от 15 000 евро. а ответникът усвоил сумата – чрез превод по банкова сметка.
Съгласно условията на договора ответницата се е задължила солидарно с кредитополучателя за заплащане на задълженията му по договора в пълен размер (главница, разноски, лихви, комисионни), а при забава – да заплаща солидарно с кредитополучателя мораторна неустойка в размер на сбора на договорната лихва с добавка от 10 %.
Първоначално кредитът бил погасяван редовно, но впоследствие ответницата заедно с кредитополучателя, изпаднали в забава за заплащане на анюитетните вноски на 15.07.2018 г. Поради това им била начислена и неустойка за забава.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г. с погасителен план и общи условия към него и извлечение – информация за погасяване на кредит по банкова сметка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по размер. В тази връзка се излагат доводи, че действително страните били в облигационни отношения по повод процесния договор за кредит. Доколкото обаче срещу кредитополучателя Георги Славов били образувани изпълнителни дела за други негови задължения, ответницата със съгласието на кредитора осигурила погасяване на потребителския кредит чрез заплащане на погасителни вноски от банковата сметка на третото лице Валентина Ивайлова Донова. Последната приела постъпилите по тази банкова сметка 2 суми банката да отнася за погасяване на задълженията по процесния потребителски кредит. Поради това ответницата счита, че дължи суми в помалък размер от претендираните.
С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на претенциите.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 97328/25.03.2024 г.
С отговора са представени молби, платежни нареждания и вносни бележки.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковата претенция в цялост.
Ответницата М. И. П.-С. се представлява от адв. А. И., която изразява становище за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства. Прави искане по реда на чл. 241 от ГПК за разсрочване на изпълнението по разпореждане на съда – като уточнява, че ответницата имала възможност да плаща по около 400 лева месечно.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и л и ц е т о Георги Георгиев Славов за вземанията, които са предмет на настоящото производство – при условията на солидарност. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 33322/20.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника М. И. П.-С. /лично/, която е депозирала възражение срещу същата. Спрямо Георги Георгиев Славов заповедта е влязла в сила.
От представено по делото копие от договор за банков потребителски кредит за ФЛ № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г. се установява, че на 15.10.2012 г. между дружеството „Уникредит Булбанк“ АД като заемодател от една страна, и Георги Георгиев Славов като кредитополучател и М. И. П.
С. като солидарен длъжник от друга страна, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 15 000 евро, срок на кредита 120 месеца / 120 месечни вноски – 10 години/ - при първо плащане с падеж – 15.11.2012 г. и последно плащане с падеж – 15.10.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 15.3676 % /към момента на сключване на договора/ и плаващ годишен лихвен процент /ГЛП/ - към момента на сключване на договора 12.50 % /БЛП от 0.22% /формиран от тримесечния Euribor/ + надбавка към БЛП от 12.28 %/. Уговорени са две такси – от 225 евро за администриране на кредита при отпускане /т.5.2 от договора/ и от 270 евро за поддръжка и обслужване на кредита /т.5.1/.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 26 536 евро – като същото включва главница от 15 000 евро и 11 536 евро – 3 договорна лихва. Договорът и погасителният план са подписани на всяка страниците от ответницата солидарен длъжник и от лицето Георги Георгиев Славов – главен длъжник, като подписите им не са оспорени.
Съгласно т.4.2. е уговорен годишен лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базовия лихвен процент от 0.22 % и надбавка за просрочена главница от 22.28 % или общо 22.50%.
По делото липсва спор, че кредитът е усвоен като сумата е получена от заемополучателя Георги Георгиев Славов – по банкова сметка с IBAN:
BG30UNCR70004520744670 – на 15.10.2012 г. и титуляр Георги Савов.
В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата нито във възражението срещу заповедта за изпълнение, нито в срока за отговор на исковата молба е оспорила действителното усвояване на сумата.
Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди да е обявявана.
От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно извършена, се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 евро – като сумата е преведена на 15.10.2012 г. по банковата сметка на кредитополучателя с № BG30UNCR70004520744670.
След справка в счетоводството на ищеца вещото лице посочва, че от страна на заемополучателя по договора са постъпили плащания по кредит в общ размер от 17 766,69 евро. С тази сума ищцовото дружество е погасило следните си вземания, спрямо заемополучателя – главница 6350.51 евро; договорна лихва в размер на 9316.28 евро, наказателна лихва от 1604.90 евро и такси по кредита от 495 евро. Последната осчетоводена вноска е от 11.03.2020 г.
В тази връзка и към датата на образуване на заповедното производство непогасените задължения по договора за кредит възлизат на 13 808,69 евро, от които главница от 8649.49 евро, договорна лихва от 2.61 евро и наказателна лихва /неустойка/ от 5156.59 евро.
Съгласно таблица на л. 5 от експертизата договорната лихва първоначално е при лихвен процент от 12.50 % - до 01.10.2015 г. След това лихвеният процент постепенно е намаляван като до 15.01.2019 г. е достигнал 11.979 %.
Същото се установява и досежно наказателната лихва – видно от таблица на л. 6 от заключението. Същата е била в първоначален размер от 22.50 % като е намаляла до 22.28 %.
В тази връзка и от експертизата е видно, че при понижение на БЛП /съответно на тримесечния Euribor / банката е намалявала лихвените стойности.
Към датата на изготвяне на експертизата е изтекла и 1505.37 евро законна лихва.
При погасяване на кредита част от сумата от 17 766,69 евро е внесена от друго лице – Валентина Ивайлова Донова – като същата е внесла общо 4
9 927,12 евро, като погасените задължения по процесния кредит по отделни пера са както следва: главница 3886.26 евро, договорна лихва от 4482.91 евро и наказателна лихва от 1557.95 евро.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата от 9 927,12 евро е включена в общата заплатена сума от 17 766,69 евро.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото не е оспорена от страните като вещото лице е отговорило ясно и компетентно на поставените въпроси. За вещото лице липсва и заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът основава правните си изводи на изготвеното заключение.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за банков потребителски кредит за ФЛ № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г. , за които е издадена заповед № 33322/20.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57373/2022 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.