Решение № 101 от 15.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Р. Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600194 по описа за 2026 година

, при произнасянето взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Обжалва се определение, постановено от състав на Окръжен съд – Варна на 27.05.2026 година по НОХД №845/2022 година, с което на основание чл.53, ал.2, б.б от НК (понастоящем чл.53, ал.3, б.б от НК) в полза на Държавата е отнета сумата от 26340 лева и 775 евро, иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 година от л.а. „Ауди А3“ с рег. №*******, управляван от осъдения Д. Г..

Определението се атакува от осъдения Г. с въззивна жалба, подадена чрез упълномощен защитник, в която се твърди незаконосъобразност на съдебния акт при следните доводи: 1)липса на доказана идентичност между иззетите парични средства и продажната цена на инкриминираното количество метамфетамин; 2)провеждане на недопустимо доказване при фигурата на оговор, реализирана с обясненията на осъдената М.З.; 3)липса на независими доказателства, потвърждаващи версията на държавното обвинение, че инкриминираната сума представлява пряка облага от престъпление по чл.354а от НК; 4) въведени със съдебния акт предположения, вместо проведено реално доказване; 4) противоречие на определението с указанията на Р 35-2026-1н.о.; 5) вътрешно противоречие на мотивите на определение по отношение на основанията за отнемане по чл.53 от НК;

6)нарушение на правото на собственост и забрана за конфискация по подозрение, 7)неравноправно третиране на осъдения спрямо разрешаването на въпроса за конфискация на облага от престъпление спрямо останалите 1 осъдени лица. При мотивираните съображения, искането към настоящата инстанция е за отмяна на атакувания акт и връщане на иззетата парична сума на осъдения Д. Г..

В съдебното заседание на апелативния съд въззивната жалба се поддържа по визираните в нея основания, представителят на държавното обвинение я счита за неоснователна и при солидаризиране с мотивите на окръжния съд, предлага обжалваното определение да се потвърди.

Настоящият състав на Апелативен съд – Варна, след като се запозна с доводите на въззивната жалба, заетите по тези доводи съображения от страните в съдебно заседание, и като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното:

С постановление на прокурор от Специализираната прокуратура, датирано на 28.06.2018 година, е образувано ДПр №5/2018 година за престъпление по чл.321, ал.2 от НК. Сред действията по разследване са две такива по чл.161 от НПК: 1)претърсване на л.а. „Пежо 307“ с рег. №*******, от който е иззет метамфетамин, организиран в два обекта (ДПр, т.3л.12) и 2)претърсване на л.а.“Ауди А3“ с рег. №*******, от който са иззети шест пачки пари с банкноти в различен номинал и валута, на обща стойност 26340 лева и 775 евро, съхранени в черна найлонова чанта, намерена зад предна дясна седалка на пода под изтривалката.

Какво е общото в тези действия по разследването? Първият автомобил се управлява от осъдения К.П.. По негови обяснения, към момента на задържането му от органите на полицията, той вече е бил разменил парична сума около 33000 или 34000 лева за около 1100гр кристали. На размяната присъствала и активно съдействала осъдената М.З., парите били получени от осъдения Д. Г. за инкриминираното количество наркотично вещество. При проверка на достоверността на обясненията на П. и З. и въззивният състав констатира еднопосочност на доказателствените източници със събраните при способа по чл.161 от НК веществени доказателства, включително в обясненията на двамата се съдържа специфично обстоятелство – за срещи с осъдения Г. за закупуване на наркотични вещества до чешма между села край гр.Карнобат. Фактическото положение е доказано по несъмнен начин с кредитираните и от настоящата инстанция, като законосъобразни, протоколи за претърсване и изземване, проведено в горепосочените леки автомобили.

Към потвърждаващите достоверността на обясненията на осъдените З. и П. доказателствени източници се присъединяват показанията на св.св. В. и А., проведеното разпознаване, както и заключението на ФХЕ, според което иззетото от л.а. „Ауди А3“ наркотично вещество е метамфетамин с тегло 1116 грама.

Към горните фактически положения следва да се добави и обстоятелството, че понастоящем Д. Г. е осъден за престъпление по чл.321, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК за участие в ОПГ с К.П., М.З. и други лице и за разпространение на 25.03.2019 година (датата на проведеното претърсване на двата автомобила) на наркотично вещество на стойност 29000 лева.

При така проведената оценка на относимите данни към предмета на настоящето производство, въззивният състав има основание да сподели 2 изцяло извода на контролираната инстанция, че иззетата на 25.03.2019 година сума пари - 26340 лева и 775 евро от л.а. „Ауди А3“ с рег. №*******, управляван от осъдения Д. Г., съставлява пряка облага от престъплението по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за което наказателната отговорност на Д. Г. е ангажирана с влязъл в сила съдебен акт.

По съображенията във въззивната жалба:

1)Неоснователно е оплакването на въззивния жалбоподател за липса на установена идентичност между иззетите от осъдения Г. парични средства и продажбата на инкриминираното количество метамфетамин. Налице са преки доказателства, че непосредствено преди сделката с наркотика е предадена иззетата от дееца парична сума в различна валута, укрита по специфичен начин на пода на л.а. „Ауди А3“.

Предложената във въззивната жалба оценка на гласни доказателства по размера на иззетата сума пари не отговаря на принципа по чл.107, ал.5 от НПК, защото необосновано се позовава единствено на данни в обясненията на осъдената З.. Далеч по-конкретни са фактическите данни в обясненията на осъдения П., и за да е съвсем точен доводът на въззивния състав, в доказателствени източник е посочена цената на грам метамфетамин, която съответства на иззетата сума пари. И при наличието на еднопосочни преки гласни доказателства, че след размяната на наркотика и парите, осъдените З., П., Г. са били задържани и незабавно се е пристъпило към действие по претърсване на двата автомобила, то единственият логически издържан извод е, че иззетата сума пари от л.а. „Ауди А3“ е пряка облага от престъплението по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за което Д. Г. е осъден по реда на Глава двадесет и девета от НПК.

2)Не може да се сподели оплакването на въззивния жалбоподател за нарушение в оценката на относимите към предмета на делото доказателствени източници. В дейността по формиране на вътрешното си убеждение първоинстанционният съд е спазил изискването на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. С оглед и на собствената оценка на доказателствата, вербализирана понагоре в решението, обясненията на осъдената З. не са единственият доказателствен източник във връзка с установяване на относимите обстоятелства и приложението на материалния закон.

3)Не отговаря на действителното фактическо положение по делото, че липсват „независими доказателства“ (заето фразеологично съчетание от т.ІІІ във въззивната жалба), които да потвърждават версията на държавното обвинение в насока на приложението на чл.53, ал.2, б.б от НК, т.к. с вече нееднократно обсъдени доказателства е установена конкретна връзка между иззетата парична сума и престъплението, за което е осъден Г.. Доказването на тази връзка се реализира по реда и със способите на НПК, който законодателен постулат е изцяло изпълнен в настоящия казус.

4)Контролираното определение не е постановено при предположение или оперативна логика (по доводи в жалбата). Проведено е надлежно доказване, което удовлетворява стандарта по чл.6 от ЕКПЧ „извън разумното съмнение“, т.к. не преобладават вероятности, за което нееднократно вече са приведени оценъчни съображения от настоящата инстанция.

5)Проверяваното определение не противоречи на Р 35-2026-1н.о., 3 напротив изпълнява изцяло дадените в него указания за провеждане на съдебно заседание по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, в което осъденият да вземе лично участие и да му бъде дадена възможност да обоснове защитната си теза.

6) Контролираното определение не съдържа вътрешно противоречие по основанията на конфискацията. Последователно съдът е изследвал относимите положения към чл.53, ал.2, б.б от НК и е привел безпротиворечиви и обосновани изводи. Наведеното във въззивната жалба оплакване за смесване на хипотезите по чл.53, ал.1 и ал.2 от НК не отговаря на действителното съдържание и воля на съдебния акт.

7) С обжалваото определение не се нарушава правото на собственост на осъдения Г.. Иззетата сума пари от л.а. „Ауди А3“ на 25.03.2019 година съставлява икономическа изгода по смисъла на чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС от престъпление по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за което Д. Г. е осъден с влязъл в сила съдебен акт, затова и тази сума подлежи на конфискация по реда на чл.53, ал.2, б.б от НК. Направеното позоваване от страна на въззивния жалбоподател на Решение от 21.10.2021 година на СЕС по съединени дела С-845/19 и С-863/19 е без връзка с конкретния предмет на доказване.

8) Няма основание претендираното във въззивната жалба неравноправно третиране на осъдения спрямо разрешени въпроси по конфискацията на облаги от престъпление на другите осъдени лица по досъдебното производството, доколкото прилагането на материалния закон е при различни фактически положения.

В обобщение, проверяваното определение е законосъобразно, поради което и на основание чл.338 от НПК въззивният състав РЕШИ:

Потвърждава определение, постановено от състав на Окръжен съд – Варна на 27.05.2026 година по НОХД №845/2022 година, с което на основание чл.53, ал.2, б.б от НК в полза на Държавата е отнета сумата от 26340 лева и 775 евро, иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 година от л.а. „Ауди А3“ с рег. №*******, управляван от осъдения Д. Г..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4