Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7219 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3254/2025
Вид
Решение № 7219
Подписан
27.11.2025
Състав
Калина Анастасова, МИЛА ГОЧЕВА ДИМОВА-СПАСОВА, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7219 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100503254 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца Б. Р. А. срещу решение № 1590 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 32101/2024 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Р. А. срещу „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 и чл. 496 КЗ за заплащане на разликата над сумата в размер на 995,89 лева до сумата в размер на 1 607,22 лева, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по щета с № 211682181/ 20.02.2024 г., образувана при ответника, за имуществени вреди – счупено странично дясно огледало на автомобил „Алфа ромео Джулия“ с рег. № ****, причинени в резултат на случило се на 17.02.2024 г., около 15:50 ч. в гр. Самоков, на ул.

„Искър“ № 2Б, на паркинга на хипермаркет „Лидъл“ ПТП при вина на водача на л. а. „Опел Мерива“, с peг. № ****, застрахован с „Гражданска отговорност“ с полица № BG/08/123002862032 при ответното дружество.

Решението в частта, с която искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 1 607,22 лв. до общо предявения размер от 5 751,06 лв., както и в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати сумата от 995,89 лв.- главница, представляваща застрахователно обезщетение, както и сумата от 35,48 лв., представляваща обезщетение за 1 забава, като необжалвано е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, както и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че изводът на съда, че само един от увредените детайли на процесния автомобил, а именно – огледало странично дясно електрическо, се намира в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, е правилен, но неправилен е този за размера на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищеца. В тази връзка се посочва, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за възстановяване на щетата по страничното дясно огледало чрез неговата подмяна съдът е взел предвид единствено посочената от вещото лице стойност за закупуването й, без да включи и другите посочени от вещото лице пера по пълното възстановяване на увредения детайл, а именно – труд и материали, в противоречие с чл. 400, ал. 2 КЗ. Навежда се, че от заключението на САТЕ е видно, че стойността за пълно възстановяване на дясното странично огледало при ремонт в официален сервиз възлиза на сумата в размер на 1 607,22 лева. Навежда се, че към датата на процесното ПТП автомобилът е бил в гаранционен срок, поради което обезщетението следва да се определи по цени за ремонт в оторизиран сервиз. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявения иск за сумата над присъдените 995,89 лева до сумата от 1 607,22 лева.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявен от Б. А. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5751,06 лв. (размерът на претенцията е увеличен в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 214 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от нанесени щети върху собствения на А. л.а. марка 2

„Алфа Ромео“, модел „Джулия“ с рег. №****, настъпили в резултат на ПТП от 17.02.2024 г.

За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че причина за настъпване на пътния инцидент се явява противоправното поведение на водач на л.а. на водача на л. а. „Опел Мерива“, с peг. № ****, застрахован с „Гражданска отговорност“ с полица № BG/08/123002862032 при ответното дружество, който е нарушил правилата на ЗДвП при извършване на маневра паркиране на заден ход. Приел е, че вещото лице е дало стойност за отстраняване на увреденото огледало в размер на 998,89 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.

Пред настоящата инстанция не се спори между страните относно причината за настъпване на инцидента, както и нанесените по л.а. „Алфа Ромео“ увреждания, изразяващи се в счупено странично дясно огледало.

Единствен спорен между страните стои въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, по който настоящият съдебен състав приема следното.

Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т. О., ВКС и др./.

Следователно, ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване на щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца в настоящото производството по предявения иск по чл. 432, ал. 2 вр. чл.

380 КЗ. Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.

400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към 3 момента на настъпване на събитието, т. е. по пазарната цена, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

От приетото и неоспорено по делото заключение по назначената САТЕ се установява, че стойността на ново странично огледало по средни пазарни цени възлиза на сумата от 995,89 лв., като тази сума, заедно с обичайните разходи за ремонт, което определя и общата стойност, необходима за възстановяване на уврежданията, възлиза на 1607,22 лв. Респективно се налага извод, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 1607,22 лв., до която сума следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск.

Неоснователни са твърденията на въззиваемия, че в сумата от 1607,22 лв. се включва и извършването на ремонт по калник преден десен, праг десен и врата предна дясна. Видно от САТЕ, рекапитулацията в първата таблица по отговор на пета задача, е извършена въз основа на изследване на стойността на нова част- странично дясно огледало и изискуемият за поставянето му ремонт.

Рекапитулацията относно всички увреждания, включително и тези, които не са в причинна връзка с ПТП е отразена във втората таблица, като възлиза на сума в размер на 5751,06 лв.

С оглед всичко изложено дотук, се налага извод за основателност на въззивната жалба в нейната цялост, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето ГПК.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и основателността на въззивната жалба в нейната цялост, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззивника. Същият е претендирал такива за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. Претендирано е и присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв, което съдът определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМВРАВ в размер на 480 лв. с ДДС, платими на адв. Я. Д..

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1590 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 32101/2024 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Р. А. срещу „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл.

380 и чл. 496 КЗ за заплащане на разликата над сумата в размер на 995,89 лева до сумата в размер на 1 607,22 лева, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до 4 окончателното изплащане, представляваща обезщетение по щета с № 211682181/ 20.02.2024 г., образувана при ответника, за имуществени вреди – счупено странично дясно огледало на автомобил „Алфа ромео Джулия“ с рег.

№ ****, причинени в резултат на случило се на 17.02.2024 г., около 15:50 ч. в гр. Самоков, на ул. „Искър“ № 2Б, на паркинга на хипермаркет „Лидъл“ ПТП при вина на водача на л. а. „Опел Мерива“, с peг. № ****, застрахован с „Гражданска отговорност“ с полица № BG/08/123002862032 при ответното дружество, като вместо това постановява

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, п.к. 1504 бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Б. Р. А., ЕГН **********, с. **** допълнително сумата от 611,33 лв. – обезщетение по щета с № 211682181/ 20.02.2024г., образувана при ответника за имуществени вреди – счупено странично дясно огледало на автомобил ‚Алфа ромео Джулия“ с рег. № ****, причинени в резултат на случило се на 17.02.2024 г. около 15:50 ч. в гр.

Самоков, на ул. „Искър“ № 2Б, на паркинга на хипермаркет „Лидъл“ ПТП при вина на водача на ЛА „Опел Мерива“ с peг. № ****, застрахован с „Гражданска отговорност“ с полица № BG/08/123002862032 при ответното дружество, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, п.к. 1504 бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Б. Р. А., ЕГН **********, с. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, п.к. 1504 бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на адв. Я. Д. Д., с ЛН№****, с адрес на кантората: гр. ****, офис 10, на основание чл. 38 ЗАдв сумата от 480 лв.