Решение № 15415 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15415 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20241110115051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. А. Н., А. А. Н., А. И. Н., С. С. Н. и В. И. Л. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва : Б. А. Н. - 1/16 част, А. А. Н. - 1/16 част, А. И. Н. - 2/16 части, С. С.

Н. - 1/16 част и В. И. Л. - 10/16 части от следните суми : сумата от 129,71 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.09.2020г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***, аб.

№151083, ведно със законна лихва от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 34,89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. - 20.06.2023г., сумата от 8 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. - м.09.2020г., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 2,20 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2020г. - 20.06.2023г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39243 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Термокомплект“ ООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата В. И. Л. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че липсват доказателства за това средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична проверка. Възразява срещу акцесорните претенции с позоваване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ.

Оспорва наличието на договор между страните за доставка на ТЕ, доколкото ответницата не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва процесният имот да е топлоснабден.

1

Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът Б. А. Н. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК , доколкото срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 06.06.2024г. (четвъртък), а отговорът е подаден на 07.06.2024г. В подадения отговор исковете се оспорват. Възразява, че не са представени доказателства за това средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична проверка. Възразява срещу акцесорните претенции с позоваване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ. Оспорва наличието на договор между страните за доставка на ТЕ, доколкото ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Оспорва процесният имот да е топлоснабден. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът Б. Н. се е позовал на изтекла погасителна давност.

Ответникът А. А. Н. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК , доколкото срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 06.06.2024г. (четвъртък), а отговорът е подаден на 07.06.2024г. В подадения отговор исковете се оспорват. Възразява, че не са представени доказателства за това средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична проверка. Възразява срещу акцесорните претенции с позоваване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.32 и чл.33 ОУ. Оспорва наличието на договор между страните за доставка на ТЕ, доколкото ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Оспорва процесният имот да е топлоснабден. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът А. Н. се е позовал на изтекла погасителна давност.

Ответницата С. С. Н. е подала чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва съществуване на облигационно правоотношение между страните. Договорът между „Термокомпект“ ЕООД и етажната собственост не бил надлежно сключен, поради което претендираните суми за дялово разпределение били недължими. Оспорва се надлежното отчитане и размера на претендираните задължения.

Ответникът А. И. Н. не е подал отговор на исковата молба. С молба от 19.03.2025г. се е позовал на извършена на 17.09.2020г. продажба на имота, завещан на П.Р. и В. Л., както и на това, че П.Р. е завещала притежаваните от нея ½ ид.ч. от имота на трети за спора лица – Е.Л. и М.Л.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца или че наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 34, том I, рег. № 1346, дело № 27 от 2014г. от 07.03.2014г. се установява, че Л. И. Н. е признат за собственик на процесния апартамент. От приетите като доказателства саморъчно завещание на Л. И. Н. и протокол за обявяването му от 01.07.2019г. (л.22 и л.24 от делото) се установява, че Л. И. Н. е завещал процесния имот на В. И. Л. и П. И. Р., поради което съдът приема, че въз основа на 2 завещателното разпореждане В. Л. и П.Р. са придобили по ½ ид.ч. от процесния имот (арг. чл.30, ал.2 ЗС). С нотариален акт № 121 том IV дело 642 от 2020г., в който е обективиран договор за продажба от 17.09.2020г., В. Л. и П.Р. са продали процесния имот. От приетото като доказателство удостоверение за наследници се установява, че П. И. Р. е починала на 12.01.2021г., като е оставила за свои наследници А. И. Н. (брат), В. И. Л. (сестра), С. С. Н., И.С. Н. (последните двама деца на брата на наследодателката С. И. Н., починал през 2005г.), А. А. Н. и Б. А. Н. (последните двама деца на брата на наследодателката А. И. Н., починал през 2008г.). При това след смъртта на П.Р. притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота е придобита по наследствено правоприемство от : А. Н. – 1/8 ид.ч., В. Л. – 1/8 ид.ч., С. С. Н., И.С. Н., А. А. Н. и Б. А. Н. – по 1/16 ид.ч. – чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2 ЗН. При посочените квоти наследниците на П.Р. отговарят за задълженията й след нейната смърт – чл.60, ал.1 ЗН. След смъртта на П.Р. В. Л. притежава общо 5/8 ид.ч. от имота (1/2 ид.ч. по завещание от Л. Н. и 1/8 ид.ч. по наследство от П.Р.). Ирелевантно е позоваването от страна на отв.

А. Н. на саморъчно завещание на П.Р. от 10.02.2020г. (л.139 от делото), в което е посочено, че същата завещава на трети за спора лица – Е.К.Л. и М.К.Л., ½ ид.ч. от процесния имот или сумата от продажбата на нейната част. От една страна това е частно завещателно разпореждане и поради това не променя извода за това кои са наследници на П.Р. и съответно кои лица отговарят за нейните задължения съгласно чл.60, ал.1 ЗН. От друга страна след съставяне на посоченото саморъчно завещание П.Р. е продала притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот, поради което предмет на завещанието от 10.02.2020г. е получената продажна цена срещу разпоредената ½ ид.ч. от имота.

Предвид горното през периода м.05.2019г. – 16.09.2020г. (дата преди продажбата на имота) имотът е бил съсобствен при равни квоти между П.Р. и В. Л.. За посочения период те имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди- арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и те и ищеца са били обвързани по облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им (л.46 и сл. от делото). Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се още, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.