Определение № 100 от 06.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Благоевград, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20251200600140 по описа за 2025 година Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат И. Я. в качеството му на защитник на подсъдимия М. Р. Л., против протоколно определение от 22.01.2025 година по н.о.х.д. № 426/2024 год. по описа на Районен съд Сандански, с което на основание чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на наложената на подсъдимия Л. мярка за неотклонение „задържане под стража”. В частната жалба се изразява несъгласие с изтъкнатото от първата съдебна инстанция за липса на основания, които да налага изменение на най-тежката мярка за неотклонение.

Поставя се акцент върху продължителността на наказателното производство и липсата на смисъл от продължаващото задържане на лицето. Освен това самият подсъдим е убеден /според защитника му/ в невиновността си и в този смисъл МН „ЗС“ се явява в своеобразна репресия.

Иска се отмяна на атакуваното определение и изменение на мярката за неотклонение спрямо Л. от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Частната жалба е депозирана чрез Районен съд – Сандански и към нея са приложени материалите по н.о.х.д. № 426/2024 год. по описа на същия съд.

Въззивната инстанция след преценка на приложените материали по делото намира за установено следното:

Правното основание на депозираната частна жалба се съдържа в разпоредбата на чл.270 от НПК, според който предаденото на съд лице по 1 всяко време от производството може да оспори наложената му мярка за неотклонение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Срещу подсъдимият М. Р. Л. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК. В хода на проведеното досъдебно производство Л. е задържан под стража с определение на съда от 10.05.2024 година, която не е променяна до момента. Същият е неколкократно осъждан, включително и за друго престъпление с предмет наркотични вещества, а деянието по разглежданото престъпление е извършено в изпитателния срок на наложеното в по-ранен момент наказание „лишаване от свобода“. Отчитайки, че продължителността на задържането е в разумни граници, както и липсата на промяна в обстоятелствата, касаещи необходимостта от промяна на наложената най-тежка мярка за неотклонение, първата съдебна инстанция е отказала да я измени.

Въззивният съд също не съзира основания за изменение на наложената на подсъдимия Л. МН „ЗС“. Освен, че липсват нови обстоятелства, налагащи нейното преразглеждане, съдебното минало на задържания предполага опасността от извършване на престъпление при по-либералното му третиране.

Освен това, изтеклият срок на задържане на лицето не е неразумен, тъй като наказателното производство се намира в съдебния му стадий, в който липсват законодателни ограничения, подобни на тези по чл.63, ал.4 от НПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че лицето е обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години, а и е осъждан за друго умишлено престъпление, за което е санкциониран с „лишаване от свобода“, чието ефективно изтърпяване е отложено за изпитателен срок, в който е извършено деянието по разискваното обвинение.

Направените възражения от защитника относно продължителността на периода при събиране на доказателства в хода на съдебното следствие не могат да бъдат споделени, тъй като свидетелите полицейски служители не са причина за отлагане на делото повече от един път. А и съдът разполага с процесуален инструментариум за пресичане на подобни опити. Наложената на подсъдимия Л. МН не може да бъде определена както се твърди и като наказателна репресия, защото е наложена при наличието на законовите изисквания, които към момента не са се променили, за да се стигне до нейното 2 изменение. А обстоятелството, че подсъдимият се счита за невиновен по повдигнатото му обвинение е правно ирационален аргумент, който няма отношение към налагането, съответно продължаването на наложена мярка за неотклонение.

По изложените съображения Окръжният съд също не съзира на този етап от наказателното производство основания за изменение на наложената на Л. МН „ЗС“, поради което атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, пр.1 във вр. с чл.270, ал.4 от НПК БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №80/24.01.2025 год. по н.о.х.д. № 426/2024 год. по описа на Районен съд - Сандански, с което на основание чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на наложената на М. Р. Л. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в полека такава.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Делото незабавно да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3