Решение № 331 от 17.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20261800100012 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. Н. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че РП- Ботевград му повдигнала обвинение за това, че на 12.12.2022 г., около 16.30 часа, в земеделска нива, част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Ламбовското", кв.

„Ябланица", в землището на град Етрополе, община Етрополе, област Софийска, с цел да принуди орган на властта - младши инспектор А. В. В., водач на патрулен автомобил в Районно управление - Етрополе при ОДМВР София, да пропусне да извърши действие по служба - да не окаже съдействие на общински служители от звено „Общински инспекторат" при Община Етрополе във връзка с изпълнението на чл. 32 от Наредба № 15 за регистрацията и отглеждането на селскостопански животни в община Етрополе на Общински съвет - Етрополе да бъдат откарвани и настанени временно в общински капан безстопанствено пуснати коне, употребил сила, като блъснал полицейски служител А. В. В. с две ръце, свити в юмруци, в областта на гърдите, и го заплашил с думите „Ще ти натроша главата" и „Внимавай, не знаеш какво може да ти се случи" - престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. Поддръжа, че с Присъда № 4 от 19.11.2024г. по НОХД № 23/2024г. на РС- Етрополе бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като същата не е протестирана и е влязла в законна сила на 05.12.2024г. Сочи, че цялото наказателно производство срещу него продължило две години, през които прокуратурата поддържала обвинението, което го карало да се страхува и да изпитва ужас, че ще бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил, и ще отиде в затвора. Намира, че поведението на представителите на прокуратурата и в досъдебното, и в съдебното производство било изключително нападателно, което му се отразило по много 1 негативен и неприятен начин, и в резултат от това му били причинени огромни и неимоверни неимуществени вреди. Счита, че тези представители не са имали професионалния капацитет, опит и знания да достигнат до извода, че поддържат недоказано от самите тях обвинение, но въпреки това настоятелно са поддържали обвинението през значителен период от време. Така била увредена нервната система на ищеца, а до сега той изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от близките, познатите и приятелите му отказвали да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го смятат за лош човек, който не спазва реда в държавата. Подчертава и силното унижение, потъпкването на личното му достойнство и чест и продължителното насаждане на негативен негов образ. Твърди, че по време на досъдебното и съдебното производство живял в постоянен стрес, притеснение и страх, дали няма да бъде осъден за нещо което не е извършил. В резултат променил несъзнателно отношението си към найблизките си хора, станал раздразнителен, нервен, сприхав, влизал в конфликти с близките си. Акцентира върху това, че живее в малък град, в който новината за повдигнатото обвинение и за образуваното наказателно производство се разпространила бързо, а това довело до сериозна промяна на ежедневието му започнал да усеща подозрителни погледи, демонстративно отчуждение и шушукания, насочени към него. Това довело до дълбоко накърняване на личното му достойнство и обществен авторитет, до трайно чувство на срам, унижение и социална изолация, както и до силен и продължителен психоемоционален дискомфорт, надхвърлящ нормалните негативни преживявания, свързани с воденето на наказателно производство. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 15372 (петнадесет хиляди триста седемдесет и две) евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (05.12.2024г.), която към момента на завеждане на делото (07.01.2026г.) е в размер на 197,88 евро, до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.

Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответника, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът счита, че в случая формално са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с оглед приложеното към исковата молба незаверено копие на присъда № 4 от 19.11.2024 г., постановена по НОХД № 202471830200023 по описа на Районен съд – Етрополе, но въпреки това исковата претенция е изцяло недоказана по основание и размер. Изтъква, че няма данни, Присъда № 4 от 19.11.2024 г. по НОХД № 23 от 2024 г. да е влязла в законна сила, което води до липса на основание за исковата претенция. Твърди, че ищецът не бил ангажирал доказателства за твърденията си, че именно в резултат от обвинението за него са настъпили негативни последици от посочения вид - страх от осъждане, стрес, накърнена репутация, авторитет, социална изолация. Нямало и данни, с каква репутация се е ползвал ищецът преди повдигането на обвинение от страна на Прокуратурата, поради което е невъзможно да бъде извършена съпоставка. Прави извод, че по делото липсват доказателства за реално претърпени вреди от ищеца. Освен това счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата. На следващо място поддържа, че размерът на 2 иска е прекомерно завишен и несъобразен с икономически стандарти и условия на живот в страната, тъй като твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи. Изразява становище, че исковата претенция не е съобразена с вида, характера и интензитета на наказателното производство, доколкото спрямо ищеца няма данни да е била взета мярка за неотклонение, което не е повлияло на обичайния му начин на живот.

Продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване била кратка и съответствала на фактическата и правна сложност на делото, а това обстоятелство обуславя кратък период на търпене на неудобства. Намира, че за продължителността на делото в съдебната фаза ответникът не следва да носи отговорност, доколкото в тази фаза съдът е задължен да обезпечи своевременното движение и приключване на производството в качеството му на ръководно-решаващ орган. Подчертава, че няма данни за извършвани процесуално- следствени действия с участието на ищеца, които да са с особен интензитет, нито делото да е било медийно разгласено. Позовава се на съдебна практика, според която съдът присъжда обезщетения от порядъка на 15 000 лева за много по-тежки неимуществени вреди, търпени през по-продължителен период от време. Оспорва изцяло иска за обезщетение на неимуществени вреди в заявения размер и счита, че последният е прекомерен и несъответен на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и на принципа за справедлива обезвреда, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Оспорва претенцията за направените разноски по делото, част от които е и адвокатският хонорар, тъй като нямало доказателства за това. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност и моли съда да го определи в минимален размер.

Представя доказателства. Възразява срещу част от доказателствените искания на ищеца. Присъединява се към искането му за изискване от РС- Етрополе на всички материали по НОХД № 23/2024 г.В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Димитров, който оспорва отговора на исковата молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Счита за доказано повдигането на обвинение за тежко престъпление по смисъла на НК срещу ищеца, който бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие наказателното производство е било прекратено. Намира за доказани и негативните емоции и преживявания, които е преживял във връзка с повдигнатото му обвинение, поради което прави извод, че е изпълнен съставът на ЗОДОВ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се пред ставлява от адв. Б., който поддържа в цялост подадената искова молба и оспорва съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция като доказана по основание и размер. Счита за доказано, че спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение, като е бил внесен обвинителен акт против него в съда, а съдебното производство е завършило с постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила. Акцентира върху продължителния период на наказателното производство (повече от три години), който счита за неразумен. Счита, че за продължителността на разследването вина носи прокуратурата. Сочи, че ищецът е бил задържан първоначално, макар и за кратък период, като освен неговото задържане е осъществено и друго посегателство освен върху личните му права чрез претърсване и изземване в неговия дом. Сочи, че мярката за неотклонение „подписка“ - все пак налага някакво ограничение, свързано с непрекъснат контакт със съответния служител, който контролира мярката. Прави извод, че 3 към незаконно повдигнатото обвинение има и допълнителни обстоятелства, които характеризират цялото производство като такова, което се е отразило по- тежко, отколкото едно обикновено незаконно обвинение. Позовава се на свидетелските показания за доказване на неблагоприятните неимуществени последици, претърпени от ищеца. Изтъква, че същият е изпитвал трудности в своето ежедневие, свързани с неговата работа, през продължителен период от време. Счита, че негативната реакция на хората се коренни в повдигнатото обвинение. Обръща внимание на критериите за определяне на обезщетение по справедливост, вкл. икономическата конюктура в страната. Излага становище, че според по- новата практика на ВКС се взема предвид икономическата конюктура не към момента на довършване на съответния деликт, а към момента на постановяване на съдебното решение. Намира, че значителното намаляване на покупателната стойност на парите и непрекъснато растящата инфлация са показатели, които следва да бъдат съобразявани не към момента на осъществяване на изпълнителното деяние на деликта, а към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. Счита за основателен предявения размер на обезщетението и моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Г., която оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като го счита за недоказан. Намира за безспорно, че с влязла в сила присъда по НОХД №23/2024 г. на РС- Етрополе ищецът В. И. Н. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 269 ал. 1 от НК. Счита, обаче, че по делото не са доказани действителни, реално претърпени от ищеца вреди, каквито той твърди, а именно - страх, притеснение, унижение, болки, стрес и морални вреди. Изтъква, че свидетелите са негови близки родственици - съпруга и син, поради което е налице тяхна заинтересованост от изхода на делото в хипотезата на чл. 172 от ГПК. Подчертава, че ищецът не е бил задържан за продължителен период от време, а само за часове. Не е търпял най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която да ограничи в максимална степен придвижването му в пространството. Тълкува свидетелските показания в смисъл, че ограничението на социалните контакти на ищеца се дължи по- скоро на негово лично решение, а не на реакция от страна на обществото. Намира сочената от ищеца обществена реакция срещу повдигнатото обвинение за нормална реакция на хора в малките населени места, които се познават, и тя не би следвало да се третира като утежняващо обстоятелство. Сочи, че ищецът не е останал без работа, т.е. не е търпял имуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение. Не били приложени и медицински документи, които да сочат настъпила промяна във физическото или психическото му здраве, респ. приемане на медикаменти, предписани от медицински лица. Изразява становище, че размерът на предявената имуществена претенция е силно завишен, като не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната и реално понесените болки и страдания. Оспорва претенцията на представителя на ищеца да бъдат взети предвид обезценяването на парите и инфлацията в страната. Вместо това сочи, че при определяне размера на неимуществените вреди съдът взима под внимание продължителността на наказателното производство, отражението на наказателното преследване върху ищеца, както и по какъв начин се е отразило то на психичното и на физичното му здраве. Счита, че продължителността на 4 това наказателно производство и в двете му фази (досъдебно производство и съдебна фаза) е разумна, предвид фактическата и правната сложност на делото. Моли съда да остави исковата молба без уважение. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Моли съда да остави исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана.