Решение № 781 от 23.10.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Шумен, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20243630102162 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по депозирана в съда молба от З. А. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13 по Закона за защита от домашното насилие против П. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, посочен адрес на фактическо пребиваване гр. Шумен ул. „***“ № 16, за който сочи, че с ответника се разделили преди 5 години, като преди това живели около 8 години на семейни начала. На 15.08.2024 г. около 23.00 ч. посетил дома й и започнал да блъска по вратата, за което молителката звъннала на телефон 112, но при пристигането на полицаите ответникът бил избягал. На 16.08.2023 г. около 14.00 ч. ответникът посетил жилището на молителката, разбил вратата на апартамента и започнал да чупи покъщнината.

Молителката не била в дома си, но съседи се обадили на нея и на полицията, и когато се прибрала заварила трима полицаи и ответника. Пострадалата моли съда да постанови мерки за защита.

Ответникът, редовно призован, се явява в съдебно заседание, признава, че е ходил до апартамента на молителката но твърди, че не е блъскал по вратата, както и не би разбивал вратата на апартамента, защото имал ключ и си отключил. Твърди, че не поддържа връзка с молителката от посочената дата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Ответникът, който е бивш съжител на молителката, извършил спрямо нея физическо и психическо насилие.

1

За да приеме горното, съдът взе предвид приетите писмени и гласни доказателства.

Съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН - Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Безспорно е по делото, че страните се намират в родствена връзка.

При така установената фактическа обстановка, съдът е намерил, че молбата на пострадалото лице е допустима, подадена е в срока визиран в чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а по същество се явява основателна.

От събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че на 15.08.2024 г. около 23.00 ч. посетил дома й, като започнал да блъска по вратата, за което молителката звъннала на телефон 112, но при пристигането на полицаите ответникът бил избягал. На 16.08.2023 г. около 14,00 ч. ответникът посетил жилището на молителката, разбил вратата на апартамента и започнал да чупи покъщнината. Молителката не била в дома си, но съседи се обадили на нея и на полицията. Когато се прибрала заварила трима полицаи и ответника.

Ответникът оспорва твърденията на молителката като заявява, че имал ключ от апартамента и си отключил влязъл в него. При излизането си залитнал, опрял се на огледалото в коридора и то се счупило. Оспорва твърдението, че е заплашил молителката че ще я убие и ще запали жилището й. Сочи още, че няма връзка с молителката, не желае такава и живее на друго място.

Съгласно разпределението на тежестта за доказване по чл.154 от ГПК, в тежест на пострадалото лице е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация, в която пострадалото лице е декларирало извършеното домашно насилие. Видно и от съдържащите се в нея реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията може сама по себе си, да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства. Обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена. Според чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства (чл.13, ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

Ангажираните в този смисъл доказателства навеждат до извод за насилие. Сочат данни за задълбочени конфликти между страните и за факти, сочещи, че е извършен акт на насилие спрямо пострадалата.

2

Обобщавайки изложеното от фактическа и от правна страна, съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Носещият доказателствената тежест в процеса е провел успешно пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричен извод за осъществен акт на домашно насилие.

Ето защо и предвид извършеното домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, пострадалият следва да получи защита срещу извършителя, поради което съдът намира, че молбата следва да бъде уважена и на ответника да бъдат наложен мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като мярката по т.

3, а именно забрана да се доближава до молителката и до жилището й, находящо се на адрес гр. Шумен, бул. „***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, местата и за социални контакти и отдих, следва да бъдат приложени за максимално предвидения срок в чл. 5, ал. 2, а именно 18 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита – 19.08.2024 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА П. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, адрес на фактическо пребиваване: гр.

Шумен, ул. “***“ №16 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над З. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13.

ЗАБРАНЯВА на П. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, адрес на фактическо пребиваване: гр.

Шумен, ул. “***“ №16, ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, което обитава З. А. М., с ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката, за срок от 18 месеца считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита – 19.08.2024 г.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА П. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. “***“ № 9, вх.1, ет.5, ап.13, посочен адрес на фактическо пребиваване: гр.

Шумен, ул. “***“ №16, да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лв.(двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Шумен.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН, обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

3

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4