Решение № 260344 от 08.02.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ …………………/08.02.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8255 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г.Г.И., И.З.И. и Г.З.И., всички чрез адв. С., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя **, с която са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите, както следва:

- на

Г.Г.И., ЕГН:

**********, с адрес: *** сумата от 187,24 лева, представляваща

¼ от платена без основание сума в размер на 748,95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по договор за паричен заем № **/29.01.2019 г. от нейния наследодател **И. за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

- на

И.З.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от

187,24 лева, представляваща

¼ от платена без основание сума в размер на 748,95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по договор за паричен заем № **/29.01.2019 г. от неговия наследодател **И. за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

- на

Г.З.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от

187,24 лева, представляваща

¼ от платена без основание сума в размер на 748,95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по договор за паричен заем № **/29.01.2019 г. от неговия наследодател **И. за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- на

Н.З.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от

187,23 лева, представляваща

¼ от платена без основание сума в размер на 748,95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по договор за паричен заем № **/29.01.2019 г. от неговия наследодател **И. за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на **И., ЕГН: **********, последно местоживеене ***, починал на 01.03.2020 г. Твърди се, че на 29.01.2019 г. наследодателят им **И. сключил договор за паричен заем № ** със заемателя „К.Й." ООД, по силата на който ответното дружество му предоставило заем в размер на 900 лева за срок от 12 месеца, с размер на месечна вноска от 92,59 лева, при месечен лихвен процент 3,400%, като общата сума, която следвало да заплати е в размер на 1111,05 лева, при ГПР- 49.528 %. Сочи се, че съгласно погасителния план, първата вноска била с падеж 28.02.2019 г., а последната - с падеж 28.01.2020 г., като общия размер на погасителната вноска бил в размер на 155,00 лева. Всяка вноска включвала сумата от 92,59 лева, представляваща погасителна вноска и 62,41 лева неустойка при липса на обезпечение. Само последната месечна вноска била разпределена в размер на 92,56 лева погасителна вноска и 62,44 лева неустойка при липса на обезпечение. При това се твърди, че общият размер на неустойката при липса на обезпечение била 748,95 лева, посочена в чл.8 от договора. Твърди се, че заемът бил напълно изплатен от наследодателя, от които 1111,05 лева погасителни вноски и 748,95 лева неустойки при липса на обезпечение за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г.. Счита се, че уговорената в чл. 8 от договора и чл.20,ал.2 от ОУ неустойка, предвиждаща че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал.2 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение (ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя) или не отговоря на условията посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 748,95 лева, с начин на разсрочено плащане, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Намира, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция и извършеното плащане въз основа на нея подлежи на връщане на всеки от наследниците съобразно наследствената му квота. Изложеното инвокира интереса на ищците да претендират връщане на сумата. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание предявените искове се поддържат и се моли за уважаването им.

Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание. Намира, че ищците не са легитимирани да претендират заплащане на процесните суми, тъй като договора за потребителски кредит, сключен с техния наследодател е прекратен преди смъртта му, поради погасяване на задълженията по него. Намира, че не е било налице спор между страните по договора за кредит относно задълженията по него, поради което същите не били част от наследствената маса. С този довод намира исковото производство за недопустимо, поради липса на предмет. Противопоставя се на твърденията за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща неустойка, като настоява, че същата е индивидуално договорена, в резултат на свободно формирана воля между страните и в съответствие със свободата на договаряне. Сочи, че неустойката е начислена в резултат на поето договорно задължение и е санкция за това неизпълнение. Подчертава, че договорът за кредит е сключен с небанкова финансова институция и вземането не е обезпечено със залог или ипотека, поради което дружеството изисква лично обезпечение. Страните договорили нейния размер и разсрочено плащане съобразно възможностите на заемателя. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците. По тези съображения претендира отхвърляне на исковете и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Претендират се разноски. Представят се писмени бележки, в които подробно се развиват доводи по същество на спора. Настоява се, че неустойката по договора за заем е индивидуално договорена между страните и нейният конкретен размер са съобразени с възможностите на заемателя И..

Подчертава се, че същата е поставена под отлагателно условие съобразно настъпване на други обстоятелства и не се дължи при сключване на договора.

Твърди се, че между наследодателя на ищците и ответника не е съществувал спор относно размерът на неустойката, като плащанията са извършвани лично от заемателя. Моли за присъждане на едно възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от ищците, поради общия правопораждащ факт по делото и поемане на защитата им от един адвокат. Евентуално заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от представения по делото доказателства се установява, че ищците са наследници на **И., починал на 01.03.2020 г. (видно от удостоверение за наследници от 05.03.2020 г. на л. 34 от делото); че на 29.01.2019 г. наследодателят **И. е сключил договор за паричен заем № ** със заемателя „К.Й.“ ООД, по силата на който ответното дружество му предоставило заем в размер на 900 лева за срок от 12 месеца, с размер на месечна вноска от 92,59 лева, при месечен лихвен процент 3,400%, при ГПР- 49.528 %; че вноска по кредита включва сумата от 92,59 лева, представляваща погасителна вноска и 62,41 лева неустойка при липса на обезпечение и последната месечна вноска от 92,56 лева погасителна вноска и 62,44 лева неустойка при липса на обезпечение; че заемът е напълно изплатен на 05.02.2020 г.от наследодателя **И., от които 1111,05 лева погасителни вноски и 748,95 лева неустойки, поради липса на обезпечение за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г.

Спорният по делото въпрос се концентрира върху действителността на клаузата на чл. 8 от договора за заем за заплащане на неустойка, както и материалноправната легитимация на ищците да претендират връщане на заплатената от наследодателя им сума.

За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищците, при условията на главно и пълно доказване, да установят плащането на процесната сума от наследодателя им на посочените дати и по размер. За да обоснове отхвърляне на исковата претенция в тежест на ответника е да установи правоизключващи възражения, в това число основанието за получаване, респективно задържане на претендираната сума или погасяване на задължението (плащане или др.), както и че кредиторът е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите; индивидуалното договаряне на условията по договора, в т.ч. наличието на валидна клауза за заплащане на неустойка.

В случая видно от чл. 8 от договора за заем от 29.01.2019 г., сключен между **И. и „К.Й.“ ООД, страните са договорили, че в случай че заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията договорени в чл. 9, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 748,95 лв. на разсрочено плащане. Съгласно чл. чл. 6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ (т.е. да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на МРЗ, в случай на двама поръчители – осигурителния доход да е на поне 4 пъти МРЗ; да не са поръчители по други договори за заем, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ , както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си, че размера на дохода), както и с поне още едно от посочените обезпечения: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необоснавано високо обезщетение или неустойка.

Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В настоящия случай в чл. 4, ал. 1 и 2 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Това обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. В тази връзка и доводите на ответника, че наследодателят на ищците се е съгласил със заплащането и същата е индивидуално договорена, съобразно възможностите му, са неоснователни. Уговорената между страните неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Освен това, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.