Определение № 57 от 28.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Перник, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Търговско дело № 20251700900008 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.

С решение № 705/03.12.2024 г. по в. т.д.№ 718/2024 г. по описа на АС-С. е обезсилено решение № 17 от 06.03.2024г., постановено по т.д. № 69/2020г. по описа на Окръжен съд Перник, с което е признато за установено, по иска с правно основание чл. 694ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от ЕТ „Лео 99 – Петър Стоименов”, ЕИК 823048574, срещу „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 113057835, и синдика на „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/ и всички кредитори на несъстоятелността на „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 113057835 по т. д. № 39/2021г. на Окръжен съд Перник, съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане в общ размер на 155 901,23 лв. с ДДС - неизплатеното за извършени дейности по Договор от 01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна маса, за която извършена и приета работа е издадена от ищеца фактура № 10649/31.05.2019г. и подписан Протокол № 22, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.11.2020 г. до окончателното плащане и „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, и „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на ЕТ „Лео 99 – Петър Стоименов” 13 626,05 лева разноски за производството и делото е върнато на Окръжен съд Перник за разглеждане на предявените осъдителни искове от нов състав, който следва да се произнесе за дължимостта на разноски за производството по в.т.д. № 2024100100718 по описа на САС за 2024 г.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ, производството по делото се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите вземания. В решение № 91 от 15.07.2009г. по т.д. № 19/2009г. по описа на ВКС, І т.о. е пояснено, че във възобновеното производство участват страните и синдика. Длъжникът се представлява 1 от десезираните си органи на управление, на основание чл. 635, ал. 3 от ТЗ. Наличието на заварено производство относно вземането по чл. 637, ал. 1 от ТЗ, води до недопустимост на иск по чл. 694 за същото вземане, тъй като завареното производство изпълнява ролята на иск по чл. 694, но с оглед процесуална икономия се запазват извършените процесуални действия по делото до откриваване на производството по несъстоятелност. Целта и смисълът от спирането на завареното производство по осъдителните искове е то да бъде запазено, ако относно предявеното вземане, предмет на иска, възникне спор в производството по несъстоятелност, който да се разреши именно в това производство и без да се преминава от осъдителен в установителен иск/Наръчник на съдебните процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност, НИП, С., 2019, стр. 80/. С оглед предмета и вида на иска по възобновеното производство по реда на чл. 637, ал. 2, т. 1, пр. първо от ТЗ, изменение на основанието или петитума, както и преминаването от осъдителен към установителен иск е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и се е произнесъл с установителен диспозитив, вместо по предявения осъдителен иск за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка. Първоинстанционният съд служебно е заменил петитума на иска, с който е сезиран и се е произнесъл по установителен петитум, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

С оглед дадените задължителни указания, съдът намира, че следва да бъде изготвен нов проект за доклад по делото в частта по правната квалификация и разпределяне на доказателствената тежест по предявените искове.

Предявен е иск от ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов“ срещу „Въглища Перник“ ООД и Р.

И. А. - синдик на "Въглища - Перник” ООД по реда на чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ за осъждане на "Въглища - Перник” ООД да заплати на ищеца сумата 155 901,23 лв. с ДДС – неизплатеното за извършени дейности по Договор от 01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна маса, за която извършена и приета работа е издадена от ищеца фактура № 10649/31.05.2019 г. и подписан Протокол № 22, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът „Въглища Перник“ ООД поддържа, че исковата молба е неоснователна и иска недоказан. Не оспорва, че между страните е сключен договор от 01.08.2017г., но възразява, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 1 от договора да извърши със собствени машини, механизация и персонал минни работи, като малкото извършени от ищеца минни работи са извършени с техника и персонал на ответника. Към момента на издаване на фактура № 2

10649/31.05.2019г. ищецът не е имал назначен на трудов или гр. договор персонал, който да извърши фактурирания обем минни работи. Договор от 01.08.2017г. и анекс към него от 01.03.2018г. са със срок на действие до 31.07.2018г., респ. до 31.12.2018г., но и в двата случая не е имало действащ договор към момента на издаване на фактура № 10649/31.05.2019г.

Ищецът с допълнителна искова молба оспорва всички твърдения и възражения на ответника „Въглища Перник“ ООД като неоснователни. Излага подробни доводи в тази връзка, като твърди, че ищецът е разполагал и разполага с необходимата техника и оборудване, работници със съответната правоспособност и квалификация. Поддържа, че ищецът е изпълнявал дейността и през 2019г., за която се е договорил с ответника със съгласие на последния и без противопоставянето му, което се подкрепя от представените доказателства – фактура, протокол, подписани и от ответника без възражения и забележки, и която работа е приета от ответника също без възражения и забележки.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Въглища Перник“ ООД не е подал допълнителен отговор.

С определение № 75/10.04.2023 г. е възобновено на осн. чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ производството по търг.д. № 00069/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник и е конституиран на осн. чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ като страна – ответник в настоящото производство Р. И. А. - синдик на „Въглища Перник“ ООД /н/, наред с първоначалния ответник „Въглища - Перник“ ООД.

Препис от исковата молба с приложенията е връчен на Р. И. А. - синдик на „Въглища Перник“ ООД /н/ и даването в тази връзка на възможност на новоконституирания участник да изложи становище по исковата молба, както и да вземе участие във всички съдопроизводствени действия в делото.

Р. И. А. – синдик на „Въглища - Перник“ ООД, чрез адв. Владимир Янков Вакрилов, е подал отговор на исковата молба и допълнителна искова молба, с който по подробни доводи оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер като неоснователен и недоказан. Ответникът „Въглища - Перник“ ООД не дължи претендираната сума, тъй като Фактура №10649/31.05.2019 год. е издадена без правно основание и без да е налице изпълнение от страна ищеца. В случая липсва основание за плащане и защото липсва надлежно възлагане на работа, респ. изпълнение.

Фактурата е издадена произволно, без да е налице основание за това. С оглед на гореизложеното оспорва представените от ищеца писмени доказателства: Договор от 01.08.2017 год. и Фактура №10649/31.05.2019 год. По отношение на тях твърди, че не са подписани от управител на ответното дружество. Оспорва приемо-поредавателен протокол по чл.39 от договора, като твърди, че обективираното в него съдържание не отговаря на действителното фактическо положение, респ. че липсва изпълнение, и че 3 положеният подпис от името на Въглища -Перник ООД не е изпълнен от управителя.

Към исковата молба освен приемо- предавателни протоколи, не са представени и пътни листа, протоколи за натоварване и разтоварване на земна маса, товарителници и други, от които може да се установи, че е налице реално възлагане на работа, респ. изпълнение на определена дейности, в резултат на която е възникнало и задължението, посочено във фактурата. От нито един приложен документ по делото не може да се установи каква работа е извършил ищеца - обема й, вида й. Издаването на фиктивна данъчна фактура не е достатъчно за пораждане на задължение за плащане. Фактурата е вторичен документ, която се издава на основание сключен договор и (кумулативно) реално изпълнение по него, доказано със съответни документи по приемането на възложената работа. В случая липсва изпълнение по представения договор от страна на ищеца, липсва и основание за плащане, тъй като липсват доказателства за осъществена работа. На основание чл.301 от ТЗ възразява срещу положените подписи в: Договор от 01.08.2017 год., Фактура №10649/31.05.2019 год. и респ. (ако е наличен по делото) приемо-предавателен протокол по чл.39 от договора, от името на „Въглища -Перник” ООД /н/. Съобразно представения Договор от 01.08.2017 год. и Анекса от 01.03.2018 г., крайният срок за приключване е 31.07.2018 г., респективно 31.12.2018г.

Необяснимо е, по какви причини, фактурата за плащане е издадена половин година след приключване на договора.

Във връзка с отговора на синдика е постъпило становище от ищеца, в което твърди, че с представените с исковата молба и с представената допълнителна искова молба писмени доказателства се установява по категоричен начин, че работата по подписания от двете страни договор е извършена. Ноторно известен факт е, което е известно и за синдика на дружеството, че за рудниците в това число и за „Бела вода“ не се изискват пътни листа и товарителници, това се определя чрез замер, който го прави маркшайдера, назначен от самия рудник.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

По иска с правно основание чл. чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ в тежест на кредитора-ищец ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов“ е да докаже, че е носител и в негова полза съществува, дължимо и изискуемо претендираното неприето вземане срещу ответника длъжник „Въглища Перник“ ООД /н/, на твърдяното основание и в твърдения размер, като установи материалноправните предпоставки на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: 1) наличие на сключен договор за изработка между страните за конкретните работи, чието заплащане се претендира; 2) размерът на възнаграждението; 3) изпълнение от страна на ищеца на задължението за извършване на конкретно възложените работи; 4) предаване на изработеното на възложителя-ответник (разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя).

4

В тежест на ответника „Въглища Перник“ ООД е да докаже направените в отговора възражения срещу несъществуването на претендираното вземане, евентуално плащане или обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане.

УКАЗВА на ищеца във връзка със заявеното в отговора на искова молба и допълнителна писмена молба от Р. И. А. - синдик на „Въглища Перник“ ООД /н/ изрично позоваване на чл.301 ТЗ по отношение на фактура № 10649/31.05.2019 г., че не сочи доказателства за способа за узнаване от ответното дружество за издадената фактура№ 10649/31.05.2019 г., както и за отразяване на същата в счетоводството на дружеството-ответник.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

С оглед горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2025 г. от 14.20 ч., за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклад най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;