Решение № 1338 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100507682 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. И. Г. срещу Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав в частта на определения двугодишен адаптационен период на лични контакти между въззивника и малолетния му син И. Д. Г., роден на ******* г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди се в обжалваната част решението да е постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и на най – добрия интерес на детето И.. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част на преходния (адаптационен) двугодишен период и постановяване на друго, с което по реда на чл.127, ал.2 СК да бъде определен режим на лични отношения между въззивника и малолетния И. съобразно посоченото в диспозитива на първоинстанционното решение в частта след преходния период.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна К. И. Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК К. И. Д. е подала насрещна въззивна жалба срещу Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Д. И. Г. с детето 1

И. за вторите шест месеца от адаптационния период. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Отправено е искане за отмяна на решението на СРС в атакуваната част и постановяване на друго, с което да бъде определен едногодишен адаптационен период, през който срещите между бащата Д. И. Г. и детето И. за първата една година да бъдат провеждани в присъствието на социален служител от Д „СП“ в гр.София или в избран от родителите контактен център. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК въззиваемата страна по насрещна въззивна жалба Д. И.

Г. е подал отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба и излага доводи за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респр. чл.263, ал.2 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 20105925/18.10.2023 г. по гр.д. № 60347/2020 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето И. Д. Г. е предоставено на неговата майка К. И. Д., при която е определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на бащата Д. И. Г. с малолетния И., както следва: през първите шест месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на първоинстанционното решение бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа, като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.София или от избран от страните контактен център; през следващите шест месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката; след горния едногодишен период, през втората година, считано от датата на обявяване и влизане в сила на първоинстанционното решение, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с приспИ.е, както и по време на Великденските празници – от 10:00 часа на Велики петък до 18:00 часа Велики понеделник и на Новогодишните празници – от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари също с приспИ.е, както и за четири часа в извънучебно време на рождения ден на детето; след горния двугодишен период до навършване на пълнолетие на детето бащата да го взима всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с приспИ.е, както и за тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на пролетната ваканция с време и продължителност, опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден, както и част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 15:00 часа на 29 декември, а всяка нечетна година 2 за част от Коледната ваканция, включваща и следващите Новогодишни празници за времето от 10:00 часа на 28 декември до 18:00 часа на последния ден от ваканцията и всяка година по време на лятната ваканция на детето за три последователни седмици, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Със съдебното решение е дадено право на бащата на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18:00 часа и 19:00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката К. И. Д. се задължава да обезпечи технически тези срещи. С първоинстанционното решение Д. И. Г. е осъден да заплаща на малолетния си син И. Д. Г., чрез неговата майка и законен представител К. И. Д., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 11.02.2021 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Със съдебното решение Д. И. Г. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 432 лева върху определения размер на издръжката.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 01.12.2020 г. се установява, че страните са родители на родения на ******* г. И. Д. Г..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно и понастоящем детето живее при неговата майка.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Д. И. Г. заявява желанието си да се вижда със сина си И. всяка седмица, като намира за удачно това да се случва в неработните дни и счита, че детето следва да прекарва половината от лятото с него. Приема, че единствено времето ще покаже какъв е подходящият режим за лични контакти с детето и изразява готовността си да участва в живота на подрастващия. Споделя, че срещите с детето в контактния център създават затруднения с оглед необходимостта от съобразяване с графика в социалната услуга. Посочва, че живее на територията на гр.Бургас и на гр.София, пребивава в двете населени места в зависимост от ангажиментите си и декларира, че ще осъществява режима на лични отношения със сина си в столицата, където разполага с двустаен апартамент, в който ще бъде пригодена отделна стая за малолетния И.. Заявява среден месечен доход от 3 000 лева и упражняване на свободна професия като брокер на недвижими имоти, която му позволява да организира ангажиментите си. Споделя, че живее сам и има партньор, която не се познава със сина му. Уверен е, че може да разчита на подкрепата на родителите си при отглеждането на детето, като не открива проблем същите да пътуват до гр.София с тази цел.

При изслушването от въззивния съд въззиваема страна и въззивник по насрещна въззивна жалба К. И. Д. посочва, че бащата до момента не е полагал самостоятелно грижи за детето, тя не е виждала Д. Г. в ролята му на баща и по какъв начин той взаимодейства с малолетния И., поради което счита, че режимът на лично отношения на този родител с подрастващия следва да включва едногодишен преходен период, през който на срещите да присъства трето лице и да се оползотворяват предвидените часове за контакт. Споделя, че 3 детето все още не възприема Д. Г. като негов баща. Декларира разбиране за нуждата на малолетния И. да общува и с двамата си родители. Посочва, че дели едно дворно място с родителите си, като двамата с детето ползват отделна къща, в която има обособена стая за сина й, а прародителите му подпомагат отглеждането. Заявява, че упражнява свободна професия, която й осигурява възможност да организира ежедневието си съобразно ангажиментите на детето. Сочи среден месечен доход в порядъка между 2 000 лева и 3 000 лева. Заявява, че прародителите на детето И. по бащина линия са споделили, че не могат да пътуват, поради което помежду им е постигната уговорка тя да води детето до гр.Бургас за контакт с тях.

Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че майката притежава висок родителски капацитет и годност да полага грижи за детето И., докато отсъствието на бащата от изследването не позволява категорична оценка по отношение на неговия родителски капацитет. Експертизата е установила от документите по делото данни за наличието на физическа среда, където бащата би могъл да осъществява режим на контакти с детето, но по отношение на полагане на основни грижи за детето, сигурна среда, трудова среда/заетост, приятелски кръг на детето, възпитание, образование, социална среда, емоционални връзки и стабилност и родителско сътрудничество липсва достатъчно информация или наличната не покрива критериите за пълноценен родителски капацитет при бащата. Експертизата е заключила, че майката е най-значимият възрастен в живота на детето, има изграден позитивен образ и е налице добра свързаност помежду им.

Данните по делото са дали основание на вещите лица да приемат, че бащата и детето са все още в начален период на опознаване и нямат напълно изградена емоционално-доверителна връзка. Наличието на позитивни интеракции между двамата вещите лица считат, че не би могло да се тълкува като наличие на такава връзка, а като спокойствие, зрялост и позитивна нагласа на детето за общуване с бащата при липса на данни за предварително създадена негативна нагласа у подрастващия спрямо фигурата на този родител. Експертизата е заключила, че понятията конфликт на лоялност и родителско отчуждение не могат да бъдат отнесени към актуалната ситуация на детето, което практически не познава личността на бащата и той за него е непознат човек. В детето няма създаден предварително негативен образ към неотглеждащия родител и няма отказ на детето да се среща с него. Предвид предстоящия процес на опознаване и данните по делото за агресивно и рисково поведение на бащата, то експертизата приема, че контактите между него и детето следва да продължат в супервизирана, безопасна, контролирана и предвидима среда, след което детето ще изгради образа на бащата. Продължителността на преходния период на контакти в супервизирана среда следва експертите приемат, че следва да включва поне десет реални срещи без продължителни прекъсвания.

Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се възприема от съда.

От изслушването на вещите лица се установява, че контактът с въззивника и 4 въззиваема страна по насрещна въззивна жалба Д. И. Г. е бил затруднен и първоначално опосреден, той не се явил за провеждане на експертното изследване без да предупреди за това и е поискал пренасрочнването му след опредЕ.та от експертите за целта дата.

Изслушването на страните пред въззивния съд дава основание на вещите лица приемат, че бащата няма изградено разбиране за необходимостта срещите със сина му да бъдат регулярни и предвидими, като единствените такива са осъществени в контактен център. В преходния период срещите следва също да се осъществяват в контактен център или на територията на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“. Подход при определяне на режим на лични контакти на бащата с детето, подобен на този в първоинстанционното решение вещите лица приемат да е в интерес на детето с оглед неговата сигурност, опознаване на бащата и изграждане на доверителна връзка с него.