Решение № 4722 от 21.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4722

Хасково, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700572 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Т. К. Т. от [населено място], подадена чрез адв. Л. Г. от АК – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1947-000249 от 08.05.2026г., издадена от М. П. Я., на длъжност началник сектор към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кърджали. С нея на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца“.

В жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната ѝ.

Ответната страна, чрез процесуален представител, в писменни бележки, оспорва жалбата, иска нейното отхвърляне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От приложените по делото доказателства съдът установява следната фактическа обстановка:

На 08.05.2026г. около 14:45 часа на главен път *-* км ***, Т. К. Т. е управлявал лек автомобил „Т. Я.“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на К. Т. К.. При извършена полицейска проверка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, считано от 21.04.2026г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Изложените факти са възпроизведени в съставения на 08.05.2026г. акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 4476463, в който поведението е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предложение първо ЗДвП.

Същия ден М. П. Я., на длъжност началник сектор към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кърджали, е издал оспорената Заповед № 26-1947-000249/08.05.2026г. Като фактическо основание е посочено управлението на автомобила със служебно прекратена регистрация, а като правно основание - чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. Със заповедта е постановено временно отнемане на СУМПС за срок до решаването на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Към преписката е приложена застрахователна полица за автомобила, оформена на 08.05.2026г., с посочено начало на покритието 08.05.2026г. в 16:30 часа и край 07.05.2027г. в 23:59 часа. От наличните документи не може да се установи точният момент, в който информацията за новата застраховка е постъпила в Гаранционния фонд и съответно е настъпило служебното възстановяване на регистрацията. Представено е и копие на докладна/писмо във връзка със съставения АУАН.

Заповедта съдържа разписка за връчване на адресата на 11.05.2026г., видно от ръкописното отбелязване. Жалбата е заведена в Административен съд – Хасково на 13.05.2026 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от адресата на неблагоприятния индивидуален административен акт, който има пряк и личен правен интерес от неговото оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по изложените по-долу материалноправни съображения.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона съобразно компетентността им или от оправомощени длъжностни лица. Оспорената заповед съдържа позоваване на Заповед № 292з-2454/11.09.2025г. за оправомощаване, като видно от съдържанието на същата издателят на оспорения акт е разполагал с правомощия за неговото издаване.

Оспореният акт е издаден в писменна форма, като съдържа описание на фактическите и правните основания за неговото издаване.

В хода на производството не се установява да са били допуснати съществени процесуални нарушения на производствените правила, които да водят до отмяна на оспорения акт на това основание.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира оспорения административен акт за издаден в разрез с относимете материалноправни разпоредби. С разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025г., законодателят предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от шест месеца. От своя страна чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП изрично намира приложение извън случаите по букви „а“ – „ж“ и допуска временно отнемане на СУМПС при посочените в подбуква „гг“ нарушения, включително тези по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Така двете основания, макар да предвиждат еднакъв по вид способ на административна принуда, се различават както по фактическия състав, така и по условието за преустановяване на мярката. Разпоредбата на б. „з“ е субсидиарна спрямо предходните букви, когато не са налице условията за тяхното приложение. Следователно при наличие на предпоставките на специалната хипотеза на б. „е“ е недопустимо приложението на мярката по б. „з“.

Обстоятелството, че управлението на превозно средство със служебно прекратена регистрация е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, само по себе си не заличава специалната хипотеза на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП. Разпоредбата на б. „з“ не следва да бъде тълкувана така, че да обезсмисли изричното ѝ ограничение „извън случаите по букви „а“ - „ж“ и да позволи обвързване на продължителността на мярката с приключване на административнонаказателното производство, когато законът е предвидил преустановяването ѝ при предоставяне на информация за валидна застраховка.

Отделно, приложената полица с начало на действие в 16:30 часа на 08.05.2026г. е относимо последващо обстоятелство при преценката за действителната необходимост и продължаващата съразмерност на административната принуда. Обстоятелството с което законът обвързва преустановяването на мярката по б. „е“, е било отстранено в рамките на същия ден. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки служат за осигуряване на безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения. Те нямат характер на административно наказание. В случая налагането на мярка до решаване на въпроса за отговорността при наличието на специална норма, която обвързва действието ѝ с представянето на информация за валидна застраховка, води до отклонение от съответната конкретна превантивна цел. Подобно приложение на б. „з“ би могло да поддържа ограничението и след отпадане на обстоятелството, което е предизвикало служебното прекратяване на регистрацията, без това да е необходимо за осигуряването на застрахователно покритие.

Изложеното обосновава извод, че при установената в заповедта фактическа обстановка административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП пред приложимата специална хипотеза на б. „е“. Оспорената заповед противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона и подлежи на отмяна на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

При този изход на спора разноски се дължат в полза на жалбоподателя при своевременно заявена претенция и надлежно доказан размер съгласно чл. 143, ал. 1 АПК. В жалбата липсва направено искане за присъждане на разноски, като такова не е било заявено и в хода на съдебноро производсвто. Поради изложеното съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1947-000249 от 08.05.2026г., издадена от М. П. Я., на длъжност началник сектор към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кърджали, с която на Т. К. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изречение второ ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�