Присъда № 54 от 16.03.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 54/16.03.2026г. по НОХД № 1095/2025г. на РС-С., изготвени на 27.03.2026г.

РП-С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й. Д. П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а” предл. 1-во, алт. 2- ра, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК.

Съдът е провел производството по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие по реда на реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл.

371, т. 1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението, така както е предявено като доказано по несъмнен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно пР.н се явява лично, заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен и заявява, че съжалява за случилото се и моли за постановяването на справедлив акт.

Защитникът на подсъдимия оспорва повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение като счита, че същото не е безспорно доказано, излага подробно съображенията си в тази насока и пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен. Ако съдът не възприеме доводите му за невиновност, пледира деянието да бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, като излага съображенията си в тази насока.

Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по повдигнатото му обвинение, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В настоящия наказателен процес подсъдимият и неговият защитник своевременно дадоха съгласие да не се провежда разпит на вещите лица и свидетелите, с изключение на свидетеля И.П.Б., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните 1 протоколи и експертни заключения от досъдебното производство по чл. 371, т.

1 от НПК.

Съдът след като прецени, че посочените действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК с определение на основание чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК одобри изразеното от страните съгласие. По искане на подсъдимия и защитника му бе проведен разпит на посочения в приложението по чл. 246, ал. 4 от НПК на обвинителния акт свидетел И.П.Б..

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. е на 21 години, български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан. Същият притежава свидетелство за правоуправление на МПС № 285459809, категории „В“ и „М“, издадено от ОД МВР-С., валидно да 03.12.2031г.

На 20.12.2024г., сутринта около 08.30 ч. свид. Ю. пристигнала с автобус в гр. С., като слязла на спирката на Трета поликлиника и тръгнала пеш надолу по улицата от страната на спирката. Стигнала до пешеходната пътека пред „НОИ“, където спряла, огледала се и след като видяла, че няма преминаващи автомобили, предприела пресичане. Докато била на пешеходната пътека тя била ударена от автомобила, управляван от подс. П.. Последният на 20.12.2024г., сутринта около 08.00 ч. тръгнал за работа, като управлявал лек автомобил марка и модел „Пежо -205“ с рег. № СН 79 36 ВА, собственост на И.н И.Д.. Той се придвижвал по бул. „Стефан Караджа“ в гр. С. посока от Трета поликлиника към Минерални бани. Автомобилът се движил в дясната пътна лента със скорост около 32 км. в час. Приближавайки пешеходната пътека пред „НОИ“ в града, подс. П. не изпълнил задължението по чл. 119, ал.

1 от ЗДвП, като водач на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Той не възприел движещата се по нея пешеходка - свид. С. Р. Ю.. В момента, в който шофьорът навлязъл в пешеходната пътека възприел силует на пешеходец и предприел спиране на превозното средство, но последвал удар, при който жената паднала на земята по очи. Веднага след настъпване на ПТП подс. П. слязъл от автомобила и отишъл до пострадалата. Видял, че има кръв по лицето. Помолил неустановено по делото лице да се обади на ЕЕН 112 за настъпИ. инцидент и заедно с други лица, намиращи се на място помогнали на свид. С. Ю. и я изместили до тротоара. Подсъдимият П. предложил на свид. С. Ю. вода, но тя 2 отказала. Изчакал идването на органите на КАТ и медицинския екип. На място се явили полицейски служители, между които свид. И.П.Б. и свид. П. Кирчев П.. Подсъдимият П. бил проверен за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM - 0202, като уредът отчел отрицателен резултат. На същия била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Drug Тest 5000“, с фабричен номер АRME-0068, който отчел отрицателен резултат.

Свидетелят И. Б. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50532 от 20.12.2024г. В него посочил, че подс. П., като управляващ процесното МПС, при преминаване през пешеходна пътека М8.1, тип „Зебра“ отнел предимството на преминаващия от дясно на ляво участник 2 – (пешеходката С.

Р. Ю.) и го блъска.

На 20.12.2024г. бил извършен оглед на ПТП, за което бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие и направен фотоалбум към него.

Свид. С. Р. Ю. била отведена в ЦНСМ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. С. за оказване на медицинска помощ.

За установяване травматичните увреждания на свид. С. Р. Ю. и тяхната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. От заключението е видно, че следствие на настъпилото ПТП пострадалата Ю. е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец на пешеходна пътека с лявата половина на предните състави на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на хематом (кръвонасядане с травматичен оток) на меките черепни обвивки в челната й област, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури от лицевия череп, черепните покрив и основа; охлузване и хематом в областта на брадичката с данни за кръвотечение от устата и травматична експулсия на зъб 11 (горен десен централен резец) и разклащане на съседния; контузия на левия крак с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение) болезненост в областта на бедрото и колянната му става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; контузия на дясната ръка с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение) болезненост в областта на гривнената й става, с наличие на разкъсно- контузна рана с размери 0,5см. в областта на първа предкиткова (метакарпална) кост с клинични и от образните изследвания данни за напречна фрактура тялото на тази кост с изразена дислокация на 3 костните фрагменти, наложила извършването на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника (две Киршнерови игли). В експертизата е посочено, че описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното въздействие (удар с или върху) на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат от настъпилото на 20.12.2024г. ПТП. Вещото лице е посочило в заключило, че счупването на тялото на първа предкиткова кост на дясната ръка е довело до увреждане, осъществило медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Травматичната експулсия на зъб 11 (горен десен централен резец) е осъществило медикобиологичния характеризиращ признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“, поради факта, че избит постоянен зъб увреждането било постоянно, за цял живот, въпреки възможностите за конструктивно, функционално и естетично възстановяване на съвременната медицина. Ракъсно-контузната рана на дясната както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите телесни увреждания довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалата, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

За нуждите на разследването била назначена и изготвена съдебноавтотехническа експертиза, като вещото лице е дало следното заключение:

Скоростта на движение на автомобила преди ПТП-то и към момента на удара е около 32 км. в час. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 16 метра. Към момента на удара пешеходката се е движила напречно на платното за движение, отдясно наляво за автомобила и върху пешеходната пътека, като скоростта й на движение била около 4,9 км.в. час. Мястото на удара е на 1,7 метра преди края на пешеходната пътека и на 2,1 метра вляво от дясната граница на платното за движение. Мястото на удара е в обхвата на пешеходната пътека. В момента на възприемане на опасността от водача на автомобила пешеходецът е бил на 1,1 метра от мястото на удара при предприетото от пешеходеца напречно пресичане на платното. В този момент автомобилът е бил на около 7,1 метра от мястото на удара. В момента на навлизане на пешеходеца на платното, автомобилът е бил на около 13,4 метра от мястото на удара. В този момент пешеходката е била във видимата за водача зона. Водачът на автомобила е възприел опасността със закъснение от около 0,7 секунди спрямо момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение. Водачът на автомобила „Пежо“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то при 4 определената скорост на движение спрямо момента на стъпването й на платното за движение. Водачът е имал техническата възможност да възприеме отправилата се към пешеходната пътека пешеходка с цел пресичане платното за движение. Пешеходката е имала възможността да възприеме автомобила „Пежо“, неговата скорост на движение и положение, като го пропусне и предотврати ПТП. Видно от заключението на вещото лице, техническите причини, довели до настъпването на ПТП са технически неправилното поведение на водача на автомобила, който при приближаване на пешеходна пътека не е намалил скоростта на движение до технически безопасна такава, за да пропусне отправилата се към пешеходната пътека пешеходка с цел да пресече платното за движение, както и навлизането на пешеходката в опасната зона за спиране на автомобила, като е посочено, че от гледна точка на безопасността пешеходката е имала възможността да възприеме положението и скоростта на превозното средство и да го изчака преди да навлезе на платното за движение по пешеходната пътека.

От заключението на изготвената в ДП производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на лек автомобил „Пежо 205“, с рег. № СН 7936ВА, към дата 20.12.2024г. е на стойност 1125.35 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказа по категоричен и несъмнен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, дадени на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК, а именно показанията на свидетелите С.

Ю., П. П. и И. Б., тъй като те са еднопосочни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се, безпристрастни и съответни на останалите доказателства и доказателствени средства, поради което им се довери изцяло.

Съдът кредитира и показанията на свид. Б. дадени в хода на съдебното следствие като намира същите за безпристрастни и кореспондиращи както с показанията на останалите свидетели, така и с останалия доказателствен материал по делото.