Определение № 270 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Пазарджик, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. А. ЕГН ********** чрез адв. П. Й. Н. от В. адвокатска колегия със служебен адрес : гр. В. , бул. „Ц.О. „ № 44, ет.4, офис 6 против определение № 61/30.01.2026 г. постановено по гр.д. № 953/2025 г. по описа на РС- Пещера, с което е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че определения с решението размер на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката – пълномощник на ищцовата страна е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като съдът незаконосъобразно не е уважил своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Акцентира се върху съдебна практика на СЕС, според която минималните размери предвидени в Наредба № 1 / 09.01.2024 г. не са задължителни за съда , поради което следва в случая да се вземе предвид ниската правна и фактическа сложност на делото , липсата на спор по отношение на главницата, което не е породило необходимост от доказването й , не се бил развил състезателен процес, поради извършеното признание на иска в подадения от ответника отговор. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата чрез процесуален представител адв. С. М. от САК , в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гр.д. № 953/2025 г. решение № 521/27.11.2025 г. на РС – Пещера се е произнесъл по предявени срещу настоящия жалбоподател искове, а именно против ответника Е. Д. А. : иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД за дължимостта на главница в размер на 3000,00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда , за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 288/20.06.2025 г. по чл. 410 ГПК по гр.д. № 725/2025 г. по описа на РС-Пещера. С решението ответникът е осъден да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД разноски в исковото производство в размер на 510,00 лв. и в заповедното производство в размер на 510,00 лв. включващи заплатени държавни такси от по 60,00 лв. и 450,00 лв. адвокатско възнаграждение по всяко едно от тези производства.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е подал молба с искане за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски под формата на адвокатски възнаграждения, като счита, че същите са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С обжалваното определение Районен съд – Пещера е оставил без уважение молбата на ответната страна по предявените искове за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че на адвоката на ищцовата се дължат разноски в определения размер, тъй като макар делото да не се отличава с правна и фактическа сложност, воденето на такива дела изисква предварителна подготовка , запознаване с актуалната практика на СЕС и ВКС , която сама по себе си е обилна. Освен това е приел, че адвокатът е юрист и изпълнява обществено значима дейност, поради което не може да бъде подценен този труд и неговата цена.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение, а именно по 450,00 лв. в исковото и в заповедното производство - напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. В настоящият случай е предявен иск за установяване дължимост на сумата в размер на 3000,00 лв. – главница по договор за потребителски кредит. Исковата претенция е разгледана по същество и е уважена изцяло с постановеното по делото решение, поради което както в исковото , така и в заповедното производство на ищцовото дружество се дължи присъждане на разноски, тъй като макар в исковото производство , ответникът да е подал писмен отговор, с който прави изрично признание на иска , то в случая същият е станал причина за завеждане както на заповедното производство / не се твърди и не се установява задълженията по договора за кредит да са изпълнени/ , така и в исковото производство понеже ответникът също е имал процесуално поведение, което е станало причина за започването на това производство, а именно – подал е възражение по чл. 415 ГПК и заявителят е получил указания от съда за предявяване на иск по 422 ГПК – които е изпълнил в срок.

2

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗА/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай, без да приема,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери, съдът съобрази съдебната практика, обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна .Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не са се явили представители на страните, но са депозирани техните писмени молби. Обема на извършената от адвоката на ищеца работа, включва процесуалната дейност по проучване на делото , изготвяне на искова молба с обосноваване на исковата претенция, предявяване на доказателствени искания от страната. Макар този процесуален представител да не се е явил за лично участие, то неговите процесуални действия са се изразявали в своевременна и адекватна процесуална защита, която се е осъществила, чрез подадените писмени молби и становище по направените с писмения отговор на ответника възражения и доводи по съществото на спора, въпреки извършеното признание на иска. От адвоката са предприети навременни и адекватни действия. Делото 3 действително не се отличава с фактическа и правна сложност надхвърляща обичайната за тази категория дела, а допълнителен критерии е и цената на иска, по отношение на който се провежда защитата. В случая от ищцовата страна с представения по делото списък по чл. 80 ГПК / л.51 / са се претендирали разноски : 67,64 лв. държавна такса в заповедното производство и 1300,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и 60,00 лв. държавна такса в исковото производство и 1200,00 лв. адвокатски хонорар. Съдът правилно и законосъобразно е присъдил като разноски, внесените от заявителя / ищец държавни такси в двете производства / по 60,00 лв. за всяко едно от тях/ . Определил е и разноските дължими като адвокатски хонорар в двете производства по 450,00 лв. Като ориентир при цена на иска от 3000,00 лв. съгласно Наредба № 1 , минималният размер на това възнаграждение е следвало да бъде 600,00 лв. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определените разноски , дължими от ответната страна / за внесени държавни такси и адвокатски хонорар / не са прекомерни, тъй като освен това възнаграждението на адвоката е определено и под минималните размери посочени в Наредба № 1. Същите доводи са основание да се приеме, че обжалваното определение, с което съдът е отказал да уважи молбата на ответника Е. Д. А. чрез неговият процесуален представител - за изменение на решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/30.01.2026 г. по гр.д. № 953/ 2025 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е оставена без уважение молба вх. № 7793/22.12.2025 подадена от ответника Е. А. чрез адв. П. Н. за - за изменение на решение № 521/27.11.2025 г. по гр.д. № 953/2025 г. на РС- Пещера в частта относно разноските – като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4