Решение № 261219 от 16.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 16.10.2023 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и третата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Яна

Борисова при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11436 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 21817/15 г., СРС, І ГО, 120 с-в е отхвърлил изцяло предявените от Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д., иск по чл. 109 от ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 417 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, като ответникът бъде осъден да освободи завзетата площ от имота им, да им предаде владението върху нея и да им заплати обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползването на процесната площ за периода от 16.01.2011г. до датата на предявяване на исковата молба - 21.04.2015 г., в размер на 90 лв. месечно - по 15 лв. за първите двама и по 30 лв. за вторите две (като се вземе предвид, че Л.П. е починала и на нейно място са конституирани двама души наследници), или общо за периода сума в размер на 3600 лв., в това число по

600 лв. за първите двама ищци, за наследниците на Л. П. общо и за ищцата С.В. - по 1200 лв., като неоснователни. Осъдил е Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д., съдебно деловодни разноски в размер на 1905 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С решения по реда на чл.247 ГПК от 28.03.2018 г. и от 29.06.2018г., съдът и на основание чл.247 ГПК е допусна поправка на ОФГ, като след израза с площ от 417 кв.м., да се чете, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба“, представляваща реална част с площ от около 110 кв.м. от имота, собственост на ищците с идентификатор ***, находящ се в югоизточната част на посочения имот с лице към улица „Неделчо Бончев“ и заедно с пространството пред имот, представляващ УПИ XIX-31, кв. 7а и с идентификатор ***, собственост на ответното дружество, с който имот има обща граница, и която реална част съвпада изцяло с уличната регулационна линия в новопроектирана улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната масивна ограда на имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и Приложение № 4 към същото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.В.А., ЕГН **********, Ю.В.Д., ЕГН **********, А.И.П., ЕГН **********, Г.И.П., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат К. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че по делото е безспорно доказано, че ищците са собственици на процесния имот, че имотът попада в улична регулация, която все още не е осъществена и процедура по отчуждаване не е проведена, което сочи, че собствеността не е променена и остава в патримониума на ищците до момента на влизане в сила на акт за отчуждаване и заплащане. Безспорно е, че ответникът ползва процесната част от имота за преминаване на излизащите от имота му автомобили към улица „Неделчо Бончев“, към която имотът на ответника има и друг подход, използван за вход на същите автомобили. Странно е становището н съда, че преминаването не е ползване. Заявява, че свързаните с това становище разсъждения за неприлагане на чл.59, ал.1 от ЗЗД “оставям без обсъждане“. Моли процесното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемото дружество А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д., чрез пълномощгника по делото адвокат Д.М.от САК оспорва жалбата, като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.

По повод на това обжалване с решение от 12.06.2019 г. по гр.д. № 16783/2018 г., СГС, ГО, ІV-а въззивен състав е обезсилил решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в, поправено с влезли в сила като необжалвани решение от 28.03.2018г. и решение от 29.06.2018г. в частта, с която се отхвърля предявеният от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П., Г.И.П. и С.А.В. срещу „А.П.“ ООД иск по чл.109 ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Прекратил е производството по гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в и по гр.д.16783/18г., СГС, IV-A с-в в същата част. Отменил е решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в, поправено с влезли в сила като необжалвани решение от 28.03.2018г. и решение от 29.06.2018г. в частта, с която се отхвърля предявеният от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П. (на чието място на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници Н.А.П., И.А.П. и Л.А.П.), Г.И.П. и С.А.В. срещу „А.П.“ ООД иск за предаване владението и освобождаване на завзетата площ от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 417 кв.м., находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, а именно реална част около 110 кв.м. от източната част на имота, с лице към ул. „Неделчо Бончев“, заедно с пространството пред УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор ***, собственост на ответното дружество, с който има обща граница, която реална част съвпада с уличната регулационна линия в новопроектирана улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната масивна ограда в имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната СТЕ и приложение № 4 към същото, като осъжда ищците да заплатят на ответника сумата 1 905 лв. - разноски и вместо него ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П., С.А.В. и „А.П.“ ООД, че Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П. и С.А.В. са собственици по земеделска реституция на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор ***, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение. Осъдил е на основание чл.108 ЗС „А.П.“ ООД, *** да освободи и предаде владението на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.П., ЕГН **********, И.А.П., ЕГН ********** и Л.А.П., ЕГН **********, последните трима с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** относно реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор ***, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение. Потвърдил е решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в в останалата част. Осъдил е „А.П.“

ООД, *** да заплати на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 298,46 лв. - разноски за първа и въззивна инстанция.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника „А.П.“ ООД в частта, в която СРС е отменил решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 21817/2015 г. и двете решения, постановени по реда на чл.247 ГПК, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на ищците срещу ответника и вместо него е признато за установено по отношение на ищците и ответника, че посочените физически лица са собственици по земеделска реституция на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор ***, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза и на основание чл.108 от ЗС ответникът „А.П.“ ООД е осъден да освободи и предаде владението на посочените физически лица, на реална част около 100 кв.м. в източната част на имот с идентификатор *** по КККР.

По повод на тази касационна жалба, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в атакуваната му част.

С решение № 62 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 4388/2019 г., ВКС на РБългария, Второ гражданско отделение е отменил решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр.д.

№ 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-A въззивен състав в атакуваната му част за уважаване на предявен от Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П. и С.А.В. против „А.П.“ ООД ревандикационен иск по отношение на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба“, която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а с идентификатор

***, масивна ограда и ул.“Неделчо Бончев“, съобразно скица по приложение № 4 към съдебно- техническата експертиза, която скица е неразделна част от решението. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Настоящето производство е по реда на чл.294 ГПК-повторно разглеждане на делото СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му От фактическа страна, СГС намира, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Предвид отменителното решение на ВКС и данните по делото, настоящата въззивна инстанция намира, че е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС от Б.В.А., ЕГН **********, Ю.В.Д., ЕГН **********, А.И.П., ЕГН **********, Г.И.П., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН ********** срещу „А.П.“ ООД.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот по реституция по ЗСПЗЗ, включващ и процесната реална част от около около 110 кв.м. Ответникът е собственик на имот на границата с техния имот с определено място за достъп до пътя, което той използва само като вход към имота си, а през техния имот неправомерно е устроил изход до същия път, като за тази цел си е построил и масивна сграда за пропуск, която с около 1 кв.м. била стъпила върху имота на ищците, покрил с чакъл и асфалт прохода през тяхното място до пътя с площ от около 120 кв.м., лишавайки ищците от ползването на тази част от имота. Молят съда да осъди ответника да освободи завзетата площ от имота им и да им предаде владението върху нея.

В депозираният по делото отговор, ответното дружество е посочило, че спорния имот попада в улична регулация и е заличен от кадастралната основа, че дружеството използва прилежащата улица за достъп до имота си и няма отношение към въпроси, свързани с регулацията на имота на ищците. Не владее спорната площ, тъй като не упражнява постоянна фактическа власт върху нея, никога не я е държало за себе си, нито е манифестирало съзнание, че е собственик и не е препятствало ищците да ползват собствения си имот.