Определение № 19350 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19350 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110107677 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 7677/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подаден е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД срещу Столична община, като се твърди, че на 13.05.2020 г. на път III-181 в гр. София – с. Плана, водачът на лек автомобил „Инфинити“, модел „..........“, рег. № ......... – ..............., била преминала през несигнализирана и необезопасена нервност по пътя, като в следствие на това по автомобила били нанесени вреди. Поддържа, че към момента на инцидента за лекия автомобил била сключена застраховка „Каско“, която била обективирана в застрахователна полица № 440220213008259, като с оглед произшествие била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132011957, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5802,58 лева с платежно нареждане от 08.06.2021 г. Твърди, че бил легитимиран по регресна претенция, която била в размер на 5817,58 лева, като ответника дължал вземането. Излага съображения, че пътното платено не била надлежно поддържано, като ответника отговарял за това. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, при режим на призоваване за обстоятелства свързани с механизма на настъпването на ПТП-то, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ и ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за недопустимост на претенцията, тъй като процесният участък не се стопанисвал от ответника, за което са изложени подробни съображения. Поддържа, че от представените по делото доказателства не можело да се направи извод, че налице плащане на застрахователно обезщетение, поради което и ищецът не бил встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Инвокира подробни доводи, че в случая не било установено дейтвителното настъпване на ПТП-то и неговия механизъм, съответно нямало доказателства за наличието на неравност на пътя и къде точно същата се намраила. Развива съображения за недоказаност на иска с оглед представените по делото доказателства. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира. Прави доказателствени искания за допускането на писмени доказателствени средства, както и искане за конституирането на трето лице-помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че отводът на ответника за недопустимост на предявените искове следва да бъде оставен без уважение. Процесуалната легитимация, като абсолютна задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск (в процесуален смисъл) се извлича от твърдения на страните. Тоест, ищецът следва да твърди, че е носител на защитаваното материално право, съответно ответника е накърнил същото. Дали това е така, т.е. дали ответника е пасивно материално легитимиран да отговаря по претенция е въпрос по същество на правния спор, а не по неговата допустимост.

Следователно отводът следва да бъде оставен без уважение.

На следващо място, съдът намира, че след като извърши проверка на исковата молба досежно редовността й, то същата е нередовна, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовностите, като отстрани противоречията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като изложи твърдения за разликата между платената и претендираната сума, както и да изложи твърдения дали е встъпил в правата на застрахования.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно 2 обезщетение, както и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване.

Съдът счита, че с оглед правилото на чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е направил своевременно искане за конституиране на трето лице-помагач. Въпреки, че искането е направено надлежно и се явява процесуално допустимо, то същото е неоснователно. В отговора на исковата молба липсват каквито и да било твърдения за основната предпоставка за конституирането на подпомагаща страна – наличието на правен интерес, който се обуславя основно от материалните отношения между тях, съответно евентуално възникване на регресни права. Подобни твърдения липсват и не се установяват, поради което поради липсата на основната предпоставка – наличието на правен интерес, искането за конституирането на трето лице-помагач на страната на ответника следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на факти, които са свързани с механизма на ПТП-то, съдът счита, че искането е направено своевременно, като не попада в някоя от забраните по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, поради което е процесуално допустимо. С оглед разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искането се явява и относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

По отношение искането на ищеца за допускане изслушването на заключението на ССчЕ, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.06.2025 г. от 10,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, както и отговора на исковата молба по обратния иск на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на предявения иск, който е направен от ответника с отговора на исковата молба.

УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен от съобщението с уточнителна молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, 3 като изложи твърдения за разликата между платената и претендираната сума, както и да изложи твърдения дали е встъпил в правата на застрахования.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок исковата молба ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Столична община на основание чл. 219, ал. 1 ГПК за конституирането на трето лице-помагач АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца за установяване на обстоятелства свързани с механизма на ПТП-то, чрез разпит на св. Н.Л., ЕГН: **********, тел. ........., при депозит в размер на 30,00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.

ДА СЕ изготви справка НБД „Население“, НАП, като свидетелят се призове от адресите по справките и чрез работодателя, както и от известните по делото адреси и по телефона.

ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер от 210,00 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените задачи.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, с която е оставено без уважение искането за конституирането на трето лице-помагач, в която част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски съд.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4