Решение № 426 от 08.07.2020, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр.Плевен, 08.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен първи състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Венера Мушакова и с участието на Иван

Шарков, прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 328 по описа за 2020г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Цар Борис“ №74, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Р.П.С., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа - адв.Л.Б.,*** искова молба против Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр.София 1303, ул. „Дамян Груев“ № 8. В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018г. издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, на Фармар

ООД е бел наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Твърди се, че наказателното постановление е било обжалвано пред РС Плевен, който с решение постановено по НАХД 2981/2018г. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Твърди се, че за обжалване на наказателното постановление представляващия „Фармар“ ООД е ангажирал адвокат Б. и е заплатил сумата 450 лв за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че решението е било обжалвано пред АС Плевен, който с решение по КНАД395/2019г. е оставил в сила решението на РС Плевен. Твърди се, че ищецът е заплатил сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение. Твърди, че заплатените суми за адвокат в производството пред въззивната и касационната инстанция са в общ размер на 750 лв, и същата съставлява вреда претърпяна от ищцата, която е в пряка причинна връзка и последица от отменения незаконосъобразен акт на ИАЛ София. Твърди се, че ако наказателното постановление не е било издадено, ищецът е нямало да направи разноските довели до намаляване на имуществото му със сумата 750 лв. Моли се съдът да осъди ИАЛ – София да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 1050 лв., съставляващи пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт – НП № РД-И-060/18.07.2018 г., издадено от изп. директор на ИАЛ.

По делото е представен писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага становище, че представените договори за правна защита и съдействие едва по настоящото дело, такива не са приложени към делото, образувани в РС Плевен и касационното обжалване пред АС Плевен, и не са представени доказателства за плащане на сумите.

В съдебно заседание ищецът - „Фармар“ ООД не се представлява.

В съдебно заседание ответникът

-Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8 , не се представлява.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд-Плевен,първи и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното НАХД № 2981/2018г. по описа на РС

Плевен е, че с решение постановено по делото е отменено като незаконоъобразно наказателно постановление № РД-И- 060/18.07.2018г. на ИД на ИАЛ, с което на „Фармар“ ООД представлявано от Р.С. и А.Н.на осн. чл. 294 вр. с чл. 291 ал.1 от ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. От представеното по делото пълномощно от 12.12.2018г. се установява, че в производството пред ПлРС жалбоподателят е бил представляван от адв. Л.Б.. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие .От приложеното КАНД 395/2019г. е видно, че решението на ПлРС е обжалвано от ИАЛ и е образувано КНАД 395/2019г. по описа на Адм. съд Плевен. С решение от 29.07.2019г. решението на РС Плевен е оставено в сила. По делото касационния жалбоподател е бил представляван от адв. Л.Б./ стр. 39 от НАХД

2981/2019г/. По делото не е представен договор за правна помощ.

На стр. 12 по настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие №

0168652/19.01.20219 г. за процесуално представителство по НАХД №2981/2018 по описа на РС Плевен и уговореното възнаграждение от 450 лева, платимо по банков път. На стр. 14 от делото е представен договор за правна помощ № 0168688/21.05.2019г. за правна защита и съдействие по КАНД 395/2019г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв, която сума е платена в брой.

По делото е представено нареждане за кредитен превод/ стр. 13/, от който се установява че по договори за правна защита № 016851, 016853, 016852 на 24.01.2019г. е платена сумата 1350 лв в общ размер.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към момента на разглеждане на делата и постановяване на съдебните решения нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство към датата на провеждане на съдебните заседания по горепосочените дела, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

В конкретния случай, както се посочи е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – наказателно постановление, като незаконосъобразен. От представените по делото доказателства – пълномощно се установява, че в производството пред РС Плевен и пред Адм. съд Плевен жалбоподателят, ищец в настоящото производство е бил представляван от адвокат. В тежест на ищеца е да докаже, че в рамките на процеса по обжалване на наказателното постановление е направил разноски за адвокат, да установи техния размер т.е. доказателства за това следва да се съдържа в кориците на НАХД 2981/2018г. и КНАД 395/2019г. Това в случая не е сторено от ищеца. От приложеното по делото копие на договор за правна защита и съдействие по НАХД 2981/2018г е видно, че същия не съдържа подпис на клиент. Представения по делото договор за правна защита и съдействие по КАНД 395/2019г. е видно, че същия съдържа подписите на клиент и адвокат. В частта в която се съдържа уговорката за плащане и отразяването, че сумата е платена в брой съдът приема че договорът за правна помощ и съдействие има характер на разписка, която удостоверява плащането и получаването на сумата.

Ответникът в представения писмен отговор е оспорил датата на сключване на договорите, като изразява становище, че договорът няма достоверна дата по отношение на трети лица.

С Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС е възприето разбирането че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан вида на плащане като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането. Когато възнаграждение е заплатено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, която удостоверява че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. От изложеното следва изводът , че договорът за правна помощ е основен документ, необходим за доказването на договорените, а в определени случаи и за заплащането на претендираните разноски. Същият съдържа информация не само за страните по него, а и за размера на договореното възнаграждение, за начина на плащане и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение. С оглед на това представянето на договор за правна помощ, при това преди приключване на делото, по което се присъждат разноски, е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая липсата на договор за правна помощ, представен пред РС Плевен и Адм. съд Плевен е довело до неяснота дали адвокатското възнаграждение, което се претендира и за което е представено платежно нареждане е заплатено по конкретното дело, доколкото нареждането не съдържа такава информация.Представените за пръв път в настоящото производство договори за процесуално представително и защита представляват частни документи, които не съдържат достоверна дата и не може да се противопоставят на другата страна. Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на съдебното производство, за което те са относими и след неговото приключване, когато вече е постановено решение по спора, не основават наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът в настоящото производство не е удостоверил по надлежния ред направените в производството пред РС Плевен и Адм. съд Плевен разноски във връзка с обжалване на наказателното постановление.

Предвид посоченото настоящият състав приема, че ищецът не е доказал, че е претърпял вреди, които да са в пряка причинна връзка с отмененото НП, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата. По тези съображения предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.2 вр. ал. 4 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на които, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт и съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, то в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер общо на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фармар“

ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Цар Борис“ № 74, ет. 3, ап. 8 , чрез представляващия Р.П.С. , съдебен адрес: *** адв. Л.Б. против Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата 750 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018 г- на изп. директора на ИАЛ , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d83f977f-fe1e-4b70-8381-51f21e704d92