Решение № 260 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500749 по описа за 2021 година

Производството е въззивно – по чл.258 процесуален кодекс. следващите от Грждански

С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№248 по описа на съда за 2021 година е признато за установено по предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц., против АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., *** А, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, сумата 32,11 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по фактури № 1235204600/22.10.2017 г., 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 9.09 лв. (девет лв. и девет ст.), за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 260122/30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020г.

Присъдени са разноски.

В срок решението е обжалвано от А.Р. , чрез процесуалния му представител.

Жалбата е бланкетна. Направено е искане за отмяна на решението.

В изпълнение указанията на съда е изложено твърдение ,че порочността на решението се състои в това , че съдът не е съобразил 1 оспорването на ответника по иска , че вземането е погасено, след като няма доказателства , които да опровергават това твърдение.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва допустимостта на въззивната жалба ,като счита, че липсват някои задължителни реквизити, заложени в чл. 260 ГПК.

Евентуално подържа , че жалбата е неоснователна.

Съдът правилно приел, че от представените доказателства се установява, че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013 г., при действието на който ответникът е потребил далекосъобщителна услуга на обща стойност от 32.11 лв., както и че по силата на сключените договори за цесия ищцовото дружество се легитимира като цесионер и кредитор на ответника за вземанията, породени от процесния договор между него и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД.

Ответникът не ангажирал доказателства за погасяване на така възникналите задължения, въпреки че съдът с доклада по делото му е указал, както че това обстоятелство е в негова доказателствена тежест, така и че не сочи никакви доказателства в тази насока. Представения касов бон се отнасял за друг период.

Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски.

За заседанието пред въззивната инстанция са постъпили писмени становища.

В становището на жабоподателя са изложени напълно нови доводи за неоснователност на иска. Твърди , че договора е прекратен с изтичане на посочения в него срок 17.08.2017 година, поради което и той не дължи сумата.

Следва да се посочи, че възможността да се излагат нови доводи от страна на ответника по иска е преклудирана.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Действително въззивната жалба не е съобразена напълно с изискванията на чл.260 от ГПК .Нередовности на въззивната жалба обаче, не отстраняването на които води до връщането и са посочени в чл.262 от ГПК и това са неспазване на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Ясно е кой е жалбоподателя , което решение обжалва и какво е искането му. Жалбата е и подписана.

Съдът следва да разгледа тази жалба ,като с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК произнасянето ще се ограничи до проверка спазване императивните разпоредби на закона и с оглед единствения довод по същество ,че съдът не е уважил възражението ,че вземането е погасено чрез 2 плащане.

За да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Производството е по чл.422 от ГПК.

В исковата си молба против АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********, от гр. В., *** А, „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Ю.Б.Ц., твърди, че въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 260122 от 30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020 г.Постъпилото възражение предпоставило предявяването на установителен иск.

Ищецът обосновава активната си легитимация , като сочи, че вземането към ответника е придобило по силата на договор за цесия от „С.Г.Груп“ ООД, което пък дружество от своя страна , също по силата на цесия го било придобило от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Задължението на ответника произтичало от неизпълнение на договорни задължения , възникнали с БТК ЕАД.

Ищецът твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер ***, условията за чието ползване са изменени с допълнително споразумение от дата 17.08.2015. г, като за номера е избран тарифен план MaxiCall XS, с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 17.08.2015. г., потребителят е изменил условията за ползване на телефонен пост с номер ***, избирайки План Ограничен за 3,72 лв. е ДДС и добавил Допълнителен пакет +Viva Unlimited за още 1.80 лв. е ДДС за сок от 24 месеца.

На същата дата. ответникът подписал лизингов договор за устройство GSM NOKIA LUMIA 720,

№355911057473224, посредством 24 лизингови вноски в размер па 21.90 лв., всяка.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 5634993 били издадени фактури в общ размер на 32.11 лв., - фактури № 1235204600/22.10.2017 г„ 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г. за периода от 22.09.2017 г. до 21.12.2017 г., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по избраните тарифни планове. Лизинговите вноски, които абонатът е бил задължен да заплаща, са фактурирани под единен клиентски номер, ведно с отразено потреблението на ползваните електронна съобщителна услуга по договорите за далекосъобщителна услуга. Ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 32.11 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017 г. и за месец 12/2017г.

Договора бил едностранно прекратен и издадена крайна фактура.

3

Начислената в нея неустойка не се претендира. Претенцията включвала лизинговите вноски и цената на потребените мобилни услуги.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.12.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Поради забава на плащането била начислена мораторна лихва в размер на 9.09 лв. (девет лв. и 9 ст.), за периода от 7.01.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху главницата по Фактура № 1238618330/22.12.2017 г..

Молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата 32,11 лева незаплатени мобилни услуги по посочени фактури и лихва за забава в размер на 9,09 лева за периода 7.01.2018-13.10.2020 година, за които е издадена заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор ,който препраща към възражението , постъпило в частното производство по издаване на заповедта за изпълнение.

Съдът , като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

По заявление на ищеца против А.Р. е образувано ч.гр.д.№ 890 по описа за 2020 година на РС В..

Заявено е същото вземане, предмет на исковото производство и е издадена заповед за изпълнение.

В едномесечен срок от връчването и е постъпило възражение от длъжника.

Въпреки ,че няма нормативно изискване за мотивиране на възражението, в него длъжникът е посочил , че е изплатил всички задължения.

В срок е предявен иска за установяване на вземането.

Както вече съдът посочи ,начина , по който е заявено обжалването ,с оглед нормата на чл.269 от ГПК дава основание на съда да извърши проверка относно спазването императивни разпоредби на закона и се произнесе по единствения довод , а именно – налице ли е погасяване чрез плащане.

Ответникът не е оспорил представените по делото писмени доказателства относно съществуването на договорни отношения между него и БТК АД. Сключен е договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., между „БТК" ЕАД и ответника, подписан от страните, допълнителни споразумения към него.

Представен е и договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и цесионер "С.Г. Груп“ ООД и извлечение от Приложение № 1 към него; договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп“ ООД и цесионер ищцовото 4 дружество, извлечение от Приложение № 1 към него; пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; уведомление за извършено прехвърляне на вземания; фактури № 1235204600/22.10.2017 г., 1236916281/22.11.2017 г., 1238618330/22.12.2017 г.; уведомление за цесия от БТК ЕАД към ответника,като обаче няма данни тези уведомления да са връчвани на ответника.

Оспорване активната легитимация на ищеца обаче ответникът не е направил. Той се е задоволи да оспори исковете , твърдейки, че няма задължение ,поради извършено плащане, като е представил касов бон за сумата 31,33 лева с дата 10.10.2017 година. Според ищецът се касае за плащане за друг период – в касовия бон са посочени дати 22.08.2017 и 22.09.2017 година.

Въпреки изложените доводи от ищеца и от съда няма причини за обсъждане на възражение за погасителна давност , тъй като такова не е направено.

При така установеното и с оглед нормата на чл.269 от ГПК , съдът намира ,че първоинстанционното решение е правилно.

Установено чрез представените по делото писмени доказателства наличието на облигационна обвързаност между ответника и първоначалния цедент. Договорните отношения , видно от представените доказателства са такива , каквито се твърди в исковата молба.

Издадени са фактури на обща стойност 32,11 лева.

На ответника са дадени ясни и точни указания да докаже твърденията си за извършено плащане .

Чрез представения касов бон не е направено доказване на тези твърдения.

Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d83ed15e-0af1-46df-9419-3d195bc20909