Определение № 3583 от 10.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3583 гр. София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110211198 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК 121506564, чрез адв. Д. А. от САК, против наказателно постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр.

§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.

Жалбоподателят твърди, че е изтекла давността за налагане на наказанието, като не било ясно описано и самото нарушение. Иска отмяна на атакуваното НП и претендира разноски.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателното постановление дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършено на 03.06.2019 г. нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр.

§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността (едно от които безспорно е давността), формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Ето защо, на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва да се 1 приеме, че независимо от спирането или прекъсването на давността по отношение на деянието на настоящия жалбоподател, административнонаказателното преследване за това деяние се изключва, ако са изтекли четири години и половина от извършване на нарушението.

В случая, предвид датата на извършване на административното нарушение – 03.06.2019 г., то още към момента на издаване на наказателното постановление (25.06.2024 г.) и към момента на депозиране на настоящата жалба (02.08.2024 г.), посоченият давностен срок от четири години и половина следва да се счита изтекъл, а последното обстоятелство изключва въобще административнонаказателното преследване по отношение на дружеството-жалбоподател или казано с други думи – изключва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то обжалваното НП следва да бъде отменено, а цялото административнонаказателно производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.

Във връзка с горното трябва да се отбележи, че изтичането на абсолютната давност по НК като обстоятелство, изключващо отговорността, няма изрична различна уредба в ЗАНН, поради което горепосочените разпоредби на НК са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл.

11 от ЗАНН. Ето защо, с изтичането на четири години и половина от извършването на нарушението, се изключва възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а” от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието, независимо от спирането и прекъсването на давността. С оглед на това, единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на НП и в прекратяване на административнонаказателното производство, водено против дружеството-жалбоподател, каквато е и константната практика на административните съдилища.

С оглед изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че дружеството-жалбоподателя е заплатило в брой на адвокат Д. А. уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е станало на 30.07.2024 г. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството- 2 жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от горното, на основание чл. 63г, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК 121506564 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено срещу „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК 121506564, във връзка с което е било издадено наказателно постановление № 92-02-21 от 25.06.2024 г. от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Агенция по вписванията да заплати на „МЕТАХИМ“ АД, ЕИК 121506564 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – София град в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3