Решение № 5939 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5939 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100504470 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 310/07.01.2023г., постановено по гр.д. № 54771/2021 г. на СРС, ГО, 54 състав, е признато за незаконно и отменено по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б. И. Б., ЕГН **********, обективирано в Заповед № 346/23.07.2021г. на ръководителя на „П.“ ЕООД, ЕИК *******, с посочено в заповедта основание: „чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ- поради съкращаване на щата“. Със същото решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Б. И. Б., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „търговски представител“ в отдел „Професионална хигиена“, сектор „Търговия“ на „П.“ ЕООД, ЕИК *******, като ответникът „П.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ сумата от 17 782,25 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.07.2021г. до 13.01.2022г., като искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 19 314.00 лева, както и за периода от 14.01.2022г. до 27.01.2022 г.

Депозирана е въззивна жалба вх. № 30864/02.02.2023 г. от ответното дружество „П.“ ЕООД срещу решението в частта, в която съдът е признал за незаконно уволнението на ищеца – работник Б. Б. и го е отменил на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението 1 длъжност „търговски представител“ и ответникът-работодател е осъден да заплати на ищеца по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225 КТ обезщетение в размер на 17 782,25 лв. за оставането му без работа за периода от 27.07.2021 г. до 13.01.2022 г.. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на щата /функцията/ по отношение на длъжността „търговски представител“, заемана от ищеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.328,ал.1,т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата, вкл. във вид на т.н. „трансформация“. Твърди, че по новото щатно разписание са останали да съществува две длъжности „търговски представител“ след 12.07.2021 г., но със съществено различаваща се от съществувалата до момента длъжност, макар и със същото наименование заради включените в нейното съдържание нови допълнителни характеристики, обуславящи отчетническо качество на заемащия я, отговорен за стоките и организацията на работа в съответния склад. По отношение на новосъздадените длъжности „експерт продажби“ в сектор „Търговия“ на отдел „Професионална хигиена“ се твърди, че не е идентична със заеманата от ищеца длъжност „търговски представител“ по старото щатно разписание.

Поддържа се, че част от техническите функции са отпаднали при новата длъжност /напр. доставка, монтаж, демонтаж на дозиращи устройства, инструктаж, проверки, ремонт или замяна поддържане на автоматизирана картотека на дозиращите устройства и др./. Твърди се, че големите клиенти изискват специализация на високо ниво експертност по отношение трудовите задължения, свързани с видове клиенти, продукти, специфики при обслужване, конкурентна среда. Въззивникът сочи, че самата длъжност е различен код по НКПД-2011 г. – 24215028 и се отнася към по-висок клас 2 специалисти, което определя висока степен на експертност и изисквания за образование, професионален опит и стаж, докато длъжността „търговски представител“ е с код 33223003 и се отнася към клас 3 – техници и други приложни специалисти, която предполага по-ниска степен на компетентност.

Твърди се, че основната разлика между двете длъжности е че длъжности „експерт продажби“ е насочена към привличането и консултирането на клиенти в ритейл сектора и дистрибуторите с цел постигане на трайни отношения за продължителна продажба на продуктите и подписването на дългосрочни договори, докато търговският представител нямал такова задължение. Отделно се поддържа, че клиентите на новата длъжност са специфични /супермаркети, вериги магазини, аптеки, фармацевтични компании и др./ и продават произведена от дружеството продукция под чужда търговска марка. Твърди се, че ритейл секторът за „П.“ ЕООД е нов, поради което и в длъжностната характеристика на длъжността „търговски представител“ не фигурира задължението за обслужване на такива клиенти.

Въззивникът навежда, че задължение на

„експерт продажби“ е и разработването на мрежа от дистрибутори, което не фигурира в задълженията 2 на длъжността „търговски представител“. Ето защо и счита, не е налице идентичност между двете длъжности, съответно че е налице реално съкращаване на длъжността „търговски представител“, а отделно поддържа, че на ищеца било предложено преназначаване на длъжност „експерт продажби“, но същият отказал. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Б. Б., с който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение от първоинстанционния съд. Поддържа, че работодателят не е успял да докаже реалното съкращаване в щата. Твърди се, че при съпоставка на двете длъжности „търговски представител“ и „експерт продажби“ е видно, че трудовата функция на заеманата от ищеца длъжност е запазена, без в съдържанието на същата да са включени задължения и отговорности, каквито не са му били присъщи на заеманата преди уволнението длъжност.

Въззиваемият сочи, че между двете длъжности няма същностна разлика, а разминаването е в несъщински и несъществени функции, които не са определящи за характера и съдържанието на работата. Поддържа, че в случая не е налице трансформация, тъй като не се създават нови длъжности, различни не само по наименование, но и по същността на извършваната работа. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. И. Б., обективирано в Заповед № 346/23.07.2021г. на ръководителя на „П.“ ЕООД, 3 за възстановяване на Б. И. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“, отдел „Професионална хигиена“, сектор „Търговия“ в „П.“ ЕООД, и за осъждане на последното да му заплати сумата от 19 314.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.07.2021г. до 27.01.2022г. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 31.12.2019г., по силата на което заемал длъжността „търговски представител“ в отдел „Професионална хигиена“ в ответното дружество и което било прекратено, считано от 27.07.2021г. със Заповед № 346/23.07.2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ- поради съкращаване на щата.

Поддържа на първо място, че съкращаването на щата не е реално, тъй като трудовите функции за длъжността му са се запазили и се осъществяват в рамките на отдел „Професионална хигиена“ в сектор „Търговия“ на „П.“ ЕООД, като тези функции не са променени съобразно длъжностната характеристика на новосъздадената в отдела длъжност. В условията на евентуалност спрямо този довод оспорва законността на уволнението, поддържайки, че в случая, доколкото не са били съкратени всички щатни бройки за заеманата от него длъжност, работодателят е бил длъжен, а не е извършил подбор, а в случай че такъв е извършен, счита същият за незаконосъобразен, доколкото в него не са били включени всички заемащи длъжността служители и не е било съобразено изискването на работа да останат служителите с по- висока квалификация и които работят по- добре.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно – че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган; че същото е реално, т.е. премахване на съответната трудова функция, изпълнявана от уволнения или че е преминала към друга длъжност; че съкращаването на щата е налице към момента на уволнението – извършено е преди или едновременно с уволнението, както и че е извършил подбор или той не е бил задължителен, тъй като заеманата от ищеца длъжност е единствена с тази или сходна трудова функция.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС ).

Между страните не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 31.12.2019г. до 26.07.2021г., когато на П.И., 4 заемал до този момент длъжността „търговски представител“ в отдел „Професионална хигиена“ в сектор „Търговия“ в ответното дружество, били връчени предизвестие и заповед № 346/23.07.2021г.за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 27.07.2021г. на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В случая ищецът не е оспорил формалните предпоставки за законност на уволнението, поради което и с оглед изяснената по- горе трайно установена практика на касационната инстанция, този въпрос не подлежи на изследване в настоящото производство.

Основен спорен момент между страните, във вр. с който са и заявените във въззивната жалба доводи, е дали е налице реално съкращаване на щата, както и дали е следвало да се извърши подбор. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално - преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно, възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същия орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата /решение № 163 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2011 г., III г. о., ГК и др./. За да е налице реално съкращаване на щата не е достатъчно формалното длъжността да е отпаднала от щатното разписание на работодателя, но е необходимо още трудовата функция на съкратения служител да е премахната или да е запазена, изцяло или частично преминавайки към други длъжности по начин новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности да имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. При извършване на преценката за запазване или отпадане на трудовата функция релевантно е не наименованието, а съдържанието, т.е. конкретните задължения, съставляващи нейни елементи.