Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4627 от 01.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11253/2022
Вид
Решение № 4627
Подписан
01.12.2022
В сила
30.12.2022
Състав
РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 136, ал. 2, т. 4, предложение 2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110211253 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на /дружество/, с ЕИК ХХХХ, срещу наказателно постановление № 107/23.06.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ), с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на /дружество/, с ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предложение 2 от ЗУО.

Подадена е жалба от санкционираното юридическо лице, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Изтъква се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка, немотивирано и необосновано. Твърди се, че липсват данни за установяване на компетентността на актосъставителя, тъй като длъжността му е посочена със съкращения. В пространната въззивна жалба се изтъква също, че не била ясно посочена приетата като нарушена законова разпоредба. Релевирани са доводи за липса на съответствие между възприетата правна квалификация на нарушението и словесното му описание, с което се ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Твърди се още, че не е извършено нарушение от страна на санкционираното дружество. Освен това се изтъква и че в НП и АУАН е описано по различен начин соченото за извършено нарушение. По-нататък в жалбата се сочи, че не са посочени приетите за нарушени законови разпоредби в НП. Навеждат се доводи, че не са били обсъдени възраженията на жалбоподателя. Изразява се становище за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като жалбоподателят не бил нарушил задълженията съобразно издаденото му Решение. Акцентира на обстоятелството, че изискването за настилка касае площадката за третиране, а не за съхранение на отпадъци, като последните се 1 третирали единствено в халето, което е било асфалтирано. В заключение се сочи, че дори да се приеме, че е налице състав на административно нарушение, то същото е маловажно. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. У. и адв. Ив., които поддържат аргументите във въззивната жалба. Адв У. посочва, че от показанията на разпитания свидетел по делото се установява, че на площадката има различни площи за съхранение и третиране на отпадъци, както и че за периода 2021 г. и 2022 г. дружеството не е извършвало дейност по третиране на отпадъци. Иска съдът да отмени наказателното постановление.

Претендира разноски, за които представя списък. Адв. Ив. се присъединява към тези доводи, като допълва, че липсват нормативни изисквания къде да бъде поставена табела, като в случая има обозначение на самото хале. Изтъква, че наложената санкция не съответства на целите на закона.

Въззиваемата страна - РИОСВ, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт Бозов, която оспорва жалбата. В дадения ход по същество той пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /23.06.2022г./, датата на връчване на същото /14.07.2022г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /28.07.2022г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че на 13.12.2021г., служителите на РИОСВ – София, сред които и свидетелят М. Г. посетили на площадка за дейности с отпадъци, находяща се в р-н Кремиковци, Столична община, отразена в Констативен протокол № ККФОС-МГ-51/ 13.12.2021 г. Площадката е разположена на площ от 2 500 кв.м. - част от ПИ с идентификатор *** и част от метално хале 700 кв. м. разположено в границите на същия имот. Обекта се стопанисва от /дружество/. съгласно регистрационен документ за дейности с отпадъци № 12-РД-1400-04/ 20.02.2020 г., издаден от директора на РИОСВСофия. В документа били заложени условия, които са задължителни за изпълнение за оператора.

Съгласно условие 2.1 от регистрационния документ:

"2.1.Площадката за съхраняване на отпадъци да отговаря на следните изисквания:

1. Да е оградена, обозначена с табела и надпис за предназначението на площадката, фирмата оператор, телефон за контакт и работното време, с осигурен с контролно пропускателен пункт.

2

2. Да са обособени места/зони и контейнери за съхраняване на отпадъците. ” При проверката е установено, че имота, в който се намира площадката е ограден с метална мрежеста ограда, на входа на площадката не е била поставена табела с данни за фирмата оператор, площадката е била електро и водоснабдена, налична била ел. везна с товароподемност до 1 тон. На площадката са липсвали обособени зони за съхраняване на третираните и нетретирани отпадъци.

Съгласно условие 2.2 от регистрационния документ:

”2.2. Площадката за третиране на отпадъци да отговаря на следните изисквания:

1. Да е с непропускливо покритие.

2. Всички отпадъци да се събират разделно, на места/зони, обозначени със съответния код на отпадъка по Наредба № 2 за класификация на отпадъците, като не се допуска смесване на оползотворими и неоползотворими отпадъци. ”

В резултат от извършената проверка било констатирано, че настилката на територията на площадката не е трайна (бетон или асфалт), а единствено в закритото метално хале и част пред него са били с трайна настилка асфалт, като останалата част от площадката е била с пропусклива настилка - чакъл. Било констатирано, че на площадката не е имало обособени зони за съхраняване на третираните и нетретирани отпадъци.

На 08.02.2022г. бил съставен от свидетеля Юлиян Г. АУАН № 18/08.02.2022г. на дружеството „Интерпласт БР‘ ЕООД, тъй като актосъставителят приел, че АНО приел, че „Интерпласт БР‘ ЕООД е нарушило задължителни за изпълнение условие 2.1 и 2.2, от Решение № 12-РД-1400-04/20.02.2020 г. на директора на РИОСВ- София, с което е извършено нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците.

Въз основа на цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно постановление № 107/23.06.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ), с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на /дружество/, с ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предложение 2 от ЗУО.

От събраните в съдебното производство доказателства не се доказва напълно описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

От показанията на свидетелите М. Г. – актосъставител и Ал. М. – работник в дружеството през процесния период, се установява, че в закритото хале е налице трайна асфалтова настилка. Това обстоятелство е констатирано от актосъставителя и в съставения АУАН.

Установява се, че на площта извън посоченото хале е липсвала такава трайна настилка.

3

От показанията на свидетеля М. се установява, че на халето е имало билборд с данни за собственика, както и че в халето е имало монтирани преса и лента, като отпадъците се сепарират и валират чрез тези съоръжения в халето, след което се вземат с мотокар и се подреждат на площадката в двора.

От изложеното се обуславя извод, за неправилност на отразената в АУАН и НП констатация, че липсва разделение на площите за съхранение и за третиране на отпадъци.

Съдът подходи внимателно към показанията на свидетеля М., доколкото същият е бивш служител на санкционираното дружество, присъствал по време на проверката. Въпреки това съдът кредитира показанията му като кореспондиращи с показанията на свидетеля Г. по отношение на наличието на асфалтова настилка в халето и липсата на такава извън него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля по отношение на обстоятелството, че единствено в халето е била извършвана дейност по третиране на отпадъци, тъй като показанията му са пълни, ясни, детайлни, последователни и аргументирани в тази им част с позоваване на обстоятелството, че пресата е огромна машина и няма как третиране да се извърши извън халето, тъй като пресата и лентата са монтирани именно там.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. по отношение на неговите възприятия при извършената проверка, като последователни и съответстващи на вече описаните от свидетеля в съставения АУАН. Съдът намира, че тези показания са дадени добросъвестно от свидетеля по отношение на възприятията му от обстановката на мястото на извършената проверка, но констатацията му за липса на разделение на площите за съхранение и третиране на отпадъци са неправилни в резултат на не достатъчно пълно изследване на това обстоятелство.

От представената по делото в копие извадка от отчетна книга за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци за период 01.01.2021 г. до 04.05.2021 г. се установява, че през този период дружеството не е извършвало дейност по третиране на отпадъци.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите М. Г. и Ал. М., както и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, 4 надлежно са връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Макар конкретният отдел, в който актосъставителят работи, да е обозначен с абревиатура, длъжността му и институцията, в която същият работи, са посочени достатъчно ясно в съставения АУАН и позволяват да се направи несъмнен извод за неговата компетентност.

Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Липсват твърдените от жалбоподателя несъответствия в описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Ясно са посочени приетите за нарушени законови разпоредби. Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон. Аргументите на съда за този извод са следните:

По делото се доказа, че е налице разделение на площите за съхранение и за третиране на отпадъци, като същите се третират в халето, а се съхраняват на площта извън него. Доказа се, че в халето е налице непропусклива асфалтова настилка. С оглед изложеното липсва констатираното нарушение на изпълнение условие 2.2.1., от Решение № 12-РД-140004/20.02.2020 г. на директора на РИОСВ- София в НП, свързано с липса на непропускливо покритие, посоченото условие за непропусклива настилка съобразно т. 2.2. на цитирания регистрационен документ е предвидено конкретно за площадката за третиране на отпадъци и по делото се доказва, че същото е изпълнено.