Решение № 155 от 08.05.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Б.С., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101329 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД от „Т.-В.“ ЕАД, ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.М.Г. №9, представлявано от изпълнителния директор Р.М., против В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.Х.Б. №115, вх.Е, ет.02, ап.077, общ. В., обл. В., П. В. М., ЕГН **********, и К. П.

М., ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител П. В. М., двамата с адрес: **********, с който е поискал да се признае за недействителна спрямо ищеца транслативната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №153, том 1-ви, рег.№1043, нотариално дело №112/16.03.2021г., по описа на нот.Г.Х., с район на действия РС-Б.С., по силата на която В. Г. М. и П. В. М., в качеството им на продавачи, са продали на купувача К. П. М. чрез неговия родител и законен представител П.

В. М. недвижим имот, УПИ XII-273, в кв.16 по действащия ЗРП на с.Г., одобрен със Заповед №45/07.03.1994г. на Кмета на Община Б.С., представляващ дворно място с площ от 1570 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 65 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., с административен адрес на имот:с.Г., общ.Б.С., обл.В., ул.“Д-р П.Б.“ №8, при граници и съседи: УПИ XIII272, УПИ XIII54, УПИ X-269 , УПИ XI-274 и ул.“Д-р П.Б.“, в частта до ½ ид.ч., притежавана от В. Г. М..

Ищецът сочи, че по силата на изпълнителен лист от 29.10.2020г., издаден по гр.д.№ 2299/2020г. по описа на РС-В., ответникът В. Г. М. е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1492,41 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, сумата в размер на 309,36лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2017г. до 02.09.2020г., ведно 1 със законната лихва за главницата, считано от 17.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 86,04лв., представляваща сторени разноски в производството.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Ц.Д., с район на действие ОС-В., като към момента на депозиране на исковата молба задължението е изцяло непогасено.

Ищецът твърди, че на 16.03.2021г., след образуване на изпълнителното производство, ответникът В. Г. М., заедно със сина си П. В. М., прехвърлят на ответника К. П. М. процесния недвижим имот, като по този начин е увредил кредитора-ищец.

Исковата молба е вписана в СВ при РС-Б.С. на 02.11.2025г.

Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците, чрез адв.К. К. от АК-В., са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен.

Твърдят, че транслативната сделка е валидна, като не е налице увреждане на ищеца. Сочат, че вземането на ищеца е несъразмерно с продажната цена на процесния имот. Предвид изложеното молят искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, като от представената справка НБД Население и извършеното изслушване на ответника П. В. М. по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2026г., се установява, че В. Г. М. е баща на П. В. М. и дядо по бащина линия на К. П. М..

Към исковата молба е приложен Изпълнителен лист №93 от 29.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 2299/2020г. по описа на РС-В., с който ответникът В. Г. М. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата в общ размер на 1807,77лв. – главница и лихва, както и 86,04лв. – разноски.

От приложената и неоспорена от ответниците по делото призовка за принудително изпълнение с изх.№12954/13.10.2021г. се установява, че спрямо ответника В. Г. М. е образувано изпълнително дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Ц.Д., с рег.№900.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №153, том 1-ви, рег.№1043, нотариално дело №112/16.03.2021г., по описа на нот.Г.Х., с район на действия РС-Б.С., по силата на който В. Г. М. и П. В. М., в качеството им на продавачи, са продали на купувача К. П. М. чрез неговия родител и законен представител П. В. М. недвижим имот, УПИ XII-273, в кв.16 по действащия ЗРП на с.Г., одобрен със Заповед №45/07.03.1994г. на Кмета на Община Б.С., представляващ дворно място с площ от 1570 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със 2 застроена площ от 65 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., с административен адрес на имот:с.Г., общ.Б.С., обл.В., ул.“Д-р П.Б.“ №8, при граници и съседи: УПИ XIII-272, УПИ XIII-54, УПИ X-269 , УПИ XI-274 и ул.“Д-р П.Б.“ за сумата в размер на 7587,70 лв.

От приложения нотариален акт и посочената по-горе справка НБД Население се установява, че към датата на сключване на транслативна сделка ответникът В. Г. М. е притежавал поне ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

В хода на производството са изслушани обясненията на ответника П. В. М. по реда на чл.176 от ГПК. В съдебно заседание, проведено на 24.03.2026г., сочи, че нито той, нито синът му, 5-годишен към момента на изповядване на процесната транслативна сделка, не са били наясно за задълженията на ответника В. Г. М. към ищцовото дружество. Инциативата за сключване на сделката била на ответника В. М., който бил във влошено здравословно състояние и се нуждаел от средства за провеждане на лечението си. Имотът се предавал по наследство в рода. Заплатената цена била по-висока спрямо идентични имоти в селото предвид факта, че ответникът В. Г. М. запазил право на ползване върху имота.

По искане на ответната страна в хода на делото е разпитан свидетелят Ц.Й.Й., съпруга на П. М., майка на К. М. и снаха на В. М.. Свидетелят сочи, че причина за сключване на процесната сделка било влошеното здравословно състояние на ответника В. М., който имал нужда от средства за лечение. Твърди, че не са били наясно за наличие на задължение към ищцовото дружество. Никога не било коментирано, че с процесната сделка се цели увеждане на кредитор. Имотът бил собственост на В. М., като идеята била същият да остане собственост на семейството. Свидетелят допълва, че продажната цена била по-висока от нормалното, но тъй като парите били необходими за лечение на В. М., страните се съгласили да я заплатят. Плащането било извършено, като В. М. запазил право на ползване върху имота.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение ответниците В. Г. М. и К. П. М., действащ чрез неговия родител и законен представител П. В. М.:

Искът с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обусловено от положително установяване от страна на ищеца, че има към ответника валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че в последствие от длъжника е извършено действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор и по този начин го е увредил. В допълнение ищецът трябва да докаже наличието на още една предпоставка, притежаваща субективен характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. В зависимост от това дали въпросното действие представлява възмездна, или 3 безвъзмездна сделка, е или съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се съконтаргент на длъжника. В нормата на чл.135, ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако същият е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

По настоящото дело увреждащото действие представлява двустранна възмездна сделка, приобреталеят по която е низходящ на длъжника, ерго - в тежест на ответниците е да оборят презумпцията за знание за увреждането.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл.135 от ЗЗД, притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Видно от мотивите на Тълкувателно решение №2 от 9.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане.

Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В случая с Изпълнителен лист №93 от 29.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 2299/2020г. по описа на РС-В., ответникът В. Г. М. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата в общ размер на 1807,77лв. – главница и лихва, както и 86,04лв. – разноски. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Ц.Д., с рег.№900.

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., и др, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. В настоящия случай увреждащият резултат е настъпил чрез извършените една сделка, посредством която имуществото на ответника В. Г. М. се намалява, което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност удовлетворяване на вземанията му. Следва да се отбележи, че съгласно константна съдебна практика, обективирана в Решение № 320/05.11.2013г. по гр. д. №1379/2012г. на ВКС, IV ГО, Решение 4

№ 639/06.10.2010 год. по гр.д. № 754/2009 год. на ВКС, на IV ГО, и др., ирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът след извършеното разпореждане и на каква стойност е то. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение да се насочи само към определено имущество, доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на вземането.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция напълно възприема застъпеното в съдебната практика ( Определение № 771 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 417/2017 г., IV г. о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV гр. о., Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III гр. о., Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, и др.) и правната доктрина разбиране, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена, тъй като от момента на извършване на отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. Ерго евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните, не от значение за преценката за наличието или липсата на увреждане на кредитора. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответниците в този смисъл.