Решение № 38 от 17.03.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Нови пазар, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно наказателно дело № 20243620200527 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. Н., с.В., общ. П., обл. В., депозирана чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 24-0307-000942/ 09.10.2024 г. на Началник на РУ-Нови пазар при ОД на МВР гр. Шумен, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е извършвал нарушението. Счита, че актът и наказателното постановление са били издадени при допуснати процесуални нарушения, както и че последното е необосновано.

Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, но неоснователна по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител.

Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като на първо място твърди, че актът е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място, сочи, че предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не отрича, че е налице превишаване на скоростта. Моли, в случай, че съдът счете, че нарушението е извършено, определената от административнонаказващият орган глоба в размер на 700,00 лв да бъде намалена до предвидения в закона минимум. Претендира разноски.

1

Административнонаказващият орган не си явява в съдебно заседание и не се представлява. Представя писмено становище. Оспорва жалбата като неоснователна. Счита деянието за съставомерно от обективна и субективна страна. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Лек автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Т. И.

Н. с ЕГН ********** на 08.11.2023г. в 11,50 часа се движил по път I-2 в посока от гр. Нови пазар към гр. Шумен, в населено място-гр. Каспичан, общ. Каспичан, обозначено с пътен знак Д 11. В населеното място при км. 133+235 (разклона за гр. Плиска), при разрешена скорост за движение до 50 км автомобилът на жалбоподателя се движил със скорост от 102 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1" с № 120cd15, контролираща скоростта на движение на автомобилите в две посоки.

Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила и след като жалбоподателят Т. И. Н. подал писмена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП на 03.06.2024г. , в която декларирал, че на 08.11.2023г. в 11, 50 часа управлявал посочения автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, бил поканен на същата дата в двуседмичен срок да се яви в РУ-Нови пазар за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 05.08.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 1108183 в негово отсъствие, в което било посочено, че Н. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил връчен на 26.09.2024г. , като той го подписал с възражението, че в един ден не му били връчени фиша и акта. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

Въз основа съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка Началникът на РУ-Нови пазар при ОД на МВР гр. Шумен издал наказателно постановление № 24-0307-000942/09.10.2024г., с което на Т. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. В., общ. П., обл. В., ул. „***“ № 4, били наложени административни наказания "глоба" в размер на 700 /седемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за това, че виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, присъединени на основание чл. 283 от НПК, гласни 2 доказателствени средства-показанията на свидетелите Е. Ф. О., Д. С. Д. и М. Г. Е., както и обясненията на жалбоподателя.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, като санкционираната деятелност е съставомерна по приложения от наказващия орган чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който забранява на водачите да превишават допустимата скорост на движение в населени места- 50 км/ч. за пътни превозни средства категория В. Безспорно е установено по делото, че на посочената дата – 08.11.2023г. в 11,50 часа лек автомобил „***“ с рег. № *** се е движил в гр. Каспичан, по път I-2, като в района на км. 133+235 при ограничение на скоростта на движение в населено място, обозначено с пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, съгласно Протокол за местоположението на пътни знаци Д 11 и Д 12 от 10.05.2019г., подписан от представители на Община гр. Каспичан и Областно пътно управление, се движил със скорост от 105 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - система тип "ARHCAM S1", с № 120cd15. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 105 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 102 км/ч.

По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 08.

11. 2023 год. в 11. 50 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е В 8370 НВ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от приобщените по делото писмени доказателства- Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17. 09. 5126 и Протокол от проверка № 27-СГ-ИСИС/ 23.03.2023 г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 21/23.03.2023 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 36 от 19.

05. 2015 год. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движил с посочената скорост от 102 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак Д 11, при което следва да се приеме, че наказващият 3 орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът не приема обясненията на жалбоподателя, че в участъка, в който се е движил в посока от гр. Нови пазар към кв. Мътница на гр. Каспичан не е имало поставен знак, който да обозначават начало на населено място- Д 11, съответно да указва, че моторните превозни средства следва да се движат с определената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост от 50 км/час, тъй като по делото са представени писмени доказателства, оборващи същите-протокол за местоположение на пътни знаци Д 11 и Д 12 от 10.05.2019г. и допълнително изисканата от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление-Шумен, схема на пътния участък от републикански път I-2 от км 132+235 до км 133+420, актуални към 08.11.2023г.

На представената схема много ясно се вижда, че пътен знак Д 11 е поставен на км. 132+235 и на км. 133+420, а автоматизираното техническо средство е записвало движението на автомобилите и в двете посоки.

Неоснователни е доводът на жалбоподателя, че не са били спазени преклузивните срокове, залегнали в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателят е бил установен след подписването от неговата страна на декларацията по чл. 188 от ЗДвП на 03.06.2024г., от която дата е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя на 05.08.2024г. и му е предявен на 26.09.2024г. Чл. 34 от ЗАНН казва, че в тримесечен срок се съставя акта за установяване на административно нарушение, а не се предявява на нарушителя, както и към 05.08.2024г. не е бил изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, поради което съдът намира, че не са били допуснати процесуални нарушения при издаването на акта за установяване на административно нарушение.

Съдът не намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, каквото искане бе направено от жалбоподателя, доколкото разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изключва приложението на маловажен случай по отношение на нарушенията на Закона за движение по пътищата.

Относно искането на жалбоподателя за намаляване размера на наложената глоба вземайки предвид възрастта му и здравословното му състояние, за което бяха представени доказателства в съдебно заседание, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, защото размерът на глобата, предвиден за превишаване над 50 км/час е фиксирана на 700 лв и не варира в определени граници, като е предвидено, че за всеки 5 км/час превишаване над 50 км/час се увеличава с 50 лв. Фиксиран е и размера на административното наказание лишаване от право да се управлява автомобил на три месеца. Доколкото превишението на скоростта, с който се движил автомобила, управляван от жалбоподателя, е с 53 км/ч единственото възможно наказание е глоба в размер на 700 лв. и право да управлява МПС за срок от три месеца.

При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски има административнонаказващия орган, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което 4 следва да бъде в размер на 100,00 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0307-00942/ 09.10.2024 г. на Началник на РУ-Нови пазар при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Т. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. В., общ. П., обл. В., ул. „***“ № 4, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 700 /седемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. В., общ. П., обл. В., ул.

„***“ № 4, да заплати на по сметка на ОД на МВР гр. Шумен- IBAN UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Шумен, направените по делото разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.