Определение № 1349 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от А. Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“ № *, ет.* чрез адвокат Галина Павлова от БАК против определение № 1277/28.02.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1012/2023г. С това определение, съдът връща исковата молба на Н. против С. П. П., ЕГН: **********, Т. П. П., ЕГН: **********, Т. Г. П., ЕГН:

********** и Г. Н. П., ЕГН: ********** в частта, в която е предявен иск за делба на 861/1861 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Черни връх, община Камено и прекратява производството по делото в тази част.

Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че не е допустима съдебна делба на идеални части от съсобствен недвижим имот и твърди, че съдът неправилно е интерпретирал ППВС № 4/30.10.1964г. и решение № 259/21.10.2011г. на ВКС, ІІ ГО. Н. заявява, че не съществува пречка имотът, за който делото е прекратено, да бъде допуснат до съдебна делба като съдът даде задължителни указания за конституирани на останалите съсобственици като задължителни другари в процеса. Частният жалбоподател цитира решение № 16/23.02.2010г., постановено от ВКС по гр. д. № 3856/2008г. и настоява за отмяна на прекратителното определение.

Подадена е частна жалба от А. Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“ № *, ет.* чрез адвокат Галина Павлова от БАК против определение № 1161/22.02.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1012/2023г. в частта, в която е оставено без разглеждане искането на Н. за освобождаване от такси за издаване на следните документи: скици от СГКК – гр. Бургас за процесните имоти, удостоверения за характеристика на имотите и удостоверения за данъчна оценка на имотите.

Частният жалбоподател твърди, че съдът е нарушил служебното начало по чл.7, ал.1 от ГПК и не е дал указания как да се снабди с изискуемите документи без да заплаща такса за това. По-конкретно, съдът не е упътил Н. да се снабди със съдебни удостоверения, въз основа на които да му бъдат издадени необходимите скици и удостоверения.

Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени определението в обжалваната част и да допусне издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с необходимите документи.

1

Като взе предвид твърдението на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

А. Н. Н. предявява иск за делба против С. П. П., ЕГН: **********, Т. П. П., ЕГН:

**********, Т. Г. П., ЕГН: ********** и Г. Н. П., ЕГН: ********** за следните недвижими имоти: нива с площ от 6,208 дка в землището на с. Черни връх, община Камено, местността „К. д.“, представляваща имот № *; нива с площ от 10,701 дка в землището на с. Черни връх, община Камено, местността „Б. ю.“, представляваща имот № *; нива с площ от 14,699 дка в землището на с. Черни връх, община Камено, местността „А. г.“, от която са образувани имот № * и имот № *; лозе с площ от 1,127 дка, находящо се в землището на с. Черни връх“, община Камено, местността „Л.“, представляващо имот № *; нива с площ от 9,800 дка в землището на с. Черни връх, община Камено, местността „Д.“, представляваща имот № *; нива с площ от 4,186 дка в землището на с. Черни връх, община Камено, местността „К.“, представляваща имот с идентификатор № *** и 861/1861 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Черни връх, община Камено в урбанизирана територия с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди № ІХ-176 в кв. 33 по предходен план и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Черни връх, община Камено с площ от 1 023 кв.м.

С определение № 1277/28.02.2023г. връща исковата молба на А. Н. и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че искът за делба на идеални части от недвижим имот е процесуално недопустим, тъй като делбата е способ за ликвидиране на съсобствеността върху реално съществуваща вещ. В подкрепа на този извод, съдът се позовава на ППВС № 4/30.10.1964г. и решение № 259/21.10.2011г- на ВК, ІІ ГО по гр. д. № 96/2011г.

А. Н. Н. подава молба за освобождаване от държавни такси в производството по гр. д.

№ 1012/2013г. В молбата се съдържа искане и за освобождаване от такси при снабдяването със скици от СГКК – гр. Бургас и с удостоверение за характеристики на имотите и за данъчни оценки.

С определение № 1161/22.02.2023г. Районен съд – Бургас освобождава ищеца от заплащане на държавни такси и разноски за производството по гр. д. № 1012/2023г. и оставя без разглеждане искането му за освобождаване от такси за снабдяване със скици от СГКК, за удостоверение за характеристиките на имотите и за удостоверение за данъчни оценки. В мотивите на определението, съдът посочва, че не може да освободи ищеца от заплащане на такси, които се дължат за други институции, различни от съда.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба на А. Н. против определение № 1277/28.02.2023г. на БРС, с което е върната исковата молба, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.345 от ГПК когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Съгласно т.3 от ППВС № 4/1964г., прието по приложението на чл.288 от ГТП (отм.), който е идентичен с чл.345 от ГПК, имотите, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, се включват в делбата, искана от наследниците. Изискването е делбата между наследниците и третите лица да се извърши до съставянето на разделителния протокол. Ако тази делба не се извърши, съсобствените имоти се изключват от делбата. Делбата между наследниците и третите лица може да се извърши в същото производство.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 16/23.02.2010г. на ВКС по гр. д. № 3856/2008г., когато се иска делба на имот, който е съсобствен с трето лице, въззивният съд трябва да извърши процесуални действия за конституиране на останалите 2 съсобственици в имота, включително и чрез указания към ищеца да насочи иска си срещу всички участници в имуществената общност заради задължителното другарство в делбения процес. В конкретния случай, районният съд не е извършил тези процесуални действия.

Вместо това, съдът е прекратил производството в тази част като недопустимо.

Определението е неправилно и трябва да се отмени. След отмяната, делото ще се върне на районния съд, който трябва да остави исковата молба на Н. без движение и да му даде указания да насочи иска си срещу всички съсобственици, които да бъдат конституирани в процеса по допускане и извършване на делбата на целия поземлен имот.

Частната жалба на А. Н. против определение № 1161/22.02.2023г. на БРС, с което е оставено без разглеждане искането му за освобождаване от такси, дължими за издаване на скици и удостоверения, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в съдебното производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В този случай, разноските се заплащат от сумите, предвидени от бюджета на съда (ал.3). Анализът на цитираните правни норми и на съдебната практика по приложението им, обосновава извод, че районният съд има правомощие да освободи ищеца само от заплащане на държавна такса и разноски за производството пред съда, но не и за издаване на книжа от други органи, таксите за които са определени с друг нормативен акт. Разписаният в частната жалба механизъм, чрез който да се избегне заплащани на такси пред посочените административни органи, е примерен и не е задължителен за съда. По изложените съображения, определението е правилно и трябва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1277/28.02.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1012/2023г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1161/22.02.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1012/2023г. в частта, в която е оставено без разглеждане искането на А.

Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“ № *, ет.* за освобождаване от такси за издаване на следните документи: скици от СГКК – гр. Бургас, удостоверения за характеристика и за данъчна оценка на имотите, описани в исковата молба.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3