Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4899 от 07.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2272/2024
Вид
Определение № 4899
Подписан
07.11.2024
В сила
07.11.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4899 гр. Варна, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502272 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Е. Т., ЕГН **********, срещу Решение №3262/17.09.2024г. по гр. дело №7887/2024г. на ВРС , 51-ви състав, с което:

- е задължен Р. Е. Т. да се въздържа от домашно насилие по отношение на П. Е. Г., ЕГН ********** и Н. Х. Т., ЕГН **********;

- е отстранен Р. Е. Т. от съвместно обитаваното с Н. Х. Т. жилището в с. ****, за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН;

- е забранено на Р. Е. Т. да приближава на по-малко от 100 метра; П. Е.

Г., ЕГН ********** и Н. Х. Т., ЕГН **********; жилището на П. Г.; местоработата на П. Г.; и местата за социални контакти и отдих на П. Г. и Н.

Т., за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН;

- е забранено на Р. Е. Т. да осъществява контакт с П. Е. Г., ЕГН ********** и Н. Х. Т., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 1

128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН; и - е задължен Р. Е. Т. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, организирани от SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677, на осн. чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на ВРС, както и за постановяването му при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. ВРС е дал ход на първото осз. пред него при нарушения на чл.142, ал.2 ГПК с оглед неъвзможността на адв.

Г. за явяване, с което е нарушил правото на защита на ответника. ВРС е допуснал и неравно третиране на страните с оглед проведена в първото осз. процедура по чл.176 от ГПК само на молителките по делото, а също при избора на дата за следващо о.с.з. по делото. ВРС не е открил производство по чл.193 от ГПК досежно оспорените от ответника декларации по чл.9 от ЗЗДН; не е дал указания по ал.2; не е и разпределил тежест по оспорването; не е извършил и проверка на декларациите с оглед другите доказателства.

Неоснователно били отказани на ответника гласни доказателства чрез още един свидетел. Гласните доказателства, събрани по делото, не били анализирани в съвкупност; всяка от версиите на двете молителки за събитията на исковата дата се различават, но това също не е било отчетено; част от писмените доказателства не са били коментирани.; обсъждани са били от ВРС факти извън законовия тримесечен срок; но не са били разграничени действията на ответника спрямо всяка една от двете молителки. В резултат на горното ответникът, макар че е доказал, че не е извършил насилие срещу молителките на спорната дата, е бил изхвърлен от дома си, част от който притежава в лична собственост, и е бил принуден да живее с партноьрката си в каравана. Наложените мерки (по вид и по срок) са несправедливи и необосновани. По същество моли за отмяна на решението на ВРС в цялост, за отхвърляне на молбата по ЗЗДН и за разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите страни депозират писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба по посочени причини. Поддържат, че решението е правилно и обосновано, за което излагат подробни съображения. Поддържат за доказано извършеното насилие спрямо молителките, след което те продължават да изпитват страх от ответника-въззивник. Молят за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на стрА.те.

2

По доказателствата: Молбите за приемане като доказателство по делото на копия на лична карта на разпитания свидетел Д. Т. и на удостоверение за психична годност на Р. Т. от 2021г. не следва да бъдат уважавани, поради неотносимост към спора – неточности в протокол от о.с.з. могат да бъдат поправени по реда на чл.151 от ГПК, каквато процедура не е била инициирана пред ВРС; другият документ е от отдалечен момент назад във времето спрямо процесната дата, а вписаната му валидност е само за административни цели (управление на МПС).

Предвид особения смесен характер на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН по отношение на нея производство за оспорване на верността й не се открива; а авторството й е потвърдено лично от Н. Т. в първо осз. пред ВРС (л.40 от делото на ВРС). Действия на ВОС в тази връзка не следват.

Молбата на въззивника за допускане на втори свидетел (Д.К.) е основателна. В първото о.с.з. ВРС изобщо не се е произнесъл по това отправено към този момент искане на ответника, а след отхвърлянето му във второ о.с.з. на осн. чл.159, ал.2, изр.1 от ГПК, пред въззивния съд могат да се обосноват предпоставките по чл.159, ал.2, изр.2 от ГПК. С оглед замоления режим на ангажиране на свидетеля (при призоваване) въззивникът следва да внесе предварително разноските за това.

За равнопоставеност и предвид заявеното още в исковата молба следва на въззиваемите да бъде допуснат при водене също още един свидетел.

Воден от горното и на основА.е чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 25.11.2024г. от 15.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искА.ята на въззивника за приемане като доказателство по делото на копия на лична карта на разпитания свидетел Д. Т. и на удостоверение за психологическа годност на Р. Т. от 2021г.

* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да се ползва от показанията на свидетеля Д. Й. К., при режим на призоваване, за изясняване на обстоятелствата при процесния случай на 24.06.2024г.

У К А З ВА н а въззивника, в тридневен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за платен по сметка на ВОС депозит за призоваване на свидетеля от 30.00лв.

При неизпълнение свидетелят ще бъде заличен и/или поведението ще се цени по реда на чл.161 ГПК.

3

* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ н а въззиваемите да водят в о.с.з. един свидетел за изясняване на обстоятелствата при случая на 24.06.2024г., евентуално и за изясняване наличието или липсата на други сходни случаи през предходните 3-4 месеца спрямо процесния (само за целите по чл.15, ал.2 от ЗЗДН).

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4