Определение № 255 от 19.03.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. гр. Добрич, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500122 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №65 от 17.01.2023г. на РС Добрич по ч. гр. д.

№179 по описа на ДРС за 2024г. (ел.дело №20243230100179), с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И. А. Г., ЕГН ********** от гр.Д. за следните суми, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 09.05.2022 г.: 412,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.01.2023 г. и за сумата от 50,87 лв., представляваща разликата над 453,61 лв. до пълния претендиран размер от 504,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. – 21.12.2023 г., като в последствие вземанията са погасени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и прехвърлени от последния на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 към договор за цесия от 01.02.2022 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, в развилото се производство по ч. гр. д. №179 по описа на ДРС за 2024г. (ел.дело №20243230100179) е издадена Заповед №65 от 17.01.2024г. за изпълнение на парично 1 задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните вземания, прехвърлени от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 12.05.2023 г: 2 597.08 лева, представляващо главница по договор за кредит № 2567179, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 09.05.2022 г., погасена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата; 453.61 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. – 21.12.2023 г.; 154.78 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 179/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 412,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.01.2023 г. и за сумата от 50,87 лв., представляваща разликата над 453,61 лв. до пълния претендиран размер от 504,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. – 21.12.2023 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е 2 възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 40,00 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

С обжалваното разпореждане районният съд служебно е изчислил, че обезщетението за забава върху претендираната и присъдена главница от 2597,08 лв., определено в заявения размер на законната лихва (пресметнато с помощта на лихвен калкулатор), възлиза на сумата от 453,61 лева. Именно до този размер заявлението в тази част е уважено, а за горницата до претендираните 504,61 лева е отхвърлено.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че заповедният съд няма правомощия служебно да проверява дали размера на претендираното обезщетение за забава е правилно изчислен. Касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, като съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК в приложимата редакция. Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, предвижда, че заповед за изпълнение се издава, след като се извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод съдът трябва да откаже издаването на такава. Освен това, в процесния договор е налице уговорка, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума. Договореното е в съответствие и с императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, предвиждаща, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (който размер, доколкото е определен с Постановление № 426 3 на МС от 18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., не е спорен). С присъждането на по-високо обезщетение за забава от нормативно установеното би се стигнало до заобикаляне на забраната на чл.33, ал.2 от ЗПК. Проверката установява също, че изчисленията на заповедния съд досежно присъдения със заповедта размер на законната лихва са математически верни.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №65 от 17.01.2023г. на РС Добрич по ч. гр. д. №179 по описа на ДРС за 2024г.

(ел.дело №20243230100179), с което е отхвърлено заявлението на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И. А. Г., ЕГН ********** от гр.Д. за следните суми, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 09.05.2022 г.: 412,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.01.2023 г. и за сумата от 50,87 лв., представляваща разликата над 453,61 лв. до пълния претендиран размер от 504,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. – 21.12.2023 г., като в последствие вземанията са погасени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и прехвърлени от последния на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 към договор за цесия от 01.02.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4