Определение № 4836 от 28.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4836 гр. Варна, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100502069 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С Решение № 2632/29.06.2026 год. по гр. д. № 4403/2025 год. по описа на ВРС, 52-ри състав е осъдил на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 да заплати на Р. Т. П., ЕГН **********, сумата от 400,24 евро, с равностойност 782,80 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № **************** със срок на действие от 29.03.2024 год. до 28.03.2025 год., за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2024 год. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, със сензор, на собствения на ищцата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2025 год., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения от Р. Т. П. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № **************** със срок на действие от 29.03.2024 год. до 28.03.2025 год., за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2024 год. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, със сензор, на собствения на ищцата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № * **** **, в частта за разликата над 400,24 евро (782,80 лева) до пълния претендиран размер от 1030,16 евро (2014,82 лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2025 год., до окончателното изплащане на задължението.

Недоволна от горното е останала ищцата, която чрез процесуален 1 представител, обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част, с доводи за нейната неправилност и отправя искане за отмяна на решението във въпросната част и уважаване на иска и за отхвърлената сума. На първо място сочи, че съдът некоректно е определил размера на дължимото обезщетение.

Пояснява, че погрешно е прието, че то следва да се определи според приложимите в случая Общи условия (ОУ) – чрез поставянето на лимит от 15% от застрахователната сума, а не по реда на чл. 386, ал. 2 вр. чл. 400, ал. 2 от КЗ. Твърди, че въпросните правни норми определят по императивен начин условията и реда за определяне на размера на застрахователното обезщетение, поради което противоречащите им клаузи от ОУ са недействителни. Счита, че сочените от ответника клаузи от ОУ са надлежно оспорени, а и съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни такива, в договор сключен с потребител - чл. 7, ал. 3 от ГПК. По-конкретно ищцата излага, че неравноправна е т. 27.1 от ОУ, на която се позовава ответникът, като излага, че с оглед разпоредбата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, тя не е имала законово основание да й бъде издаден протокол за ПТП. Непредставянето на такъв твърди, че не стои и в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и не представлява неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което да е значително с оглед интереса на застрахователя, поради което дори да има договорно ограничение относно отговорността на застрахователя, клаузата противоречи на императивния чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, а това от своя страна води до отпадане на правото на ответника да откаже плащане на пълния размер на обезщетението. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като поддържа становище за неоснователност на развитите доводи. Претендира присъждането на юрк. възнаграждение. Релевира евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката.

Недоволен от горното е останал и ответникът, който депозира въззивна жалба, с която обжалва решението в осъдителната му част с доводите за неговата неправилност поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му в атакуваната част и отхвърляне на иска и за присъдената в полза на ищцата сума. По-конкретно счита, че некоректно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен покрит застрахователен риск, имайки предвид недоказаността на механизма и причинната връзка между него и настъпилите вреди. Твърди и че районният съд неправилно е приел за ирелевантни установените при сключване на застрахователния договор увреждания по челното стъкло, като излага подробни аргументи за тяхното значение за настъпване на новите увреждания.

Поддържа, че следва да бъде съобразено, че съгласно ОУ не подлежат на обезщетяване така наречените „невъзстановени щети“, установени при първоначалния оглед на МПС, тъй като застрахователят поема риска за състоянието на автомобила към момента на сключване на договора, но не и 2 риска от последващо развитие, разширяване или задълбочаване на вече съществуващи увреждания. Заявява, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция за законна лихва. Претендира присъждането на деловодни разноски и юрк. възнаграждение. Релевира евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, навеждайки доводи за правилност на постановения съдебен акт в осъдителната му част. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

По допустимостта на обжалването:

Въззивните жалби са депозирани в рамките на преклузивен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр чл. 267, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „В.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Решение № 2632/29.06.2026 год. по гр. д. № 4403/2025 год. по описа на ВРС, 52-ри състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Р. Т. П. срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на въззиваемото дружество да заплати на въззивницата застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № **************** със срок на действие от 29.03.2024 год. до 28.03.2025 год., за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2024 год. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, със сензор, на собствения на въззивницата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № * **** **, в частта за разликата над 400,24 евро (782,80 лева) до пълния претендиран размер от 1030,16 евро (2014,82 лева), ведно със законната лихва върху 3 сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2025 год., до окончателното изплащане на задължението.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу Решение № 2632/29.06.2026 год. по гр. д. № 4403/2025 год. по описа на ВРС, 52-ри състав В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на въззивното дружество да заплати на въззиваемата сумата от 400,24 евро, с равностойност 782,80 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № **************** със срок на действие от 29.03.2024 год. до 28.03.2025 год., за причинени при застрахователно събитие на 28.09.2024 год. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, със сензор, на собствения на ищцата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.11.2026 год. от 13.30 часа, за които дата и час се призоват страните.

На основание чл. 50, ал. 5 вр. чл. 38, ал. 2 от ГПК връчването на книжа по делото на „Дженерали застраховане“ АД да се използва имейл адресът, посочен от дружеството във въззивната му жалба – л. 6 от делото.

ДОПЪЛНИТЕЛНО, на основание чл. 7 ГПК, УКАЗВА на страната: че когато писмени изявления се подават в електронна форма, подателят следва да ги подписва с квалифициран подпис (КЕП), на осн.чл.102ж, ал.2 ГПК. че при депозиране на книжа чрез ЕПЕП (действие, различно от заявление за достъп) съдът ще приеме, че страната е извършила процесуално действие по делото чрез единния портал и се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, на осн. чл. 38а, ал. 3 от ГПК. В този случай всички книжа до страната ще се връчват чрез ЕПЕП. че когато връчването се извършва по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, без да се връчва по общия ред чл.41а, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК. че по делото може да се подават писмени изявления в електронна форма, без да се прилагат преписи за насрещната страна (която е заявила 4 електронен адрес за кореспонденция със съда).

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5