Решение № 332 от 21.06.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Търговище, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20233530100032 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Ищецът Д. Л. с ЛНЧ ********** от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц. И.-ТАК, твърди в исковата молба, че на 11.07.2022г. сключил с ответника „И. КАР“ ЕООД, ЕИК 202767920 гр.Търговище, представлявано от И. И. договор за покупкопродажба на употребяван л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ за сумата от 3 000лв. Посочва, че тъй като автомобилът не бил регистриран за движение по републиканската пътна мрежа не било възможно ищецът да изпробва автомобила. Сочи, че в деня на регистрацията му, ответникът докарал автомобила в КАТ Търговище с „Пътна помощ“ и ищецът дал на управителя на ответното дружество сумата от 500 лв. за регистрацията на колата.След това му били донесени регистрационните табели и ищецът опитал да запали автомобила, но той не запалил и поради това колата останала в двора на КАТ.

Ищецът заявил на управителя на ответното дружество, че автомобилът е повреден и желае развалянето на договора и връщането на дадената сума, но ответникът отказал, като заявил, че за своя сметка ще извърши проверка на автомобила и нужните ремонти. Като посочва, че е гражданин на РИ и не познава местните порядки и след като не получил парите си обратно, ищецът подал жалба до РП Търговище, считайки, че управителят на ответното дружество е знаел за повредите по този автомобил, но се е възползвал от незнанието на ответника на местните порядки и слабото познаване на български език.Посочва, че с Постановление от 23.08.2022г. на прокурор при РП Търговище е отказано образуването на досъдебно производство, при 1 което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за връщане на даденото на отпаднало основание в размер общо на 3500лв., претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Ц. И.-ТАК, който пледира за уважаването й, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. А.

М.-ТАК, в който предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен, както и изложените обстоятелства в исковата молба.Ответникът твърди, че 10.07.2022г. ищецът дошъл в автокъщата, стопанисвана от ответника и оглеждал внимателно и подробно салона, корпуса и двигателя на процесния автомобил, запалил двигателя и подкарал колата.По този начин огледал общо три автомобила от малка „Фолксваген“ модел „Голф“ и накрая избрал процесния автомобил, като ответникът твърди, че при огледа всички недостатъци на колата били видими, а освен това те са били коментирани между страните поради което е уговорена цена в размер на 3 000лв., която цена отговаря на модела и марката, на годините и състоянието към този момент на автомобила. Излага още, че след като решил да купи автомобила, ищецът предоставил на ответника 500лв. , които били необходими за заплащане на екотакса и регистриране на автомобила в КАТ-за преглед, регистрационни табели и талони и др. На следващия ден ищецът отново отишъл в автокъщата, отново шофирал автомобила и след това колата била качена на собствен ход на камион с платформа тъй като е била все още без регистрационни табели и така е придвижена до КАТ Търговище. Там ищецът настоял първо да бъде извършен технически преглед на автомобила и едва след като такъв бил извършен и автомобилът бил регистриран на името на ищеца, той подписал договора за покупко-продажба с ответника, но не платил договорената цена от 3 000лв., а започнал да притиска управителя на ответното дружество да обслужи автомобила за своя сметка и едва след като управителят на ответното дружество подписал разписка за получената сума и посочил в същата поето задължение за смяна на маслото и тампони, ищецът му заплатил сумата от 3 000лв.След това автомобилът бил закаран в сервиз, намиращ се до метанстанцията на ул.“Околовръстен път“, № 72 по пътя София-Варна, като ответникът карал напред, а ищецът карал процесния автомобил след него и отишли в сервиза.Тъй като там им казали, че трябва да изчакат няколко дни, ищецът оставил автомобила пред сервиза, а след това подал жалба в РП Търговище.С оглед на изложеното и като счита, че при сключването на договора ищецът е бил наясно, че купува употребяван автомобил на над 20г. и с видими недостатъци, ответникът оспорва иска и моли съда за отхвърлянето му, претендира разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника адв.А. М.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на иска, като неоснователен, претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и 2 възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че помежду им е сключен писмен договор за покупко-продажба на употребяван автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № WVWZZZ1JZ3B159188 за сумата от 3 000лв., видно от представения по делото договор от 11.07.2022г., за което е съставена и фактура № 521/11.07.2022г. от ответника за сумата от 800лв.От разписка от 11.07.2022г. , подписана от управителя на ответното дружество се установява, че същият е получил от ищеца сумата от 3000лв. и 500лв. за регистрацията на автомобила на името на Д. Л., а след това страните имали уговорка ответникът да смени маслото и тампоните са своя сметка и тази разписка не е оспорена по делото. От Удостоверение № 3748320/11.07.2022г. се установява, че ответникът е заплатил дължимата екотакса за процесния автомобил.От Констативен протокол № 2693245/16.08.2022г., Протокол за проверка на документи № 0135128/19.08.2022г. и писмо изх.№ В-031105/01.09.2022гу., всички издадени от КЗП ГД“Контрол на пазара“ се установява, че по жалба на ищеца, касаеща процесния договор от Комисията е извършена проверка, като в писмото до ищеца се посочва, че след извършената проверка е установено, че в случая не се касае до предявена и неудовлетворена рекламация на стока или услуга, няма данни за извършено административно нарушение по ЗЗП или други нормативни актове, а е налице гражданскоправен спор между жалбоподателя и продавача по процесния договор. От приложената по делото Пр. пр. вх.№ 1935/2022г. се установява, че ищецът, чрез адв.Ц. И.-ТАК е депозирал пред РП Търговище жалба против управителя на ответното дружество, в която се твърди, че след регистрацията на автомобила в КАТ, настоящият ищец опитал да запали автомобила но двигателят издал нехарактерен звук, разтресъл се и угаснал, като управителят И. „гузно“ започнал да го увещава, че „всичко е наред, имал приятел в автосервиз, който ще го прегледа, ще му смени маслото и ще го оправи…“, при което ищецът оставил автомобила на метанстанцията.Твърди още, че на 13.07.2022г. посетил автомобила с автомонтьор, който установил, че по колата все още нищо не е направено, при което ищецът прави извод, че И. не е изпълнил поетият към него ангажимент.При така описаните обстоятелства, ищецът е сезирал РП Търговище с твърдение, че бил въведен в заблуждение от И., който му продал повреден автомобил, като е поискал от прокуратурата да задължи И. да му върне сумата от 3500лв., както и разходите за винетка и закупения дизел. С Постановление от 23.08.2022г. на прокурор от РП Търговище е постановен отказ от започване на досъдебно производство по жалбата на Л., на осн. чл. 199,чл.213 и чл. 214,ал.1,т.1 от НПК.Посоченото постановление е обжалвано от настоящия ищец, като с Постановление от 14.09.2022г. на прокурор от ОП Търговище постановлението на РП Търговище от 23.08.2022г. е потвърдено.По делото са събрани и гласни доказателства. Св. К.Т.Н.-фактически съжителстваща с ищеца твърди, че ищецът имал нужда от кола, тъй като започнал работа в „ЕМУ“ АД, поради 3 което разглеждали коли онлайн и се спрели на автомобил от автокъщата на ответника.Отишли да го огледат, но автомобилът бил много изгнил и те започнали да оглеждат други коли и се спрели на процесния Фолксваген Голф.Свидетелката твърди, че поискала от ответника И. И. да запали двигателя и да даде транзитни номера, но той отговорил, че няма транзитни номера, а колите се пробват на място.Отворили двигателя, искали да отворят и багажника, но той не се отварял, вратата от страната на шофьора се отваряла само отвън, радиото и климатикът не работели.Свидетелката твърди още, че на 10.07.2022г. дали на И. 500лв. за прехвърляне, а зарази проблемите с колата ищецът предложил на ответника още 100-150лв. ако е необходимо, но да оправи колата, като ответникът се съгласил.На следващия ден свидетелката и ищецът отишли в автокъщата и ищецът запалил колата и излязъл само до портала, като обяснил, че нещо става с колата и не може да превключи.Твърди, че тогава И. казал, че са дали 500лв. капаро, а капаро не се връща и ги уверил, че няма проблем и ще я оправи. Свидетелката е присъствала на регистрацията на автомобила в КАТ като твърди, че колата е стояла и освен сверка на двигател и шаси други проверки не са извършвани.Твърди също, че след регистрацията на автомобила отишли в сервиза до газстанцията, където трябвало ответникът да оправи автомобила и го оставили там, но когато свидетелката се върнала два-три дни по-късно с автомонтьор установили, че нищо не е поправено. Св. С.М.К., управител на дружество, което дели един терен за автомобилите с ищцовото твърди, че познава ответника от 15-16г. а от 6-7 години са в общ двор, като е виждал ищеца два-три пъти, когато е идвал да оглежда автомобили.Свидетелят твърди още, че в началото на м.юли ищецът заедно с първата свидетелка дошли в автокъщата на ответника и оглеждали автомобили в продължение на два-три дни, като избрали тъмен Фолксваген Голф на около 22-23години.Като го оглеждали установили че има забележки-увиснал таван, хванат с кабърчета, проблем с едната врата, като свидетелят твърди, че по тази причина страните се пазарили за цената.Твърди още, че бъдещите купувачи са карали автомобила на терен в съседство, който ищецът и свидетелят използвали за тестдрайв и който е с площ от около 200кв.м.Свидетелят знае за уговорката на страните ответникът да смени маслото на колата, но твърди, че от ответника разбрал, че след като е оставил автомобила там, ищецът повече не е идвал.Св.Н.Ж. Н., работещ в близост до автокъщата твърди, че познава ответника, тъй като работи наблизо, а ищеца е виждал само в КАТ, когато страните отишли да регистрират закупения от ищеца автомобил.Свидетелят твърди, че ги видял след регистрирането да излизат от КАТ, като И. карал автовоза, а Д. карал след него лекия автомобил и заминали в посока пътя София-Варна. Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискванията по чл.1 72 от ГПК намира следното:

Показанията на св.Н. съдът приема за тенденциозни, дадени от заинтересовано лице, доколкото същата е съжителстваща с ищеца, а и като противоречащи на останалите гласни доказателства, както и на писмените 4 такива. Показанията й противоречат и на изложеното от самия ищец в исковата молба, доколкото той твърди в исковата молба, че не е пробвал автомобила в автокъщата, а едва в КАТ установил, че не може да запали, а св.Н. твърди, че ищецът е запалил колата и е шофирал до портала на автокъщата; ищецът твърди в исковата молба, че след като двигателят угаснал в КАТ той оставил автомобила там, а св.Н. твърди, че ищецът е закарал автомобила до сервиза след регистрацията и го оставил там.Нещо повече, в исковата молба ищецът не твърди други повреди по автомобила освен това, че след като е угаснал в КАТ не е можел да запали, а св. Н. твърди, че установили и други повреди-по тавана, вратата, багажника и пр. С оглед на констатираните противоречия съдът не кредитира показанията на св.Н., на осн. чл. 172 от ГПК.Относно показанията на св.Ковачев и Н. съдът приема, че доколкото те са еднопосочни и дадени от незаинтересовани лица, а отговарят и на писмените доказателства по делото, съдът следва да ги кредитира изцяло, на осн. чл. 172 от ГПК.