Решение № 36 от 23.04.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливен , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500153 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. С.-М., пълномощник на А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. против решение № 260141/23.02.2021 г. по гр.д. № 4559//2020г. на РС - Сливен, с което е било признато за установено, че въззивникът е осъществил домашно насилие спрямо П. И. В., ЕГН ********** и малолетните деца Й.А. В., ЕГН ********* и В.А. В., ЕГН ***, тримата от гр. Сливен, кв. „ Д.“, №***. На въззивника са били наложени три мерки за защита срещу домашно насилие, а именно : 1. Той е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. И. В., Й.А. В. и В.А. В., за срок от една година от датата на постановяване на съдебното решение; 2. Било му е забранено да се доближава до жилището, местоработата, детската градина, местата за социални контакти и отдих на разстояние по – малко от 100м. на П. И. В., Й.А. В. и В.А. В., за срок от една година от датата на постановяване на съдебното решение и 3.

Било е определено постоянно местоживеене на малолетните деца Й и В. при 1 тяхната майка П. И. В. в гр. Сливен, кв. „ Д.“, № ***, за срок от една година от датата на постановяване на съдебното решение. Въззивникът е бил осъден да заплати глоба в размер на 200.00лв., както и да заплати ДТ в размер на 50.00лв. и деловодни разноски в размер на 600.00лв.

Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно съдът бил отдал предпочитание на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и бил отчел родствените отношения на разпитаните свидетели само по отношение на майката на въззивника. Съдът не взел предвид обстоятелството, че св. Д. също може да е необективна поради родствените и отношения с молителката. Неправилно били интерпретирани данните от съдебно – психологичната експертиза. При съвкупен анализ на събраните доказателства можело да се направи извод, че не е бил осъществен акт на домашно насилие.

Случилото се между страните било обикновено спречкване без да е имало отправяне на заплахи по отношение на молителката и децата. В полицейската преписка на РУ – Свищов също не се съдържали данни за извършено дом.насилие. В жалбата се посочва, че разпитаните свидетелки водени от молителката не са били преки очевидци. Едната била в родствени отношения с нея, а другата била далечна позната, на която било странно да се доверяват толкова лични факти. Излага се твърдението, че настоящият процес се използва за да се ограничат срещите между бащата и малолетните деца, тъй като родителите били в процес на развод.

Моли се ако съдът приеме, че е бил осъществен акт на домашно насилие, то да се приеме, че е бил само спрямо майката, а не и по отношение на децата. Ако съдът приеме, че е налице акт на домашно насилие и по отношение на децата, то съдът да намали срока на действие на мерките от 1 година на 6 месеца.

Страната моли да се намалят присъдените разноски за първа инстанция, тъй като същите били прекалено завишени.

Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт.

Направено е доказателствено искане – съдът да изиска справка от мобилните оператори относно входящите обаждания от тел.номер ******, за 2 да се установи дали действително молителката е говорила със св. Т. на 15.11.2020г. в 23.30ч.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.В. – пълномощник на Порина Иванова В., с който тя е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Фактът на извършено домашно насилие се потвърждавал, както от свидетелските показания , така и от данните на изготвения социален доклад, в който децата споделяли, че баща им им е крещял, едрял ги е по дупето и е удрял майка им. В този смисъл било и заключението на съдебно – психологичната експертиза. Моли се да се отхвърли доказателственото искане на въззивната страна, тъй като искането било преклудирано. Моли се да се отхвърли и искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като не е направено своевременно, а и хонорарът бил заплатен не от молителката, а от баща и. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Няма искане за присъждане на разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от представител по пълномощие – адв. С.- М., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява се от представител по пълномощие – адв.В., който заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.02.2021г. и в рамките на законоустановения срок – на 02.03.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с 3 оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Делото е образувано във връзка с осъществен акт за домашно насилие на 15.11.2020 год. В декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е посочила, че е била жертва на физическа и психическа агресия като на 15.11.2020г. ответникът, в присъствието на малолетните деца на страните я ударил по главата и я обидил с изразите „ парцал долен, ще те убия“, „ нещастница“, „ ще ти строша главата и няма да могат да я съберат за погребение“, „ ей деца, майка ви е долен боклук и ще ви отърва от нея“, а след като децата се разплакали започнал да ги блъска и да им крещи.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които изясняват фактическата обстановка описана от молителката. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.В.. Същата е майка на въззивника и като такава е заинтересовано лице. Нейните показания са очевидно тенденциозни и противоречат на останалия доказателствен материал. Макар и да е присъствала на инцидента тя не дава адекватно обяснение на въпроса защо една майка ще се изнесе с двете си малолетни деца, без багаж в късните часове на нощта? Отговорът – „тя е на настроения“ очевидно прикрива истината, поради което съдът въобще не кредитира казаното от нея.

По делото има писмени доказателства – докладните от РПУ – Свищов, от които се установява, че е бил подаден сигнал за домашно насилие, но при пристигане на служителите на МВР молителката не е направила официално оплакване от осъществен акт на домашно насилие. От докладните е видно също, че когато молителката е излязла от дома на въззивника с децата си той 4 също е бил с нея. Това обяснява защо в този момент молителката не е направила официално оплакване. Все пак тя е потърсила помощта на служителите на МВР не само за да напусне дома, а и на следващия ден – за да събере багажа си. Ако обстановката е била спокойна, тя не би имала нужда от присъствието на официални лица за да си вземе вещите. Този системен анализ на писмените доказателства изхождащи от РПУ – Свищов води до косвения извод, че акт на домашно насилие е бил осъществен.

На въпроса точно как се е осъществил актът на домашно насилие отговор дават показанията на св.Т., която е трето лице, чуждо на страните и незаинтересовано от изхода на спора. Тя няма причина да лъжесвидетелства и е придобила впечатленията си лично, от разговор проведен по „Вайбър“ вечерта непосредствено след инцидента. Разказът на свидетелката е изчерпателен, последователен и не съдържа вътрешни противоречия. Той е подкрепен и от св.показания на св.Д., която макар и леля на молителката споделя чутото в семпъл, неукрасен вид. От тези показания се установява, че на 15.11.2020г. ответникът, в присъствието на малолетните деца на страните, след като употребил алкохол ударил по главата молителката и я наричал с изразите „ парцал долен, ще те убия“, „ нещастница“, „ ще ти строша главата и няма да могат да я съберат за погребение“, „ ей деца, майка ви е долен боклук и ще ви отърва от нея“, а след като децата се разплакали започнал да ги блъска и да им крещи. Децата споделили сами за случилото се със св. Д..

В подкрепа на свидетелските показания на св. Т. и Д. е представеният по делото Социален доклад от АСП – Сливен, където е отразено, че при личния разговор с децата те са споделили, че се страхуват от баща си защото е удрял майка им, крещя ѝ е, удрял и тях по дупетата и им викал „ Ще ви откъсна главите“, „ Ще ви счупя зъбите“. Детето Й е споделило и пред ВЛ изготвило съдебно – психологическите експертизи, че баща им го е удрял, че понякога той е добър, а понякога лош.

Съдът намира, че определените от РС мерки за защита както и периода, за който те са допуснати са подходящи за конкретния случай и ще съдействат за създаването на по – спокойна и здравословна среда за живот както на майката, така и на малолетните и деца, поради което същите не следва да се изменят.

5

С въззивната жалба е направено оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение пред първа инстанция. Страната е пропуснала да направи това оплакване своевременно. Тя е можела да го направи до приключване на с.з. пред РС. След като възражението е направено по – късно е недопустимо то да бъде разгледано във въззивната фаза на производство.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по сметка на СлОС в размер на 10.00 лева.

По правилата на процеса въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400.00 лв.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/23.02.2021 г. по гр.д. № 4559//2020г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 10.00 /десет/лева.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. ДА ЗАПЛАТИ на П. И. В., от гр. Сливен, кв. „ Д.“, №*** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400.00 ( четиристотин) лева.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7