Решение № 116 от 16.03.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ямбол, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330101753 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Кредит инс» АД, против С.Д.И. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 1500,00 лева – главница, сумата от 216,00 лева- договорна лихва за периода 23.11.2019 г. до 23.10.2020 г., сумата от 1080, 00 лв.- такса „Гарант“ за периода 23.11.2019 г. – 23.10.2020 г. и сумата от 188, 22 лв.законна лихва за забава за периода 24.11.2019 г.-25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Ищецът твърди,че на *** год.ответникът като кредитополучател,сключил с него,като кредитодател, договор за предоставяне на кредит от разстояние „***“ № ***.

Сключването му било въз основа на подобна информация и процедура,достъпни на уеб адрес:www.credit.bg,където били публикувани и общите условия.По този ред бил сключен и процесния договор с ответника,като му бил отпуснат кредит в размер на 1500,00 лв., която била преведена срещу надлежно издадено и получена от него разписка,чрез партньорски офис на ИЗИ ПЕЙ ЕАД.

Ищеца имал сключен договор за предоставяне на гаранция на потребителските кредити с «Бикнел корп» ООД, с рег. № *** г., съгласно който последните, като дружество гарант се задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключените договори за потребителски кредити. Същите се задължавали да съберат от името и за сметка на дружеството гарант, сумата представляваща такса гарант от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се задължавало да изплати сумите по просрочените задължения във връзка с договорите за предоставянето на потребителските кредити на кредитодателя, само след като последния положил усилия и грижа на добър търговец и 1 не бил събрал дължимите му се суми, включително и по съдебен ред в срок от две години, от датата на предсрочната изискуемост. На длъжника било предоставена информация съгласно разпоредбите на ЗПК, като същия се бил запознал и приел ОУ на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.

Твърди се, че съгласно условията на сключения договор ищеца поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а последния поел задължение да върне предоставения кредит с договорната лихва и такса „Гарант“ в общ размер на 2796,00 лв. на дванадесет равни месечни вноски с посочени падежи. Към 25.01.2021 г. кредитополучателя не бил погасил нито една от погасителните вноски с настъпил падеж. Също така ответника дължал и обезщетение за забава, в размер на законната лихва по просрочените задължения, която възлизала на 188, 22 лв.

Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора,но без успех,предвид на което подал заявление пред ЯРС по реда на чл.410 от ГПК. Било е образувано ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,по което била издадена заповед за изпълнение,но същата била връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК с оглед на което се предявява настоящия иск по реда на чл.422 ГПК.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, оПКтветникът чрез особения си представител възразява,че иска е изцяло неоснователен и недоказан. Твърди се, че договора за потребителски кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави ( чл.26, ал.1 ,пр.1 ЗЗД) и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите по чл.11,т.9 и т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК, ответника дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихви и други разходи. Също така се счита, че договорения лихвен процент бил в нарушение на добрите нрави, като било налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1080 лв., договорена такса „гарант“. Бил нарушен оссновния принцип за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.

Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставяне и ползването на заетата сума, като било налице на явна неадекватност между предоставената сума и уговорената цена. Нямало представени доказателства, от които да се установявало, че уговорките по договора за потребителски кредит били постигнати в момента на сключването му, както и че ответника имал възможност да влие върху съдържанието им. Счита се, че договорките не били индивидуално уговорени, а били изготвени предварително, като в тази връзка се оспорва автентичността на положения електронен подпис върху представените на хартиен носител документи. Нямало доказателства, че ОУ били представени на ответника на хартиен носител, като разпоредбата на чл.143 ЗПК предвиждала, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, като настоящия случай бил точно такъв.Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител, който представя писмена защита, която поддържа и моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.Представя писмена защита.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Естра“ № ***/*** г., от който се установява, че на 23.10.2019 г., между "Кредит Инс" ООД, като кредитодател и ответника С.Д.И., като кредитопучател, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 1500,00 лв., със срок на кредита – 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 36, 00 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49, 70 %, а кредитополучателя С.Д.И. е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия. Предоставеният кредит е потребителски кредит по продукт:

" За задоволяване на текущи нужди ". Кредиторът се е задължил да предаде на потребителя сумата от 1500,00 лв.- главница, в деня на подписване на договора, чрез изрично посочения от кредитополучателя начин в брой на каса в офис на " Изи пей " АД. Също така кредитополучателя на основание чл.4 и чл.4.1 от договора избрал кредитодателя да ангажира дружаство- гарант, за гарантиране връщането на вноските му по кредита, за което се съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, съгласно погасителен план, включващ главница, лихви и такса гарант. В тази връзка по делото е представен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит Инс“ ООД в качеството им на кредитодател и „Бикел Корп“ ООД в качеството им на дружество гарант.

Видно от представеното по делото от третата страна неучастваща по делото разписка от 24.10.2019 г. се установява, че сумата от 1500,00 лв., е получена от ищеца на каса на „Изипей“ АД и която сума е наредена от „Кредит Инс“ АД. Също така е представена разписка за извършено плащане от *** г. с която наредителя „Кредит Инс“ ООД е извършил превод в полза на С.Д.И. с описание паричен превод към „Изипей“ АД по договор № ***/*** г. за сумата от 1500, 00 лв.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че на 24.10.2019 г., чрез платежната система на „Изипей“ АД на С.Д.И. е изплатена в брой сумата в размер на 1500,00 лв., с наредител „Кредит Инс“, с основание договор № ***/*** г., като за операцията е съставена разписка № *** г., с референтен номер № ***. Счетоводството на „Кредит Инс“ ООД по отношение на договора за кредит № ***/*** г. било водено редовно. В счетоводството на ищцовото дружество посочените в исковата молба суми по договор за кредит № ***/*** г. са осчетоводени като задължение за плащане, в следните размери : главница в размер на 1500, 00 лв.; договорна лихва в размер на 216,00 лв.; договорна такса „Гарант“ в размер на 1080,00 лв. и законна лихва за забава в размер на 188, 22 лв. В счетоводството на „Кредит Инс“ ООД нямало данни и отразено плащане по договора за кредит № ***/*** г. Задължението на ответника към „Кредит Инс“ ООД по договор за кредит № ***/*** г. била в размер на общо 2 905,05 лв., по пера както следва : главница в размер на 1500,00 лв. ; договорна лихва за периода 23.11.2019 г.- 23.10.2020 г. в размер на 216,00 лв. ; договорна такса „Гарант“ за 3 периода 23.11.2019 г.- 23.10.2020 г. в размер на 1080,00 лв. и законна лихва за забава за периода 24.11.2019 г.- 25.01.2021 г. в размер на 109, 05 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за потребителски на кредит „***“ № ***/ *** г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да докаже, че задълженията са погасени.

Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването н а договора страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг . чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласн о чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр.