Определение № 18997 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18997 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508293 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника Д.Г.И. Е.Е.С. чрез адв. Е. Е. от САК, срещу определение № 12333/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 22695/2025 г. на СРС, ГО, 166 състав, с което е оставено без уважение искането, съдържащо се в подадената с вх. № 6955/12.01.2026 г. молба от Д.Г.И. Е.Е.С. за допълване на Определение № 49534 от 02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, 166 с-в, в частта за разноските.

Жалбоподателят Д.Г.И. Е.Е.С. поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Излага че производството пред първоинстанционния съд е прекратено с Определение № 49534/02.12.2025 г. на основание чл. 232, изр. 1 от ГПК, поради оттеглянето на иска от страна на ищеца „Абилико“ АД, както и че това определение му е връчено на 06.01.2026 г., с оглед на което в срок е подал искане за изменение в частта за разноските.

Поддържа, че с искането е представил доказателства за реално направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: проформафактура № 0000297426 от 08.12.2025 г. на стойност 1,787.74 щатски долара; платежно нареждане реф. №SWI01001-2025-12 от 12.12.2025 г. за сумата от 1,787.74 щатски долара; данъчна фактура 0000010955 от 07.01.2026 г. и извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество „К. и съдружници“ от 07.01.2026 г. Твърди, че е неправилен изводът на съда за недоказаност на плащането на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото на 12.12.2025 г. ответникът е наредил плащане по сметка на Адвокатско дружество „К. и съдружници“, което напълно съответствало като стойност на посочената сума в издадената проформа-фактура № 0000297426 от 08.12.2025 1 г., като този превод бил отказан по независещи от страната причини, предвид разликите в разплащателните системи и техните регулации в САЩ и Европейския съюз. Поради горното, била издадена данъчна фактура № 0000010955 от 07.01.2026 г.за получено плащане, като било представено и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество към 07.01.2026 г., видно от което преводът бил постъпил. Излагат се съображения, че различието в сумите между наредената сума и получената такава се дължи на събраните банкови такси по извършване на международния превод и превалутирането на постъпилите щатски долара в българската разплащателна сметка в евро, а не представлява друг различен превод. В тази връзка, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да се допълни определението за прекратяване на производството пред първоинстанционния съд, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в производството за процесуална защита в размер на 1787,74 щатски долара, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С жалбата представя доказателства – платежно нареждане от 07.01.2026 г. с превод на български език.

Ответникът по жалбата „Абилико“ АД оспорва подадената частна жалба.

Твърди, че доказателствата са ангажирани след крайния срок, в който страната е могла да направи искане за присъждане на разноски, като се противопоставят на ангажираните пред въззивния съд доказателства. При условията на евентуалност, поддържа заявеното пред първоинстанционния съд оспорване за липса на заверка на вальор от 07.01.2026 г., както и оспорва че представените доказателства установяват възлагане и плащане. В тази връзка, поддържа възражението си за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото счита че делото е прекратено в ранен етап. С оглед горното, намира обжалваното определение за правилно и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С Определение № 49534 от 02.12.2025 г . е прекратено производството по гр. д. № 22695/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 166 състав, поради оттегляне на иска, предявен с исковата молба на ищеца „Абилико“ АД.

Ответникът Д.Г.И. Е.Е.С., е сезирал съда с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението за прекратяване, като му бъдат присъдени разноските за първоинстанционното производство, съответно е представил и доказателства, както следва: проформа-фактура № 0000297426/08.12.2025 г. за процесуално представителство по гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав за сумата от 1787,74 щатски долара, с левова равностойност от 2

3000,01 лева; платежно нареждане от 12.12.2025 г. за сумата от 1787,74 щатски долара, с посочено основание „legal services“, плащането по което е отказано на същата дата, последното с превод и на български език и посочено основание „правни услуги“; издадена фактура № 0000010955/07.01.2026 г. за сумата от 1787,74 щатски долара за процесуално представителство по гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, както и извлечение-отчет по сметка на Адвокатско дружество „К. и съдружници“ към 07.01.2026 г., от което е видно постъпил превод от страна на Джоунс Интернешънъл Груп Е.Е.С. по банковата сметка на дружеството в размер на 1478,91 евро, с левова равностойност от 2891,68 лева и такса за получения превод в размер на 10 евро, с левова равностойност 19,56 лева.

С молба от 05.02.2026 г. ищецът в първоинстанционното производство „Абилико“ АД се е противопоставил на заявеното от ответника искане за допълване по чл. 248 от ГПК, като е оспорил същото както по основание, така и по размер. Изложил е съображения, че не са представени доказателства за съгласие на „Д.Г.И. Е.Е.С.“ с претендирания размер, както и че не са представени изрично адвокатско пълномощно за водене на делото, договор за възлагане на адвокатски ангажимент за процесуално представителство, доказателства за преупълномощаване на адв. Е. Е., нито било видно фактурите да са подписани или приети от страна на „Д.Г.И. Е.Е.С.“. Оспорил е, че представените от ищеца доказателства установяват възлагане и плащане.

Изложил е, че транзакцията е била отхвърлена. Оспорил е представеното извлечение-отчет по сметка, поради липса на авторство и достоверна дата, като твърди че същият не изхожда от банкова институция. В тази връзка, е оспорил плащането на адвокатското възнаграждение. В условията на евентуалност, е направил възражение за прекомерност на претендирания хонорар, като е изложил съображения. Изложил е искане за оставяне на молбата без уважение.

С разпореждане от 26.02.2026 г. съдът е указал на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за учредената представителна власт в полза на адв. Е..

С молба от 16.03.2026 г., в указания от съда срок, ответникът чрез процесуален представител, е представил изрично пълномощно от „Д.Г.И.

ЕллЕлСИ“, с което е упълномощил Адвокатско дружество „К. и съдружници“ и адв. Е. Е., и адв. А.Т. поотделно да осъществяват процесуално представителство по гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, като изрично са потвърдени и всички действия извършени от адв. Е. Е. до момента.

Предвид направеното от ищеца оспорване, е представено заверено копие от отчет по сметка към 07.01.2026 г.

С определение № 12333/27.03.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1787,74 евро, доколкото е приел че към молбата не са представени доказателства, установяващи 3 заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Приел е че представянето на документ със заверка с последваща молба от 16.03.2026 г. е извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и че различията в сумите и липсата на конкретика на основанието за плащане и обстоятелството, че преводът от 12.12.2025 г. е отхвърлен водят до извода за недоказаност заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение.

При постановяването на определението си по чл. 248 ГПК районният съд е бил сезиран валидно от надлежно легитимирана страна - ответникът по предявените искове, който съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски и при прекратяване на делото. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в едноседмичния срок за обжалване на определението за прекратяване.

Налице са представени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност, не удостоверяват реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, доколкото в нито едно от представените платежни нареждания /съответно от 12.12.2025 г. и от 07.01.2026 г./, нито в представеното извлечение-отчет по сметка към 07.01.2026 г. /заверено от страна на адв. Е. извън срока по чл. 248 от ГПК/, фигурира като основание за плащане конкретното гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.

То фигурира единствено в представените проформа-фактура от 08.12.2025 г. за сумата от 1787,74 щатски долара и във фактура от 07.01.2026 г., отново за сумата от 1787,74 щатски долара. В същото време, в представените платежни нареждания от 12.12.2025 г. и от 07.01.2026 г., и в отчета по сметка към 07.01.2026 г., никъде не е посочено не само номера на делото, но и цитираните проформа-фактура и фактура, а единствено е вписано като основание „правни услуги“. От така вписаното основание не може да се направи категоричен извод, че се касае за заплащане на адвокатско възнаграждение по конкретното гр.д. № 22695/2025 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, доколкото между страните може да са налице множество мандатни правоотношения, касаещи и други дела.

На следващо място, е видно че трансакцията, обективирана в платежно нареждане от 12.12.2025 г. е отхвърлена, поради което същата не може да установи извършено плащане на адвокатското възнаграждение в посочения размер.

Не е представено платежно нареждане от 07.01.2026 г. в срока по чл. 248 от ГПК, а единствено незаверено извлечение-отчет от сметка на адвокатското дружество, от което също не се установява постъпилата сума в размер на 1478,91 евро, с левова равностойност от 2891,68 лева, да касае конкретното гражданско дело.

По отношение представеното с частната жалба платежно нареждане от 07.01.2026 г. същото се явява преклудирано, тъй като не е представено в срока по чл. 248 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано, и доколкото по този въпрос е налице съдебна практика на върховната инстанция по граждански дела, обективирана в определение № 101/12.03.2012 г., 4 постановено по ч. гр. д. № 12.03.3012 г. и определение № 455/12.11.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 405/2010 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. Със същите е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда право на ответника на разноски и при прекратяване на делото, без обаче да установява краен срок, в който трябва да се направи искане за присъждането им. При липсата на такъв срок за това искане трябва да намери приложение общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всичките свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.

В същия срок трябва да бъдат представени и доказателствата за реалното извършване на претендираните разноски. Видно от разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК ответникът не е задължен да включи в отговора на исковата молба искането за присъждане на разноски, нито е задължен да представи доказателства за извършени такива. Това следва и от обстоятелството, че част от тези разноски или всичките могат да бъдат извършени в хода на производството и след подаването на отговора. Искането за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК може да се направи в открито съдебно заседание и то, ако ответникът е редовно призован за него. Когато не е налице редовно призоваване за откритото съдебно заседание или когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника (оттегляне или отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), което е разгледано в закрито заседание, без предварителното уведомяване и вземане на становище на ответника, то искането му за присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след съдебния акт за прекратяване на производството, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК.