Решение № 319 от 11.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Козлодуй, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440101062 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена от М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ......, чрез пълномощника адв. М. С., със съдебен адрес: гр.

Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1, ет. 2, искова молба против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780

(правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341), със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, район „Оборище“, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3.

С исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.09.2019 г. в гр.

Козлодуй между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, като кредитор, и М.

А. Г., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „А1 Карта“ № 800895 за предоставяне на револвиращ потребителски заем. Твърди се, че съгласно клаузите на договора кредитополучателката е задължена в срок от 3 дни след падежа при просрочие да предостави обезпечение чрез поръчител при непосилни и практически неизпълними критерии (чл. 15), като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 4.8% от усвоената главница ежемесечно (чл. 20). Твърди се още, че в чл. 21, ал. 4 от договора е предвиден фиксиран разход за извънсъдебно събиране в размер на 15.00 лева (равностойни на 7.67 евро) за всеки месец на забава. Ищцата поддържа, че тези договорни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, противоречат на чл. 10а, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, и водят до прикрито оскъпяване на заема и заобикаляне на максималния размер на годишния процент на разходите (ГПР) по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че невключването на тези разходи в обявения ГПР опорочава съдържанието на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и влече недействителност на целия договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, при което по силата на чл. 23 от ЗПК заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита (главницата). Излага се, че вземането е прехвърлено на ответното дружество с Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 26.10.2020 г., след което по заявление на цесионера е образувано ч.гр.д. № 1064/2021 г. по описа на РС – Козлодуй и е издадена Заповед за изпълнение № 330/2021 г., въз основа на която е издаден 1

Изпълнителен лист № 159 от 06.04.2022 г. и е образувано изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 на КЧСИ. Ищцата поддържа, че е заплатила главницата в размер на 498.77 лева (254.98 евро) и че поради недействителността на договора не дължи начислените лихви, такси и разноски. Формулиран е петитум да се признае за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК, че сключеният договор за кредит „А1 Карта“ № 800895 от 03.09.2019 г. е нищожен/недействителен в неговата цялост и че ищцата не следва да заплаща възнаградителни и мораторни лихви, такси и разноски над чистата стойност на кредита. Претендира се присъждане на разноски по делото с определяне на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, чрез юрисконсулт Наталия Тонева, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

На първо място релевира възражение за процесуална недопустимост на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК поради липса на правен интерес и преклудиращо действие на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Поддържа, че по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.

№ 1064/2021 г. на РС – Козлодуй, по което съдът се е произнесъл с разпореждане и е отхвърлил претенциите за 117.54 лева (60.10 евро) – неустойка и 45.00 лева (23.01 евро) – разходи за събиране, като е издал Заповед за изпълнение № 330/2021 г. само за главница от 498.77 лева (254.98 евро), договорна лихва от 40.63 лева (20.77 евро) и мораторна лихва от 55.76 лева (28.51 евро). Излага, че заповедта е връчена редовно на длъжника, не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и същата е влязла в сила, поради което формираната сила на пресъдено нещо преклудира всички възражения срещу вземането. При условията на евентуалност оспорва иска по същество като неоснователен, поддържайки валидността на кредитния договор.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 280.00 евро и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Решение на СЕС по дело C-438/22.

В съдебно заседание за ищеца се явява пълномощник адвокат С. и поддържа иска. Претендира разноски и прилага списъци по чл. 80 от ГПК.

За ответника не се явява пълномощник. В писмена молба преди съдебното заседание процесуалният представител на ответника юрк. Албена Благоева поддържа отговора, заявява, че М. Г. не е извършвала плащания след цедиране на вземането, и моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски по списък по чл. 80 от ГПК в размер на 280.00 евро.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за кредит „А1 Карта“ № 800895 от 03.09.2019 г., сключен в гр. Козлодуй между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и М. А. Г. като кредитополучател, се установява, че на ищцата е предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез международна платежна карта. В чл. 4, ал. 1 от договора са посочени: фиксиран годишен лихвен процент по заема от 17.80% (дневен лихвен процент 0.04944%), годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18.95%, изчислен при допускането, че кредитът се усвоява незабавно и няма да се начисляват неустойки и разходи за събиране. В чл. 15 от договора е въведено задължение за кредитополучателя, в случай че не заплати общото си задължение на падежа, в 3-дневен срок след падежа да предостави допълнително обезпечение чрез поръчител, отговарящ кумулативно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход 2 от 1500.00 лева (766.94 евро), да работи по безсрочен трудов договор, да няма влошена кредитна история в ЦКР към БНБ и да не е страна по друг активен заем с кредитора. В чл. 20, ал. 1 от договора е предвидено, че при непредоставяне на поръчител в 3-дневния срок кредитополучателят дължи месечна неустойка в размер на 4.8% от усвоената главница за всяко отделно неизпълнение. В чл. 21, ал. 4 от договора е уговорено, че при забава за плащане на общото задължение кредитополучателят дължи на кредитора фиксиран разход за действия по събиране в размер на 15.00 лева (7.67 евро) за всеки месец.

По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 26.10.2020 г., първоначалният кредитор „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлил вземанията по процесния договор за кредит на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (преобразувано впоследствие в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД).

От приложените писмени доказателства и извършената служебна проверка по ч.гр.д. № 1064/2021 г. по описа на РС – Козлодуй се установява, че въз основа на подадено от цесионера заявление по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед № 330/2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът М. А. Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следните суми по процесния договор за кредит: 498.77 лева (равностойни на 254.98 евро) – главница; 40.63 лева (равностойни на 20.77 евро) – договорна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 06.04.2020 г.; 55.76 лева (равностойни на 28.51 евро) – мораторна лихва за периода от 07.04.2020 г. до 24.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (08.09.2021 г.) до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното производство:

25.00 лева (12.78 евро) – държавна такса и 200.00 лева (102.26 евро) – юрисконсултско възнаграждение.

С отделно разпореждане по същото заповедно дело съдът е отхвърлил заявлението в частта относно претендираната неустойка по чл. 20 от договора в размер на 117.54 лева (60.10 евро) и претендираните такси за извънсъдебно събиране по чл. 21, ал. 4 в размер на 45.00 лева (23.01 евро) като неравноправни на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Разпореждането и заповедта за изпълнение не съдържат мотиви или констатации относно валидността на договора за кредит в неговата цялост, законосъобразността на обявения ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК или действителността на останалите договорни клаузи.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК не е постъпило възражение. На 06.04.2022 г. РС – Козлодуй е издал Изпълнителен лист № 159 за присъдените със заповедта суми, въз основа на който е образувано изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 на КЧСИ, с район на действие ОС – Враца, по което са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на ищцата.

По изпълнителното дело не са събирани суми.

При така установените фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК:

Възражението на ответника за недопустимост на иска поради формирана сила на пресъдено нещо и преклузия, произтичаща от влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е неоснователно.

Съгласно задължителната практика на Съда на Европейския съюз 3

(Решение от 26.01.2017 г. по дело C-421/14, Banco Primus, т. 52; Решение от 17.05.2022 г. по дело C-600/19, Ibercaja Banco, т. 49-52, 59; Решение от 17.05.2022 г. по съединени дела C-693/19 и C-831/19, SPV Project 1503, т. 5368; Определение от 18.12.2023 г. по дело C-231/23, Kredyt Inkaso, т. 27-34;

Решение от 29.02.2024 г. по дело C-724/22, Investcapital, т. 45-52; Решение от 18.12.2025 г. по дело C-320/24, т. 33-35; Решение от 27.11.2025 г. по дело C509/24, т. 283-291) и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд (Определение № 2472 от 05.08.2025 г. по к.ч.тр.д. № 1212/2025 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 491 от 24.07.2024 г. по к.гр.д. № 1767/2023 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 2122 от 09.08.2024 г. по к.ч.тр.д. № 356/2024 г. на ВКС, I т. о.), националните процесуални правила за силата на пресъдено нещо и преклузивните срокове не могат да се прилагат по начин, който нарушава принципа на ефективност и препятства ефективната съдебна защита на потребителите по Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО.

Принципът на ефективност изисква забраната за непререшаемост (res judicata) и преклузията да се прилагат спрямо потребител само тогава, когато съдът в предходното заповедно производство изрично е проверил действителността на всички клаузи на договора и договора като цяло, посочил е в акта си конкретно проверените клаузи, изложил е (макар и в обобщен вид) мотиви защо те са валидни и не са неравноправни, и изрично е указал на потребителя, че при неподаване на възражение ще настъпи преклузия за оспорването им (в този смисъл т. 45 от Решението по дело C-724/22 и т. 34 от Определението по дело C-231/23). Когато заповедният съд се е ограничил служебно да отхвърли само отделни акцесорни претенции (неустойка и такси за събиране), без да извърши цялостен контрол за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК и без да изложи мотиви за валидността на възнаградителната лихва, ГПР и договора като цяло, постановеният заповеден акт не формира сила на пресъдено нещо относно валидността на договора и не преклудира правото на потребителя да оспори действителността на договора по исков ред.