Решение № 1313 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330111180 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против А. Т. Т., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 29.04.2018 г. – 10.02.2023 г. В качеството си на потребител на водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ап. **, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1234,57 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, която възлизала на сумата от 238,51 лева за периода 30.06.2018 г. – 31.12.2022 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Твърди се, че ответникът имал качеството потребител, съгласно чл. 3, ал.

1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П., в качеството си на собственик на водоснабдения имот.

Излага съображения, че на **** г. било връчено известие за нередовен водомер № **** на осн. чл. 21 от ОУ, с което е дадено предписание 1 измервателното устройство в имота /водомер/, да бъде подложено на метрологична проверка съгласно закона за измерванията, тъй като същият е бил с изтекла такава съгласно относимата наредба за метрологична проверка на измервателни устройства. Задължение на „потребителя” съг. чл. 16, ал. 4 от ОУ да подлага за негова сметка на метрологична проверка на всеки 10 години от монтажа измервателните устройства за отчет на вода находящи се в имота му. Водомерът не бил подложен на такава в дадения срок по предписанието, поради което отчетът за периода от 31.03.2018 г. до 11.10.2019 г. се е извършвал, съгласно чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите Условия на ВиК оператора.

Видно от вписаното от приложените карнети на дата 11.10.2019 г. бил вписан номер на пломба **** на ново монтирано измервателно устройство. С оглед на това обстоятелство за периода от 11.10.2019 г. до 01.01.2023 г. отчетът в имота на потребителя бил извършван по показанията на монтирано в имота измервателно устройство.

Водомерът бил със системен номер **** в картотеката на дружествотоищец. Отчетените количества вода за целия процесен период били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител. До момента на подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК не било постъпило възражение за начислените количества предоставени ВиК услуги, ответникът не бил възразил и спрямо даденото известие за нередовен водомер, същият бил известен за начина на отчет и за задължението му да подмени или подложи на метрологична проверка водомера, находящ се във водоснабдения му имот.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите “Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, 2 била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Срещу Заповедта било подадено Възражение по чл. 414 ГПК, което породило правния интерес на ищеца да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 25.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените установителни искове.

Оспорва ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като не бил собственик, нито ползвател, нито титуляр на вещно право на строеж на процесния обект с адрес: находящ се в гр. П., ж.к. Т., блок ***, вход *, ап. **, съгласно чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца за предоставяне на ВиК услуги.

Неясно било на какво основание ищецът открил партида на ответника с абонатен номер ***** за процесния имот, за да начислява потребено количество вода, още повече, че видно от приложените писмени документи карнети за извършени отчети - партидата била разкрита на името на трето лице - М. А. А., с ЕГН **********, която ответникът нито познавал, нито пък имал отношение с такова лице, неясно било защо в последния карнет на л. 10 от делото било посочено наред с името на М. А. и името на ответника и поради каква причина и на какво основание ищецът свързвал потреблението на вода за процесния апартамент веднъж с лицето М. А., а впоследствие с М.

А. и ответника А. Т. и накрая претендира суми само от А. Т..

Оспорва задълженията по начислените фактури тъй като видно от приложената справка всички фактури били издадени на една и съща дата 10.02.2023 г., но касаели периоди за различни периодични задължения от 29.04.2018 г. до 10.02.2023 г. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - ищецът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като по делото се твърди, да е налице както основание за служебно начислени количества вода, така и основание за реално отчетени количества вода, поради което и счита, че изискуемостта на задълженията за всеки от отчетните периоди за времето от 29.04.2018 г. до 3

10.02.2023 г. не настъпва на дата 10.02.2023 г., когато са издадени всички фактури, а настъпва в едномесечен срок от изтичането на съответния отчетния период. Сочи, че това има значение относно погасителната давност, която тече за всяко периодично парично задължение за съответния месечен период като твърди, че задълженията за периода от 29.04.2018 г. до 25.04.2020 г. за главница и мораторни лихви били погасени но давност на основание чл. 111 буква „в“ ЗЗД. Ищецът не можел да дерогира погасителната давност уредена съгласно правилото на чл. 111 буква „в“ ЗЗД след като имал задължение по чл.

33, ал. 1 ОУ да издава ежемесечно фактури, което задължение нарушавал и вместо това да издаде фактури за минал период от близо 5 години в един и същи ден, поради което и не можел да черпи изгодни правни последици за себе си досежно погасителната давност на вземания, които са просрочени и за които е следвало да бъдат издадени фактури за съответния отчетен период.

Сочи, че давността тече не от датата на издаването на фактурите от 10.02.2023 г., тъй като издаването на Фактурите е поставено в преценка на ищеца, а от изтичането на отчетния период без значение дали е издадена фактура или не.

Оспорва връчването на известие за нередовен водомер, като било неясно защо това връчване е извършено на трето за спора лице - М. А. А., с ЕГН **********, а последиците от неизпълнението му се прехвърляли в тежест на ответника. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУ на ищеца предписанието се прави на потребителя на ВиК услуга, а ответникът нямал качеството на потребител по смисъла на чл. 2 от ОУ на ищеца, респ. с него и ищеца не било възникнало облигационно правоотношение по доставка на вода. Оспорва съдържанието на приложените към исковата молба карнети, като сочи, че в първите 3 карнета от исковата молба фигурирало името на трето за спора лице - М. А., а в четвъртия карнет фигурирало името на М. А. и ответникът като в този карнет нямало негов подпис и въобще липсвал какъвто и да е подпис.

Счита, че бил неясен и механизмът за приложението на чл. 25, ал. 8 от ОУ на ищеца за начисляване на потребено количество вода за периода от 31.03.2018 г. до 11.10.2019 г., за който се твърди, че е имало нередовно измервателно устройство. Начислените кубици вода били абсолютно произволни и не отговаряли на процедурата на чл. 25, ал. 8 от ОУ в която връзка и моли това количество вода да не бъде кредитирано.

Твърди се още, че метрологичната проверка на водомера била 4 извършена към **** г., а видно от приложения последен карнет ищецът начислявал потребено количество вода по реда на чл. 25, ал. 8 - при условията на неизправно измервателно устройство за двама обитатели, т.е за периода от 11.10.2019 г. до 01.01.2023 г. били начислявани количества вода не по реален отчет, а по брой обитатели. Счита,че правно основание за това няма, предвид преминалата метрологична проверка удостоверена с пломба № ****.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

5

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “****” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П..

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова. Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване (било то вещно или облигационно) по отношение на процесния имот.