Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 59 от 28.10.2026, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
159/2026
Подписан
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 105, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.4, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Карнобат, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200159 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Д. В. с ЕГН ********** от ********* срещу Наказателно постановление № 26-0454-000163 от 17.06.2026 година, издадено от Началник група от ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/, а за нарушение по чл. 105, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро /49.99лв./.

По съображения, изложени в жалбата, е направено искане да се отмени цитираното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание, административнонаказващият орган не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

1

Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2026г. свидетелят М. И.-служител в РУ Сунгурларе, в с.Велислав спира за проверка лек автомобил Фолксваген с рег.№ *********, управляван от жалбоподателя, при която установява, че водачът на лекия автомобил го управлява без да е поставил предвидения за целта обезопасителен колан, както и че двете предни, странични стъкла са допълнително затъмнени с фолио.

За констатираните нарушения на водача е съставен АУАН, а в последствие и атакуваното НП, в които обаче е посочено, че предното стъкло на автомобила е с намалена прозрачност.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел М. И., които съдът цени като непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал.

Представени са доказателства, съгласно които със Заповед 812з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР началниците на групи кум РУ на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Нарушението и обстоятелствата, при които е установено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал.4, т.7, пред. 1 от ЗДвП е предвидена 2 санкция в размер на 100 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан.

Видно от кредитираните показания на актосъставителя на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв.

Ползването на предпазния колан цели предпазването на самия водач на МПС, както и лицата, които се возят в него. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението.

Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на нарушението правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.

183, ал.4, т. 7 ЗДвП - „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона.

Предвид липсата на допуснати нарушения на процесуалните и материалните правила, наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на нарушението по чл. 105, ал.1 ЗДвП съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като недоказано по следните съображения:

Съгласно чл. 105,ал.1 ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им Както се посочи и по-горе както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че предното стъкло на автомобила е с намалена прозрачност.

В с.з. св. И. посочва, че двете предни странични огледала на лекия автомобил са били затъмнени допълнително с фолио, а не фабрично. Според свидетелят това е така, тъй като около 5мм от стъклата, където те се прибират, остават по-светли, и по това се познава, че не е произведена фабрично така автомобила. Следователно от една страна твърдението в наказателното постановление остава недоказано, а от друга не става ясно кое стъкло/стъкла 3 са били с намалена прозрачност.

Предвид изложеното в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този изход от спора сторените разноски в размер на 15.40 евро следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 във вр. ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0454-000163 от 17.06.2026 година, издадено от Началник група от ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което на Ж. Д. В. с ЕГН ********** от ********* за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0454-000163 от 17.06.2026 година, издадено от Началник група от ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което на Ж. Д. В. с ЕГН ********** от ********* за нарушение по чл. 105, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро /49.99лв./.

ОСЪЖДА Ж. Д. В. с ЕГН ********** от ********* да заплати по сметка на Районен съд Карнобат сумата от 15.40евро съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4