Решение № 440 от 10.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Бургас, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 5663/07.02.2025г. срещу Решение № 153/23.01.2025г. по гр.д.№ 4021/2024г. по описа на РС-Бургас, с което е осъдена ответната АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Е И К 000695089, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от инж.

Йордан Вълчев - Председател на Управителния съвет, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД сумата от 291,45 лева, представляваща част от допълнително застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като ищцовата страна не установила при условията на пълно главно доказване всички предпоставки за ангажиране регресната отговорност на АПИ за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 18.09.2022 г. на пътя гр. Несебър - гр. Каблешково, на около 4-5 км. преди гр. Каблешково, непосредствено преди разклона за комплекс „Vineyards” самостоятелно пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „Мерцедес” модел „220D 4МАТ1С“ с per. № А 9778 НХ“, в резултат на което на автомобила са нанесени материални щети. Заявява, че БРС направил изводите си единствено на база заключението но назначената съдебна-автотехническа експертиза, което било изготвено само въз основа на изложените от ищеца твърдения и частни свидетелстващи документи, 1 изхождащи от страната и удостоверяващи само изгодни за нея факти, без да вземе предвид останалите доказателства по делото.Сочи, че по делото не било установено по безспорен начин наличието на твърдяната „дупка“ на пътното платно; не били ангажирани каквито да било доказателства за нейното разположение спрямо платното за движение, размерите на същата ширина, дължина, дълбочина и т.н. На следващо място дори да се приемело,че твърдяното препятствие е съществувало,цитира разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП и счита, че поведението на водача прекъснало връзката между вещта и претендираните увреждания, тъй като неговото противоправно поведение е основание за изключване изцяло отговорността на АПИ. Оспорва се изявление на водачът, който посочил, че нямало обозначения за наличието на дупка на платното,което твърдение противоречало с представената и приета по делото вертикална сигнализация, видно от която в посоката на движение на автомобила е имало предупредителен пътен знак А12. Намира за неправилен извода на съда за липсата на съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че „поставянето на предупредителен знак за неравности по пътния участък не изключва отговорността на стопанина на пътя да го поддържа в добро експлоатационно състояние. “Твърди, че по делото били представени и приети доказателства свързани с поддържането на процесния пътен участък, описани в Обобщен месечен отчет №74, на изпълнителя Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, с който АПИ има сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с № РД-38-8/30.03.2020 г. за извършването на дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановително при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление - Бургас /ОПУ-Бургас/, видно от който няколко месеца преди ПТП на изпълнителя са били възложени дейности за поддръжка на процесния пътен участък.Моли отмяна на обжалваното решение;моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 12055/18.03.2023г. от адв. Златина Билянова, от БАК с адрес гр.Бургас, ул."Екзарх Йосиф" N 8 , ет.1, упълномощен процесуален представител на ЗАД"Булстрад Виена Иншурьнс Груп" гр.София, пл."Позитано"№ 5 ЕИК 000694286, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба,като заявява подробни съображения по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба,като моли отхвърлянето й;претендира разноски,като представя договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно за въззивната инстанция.

Третите лица-помагачи на страната на ответника-въззивник Агенция „Пътна инфраструктура”, а именно: „Пътстрой ВДХ” ЕАД, „Сет къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Инфра експерт“ АД и „Щрабаг” ЕАД, не заявяват становище по въззивната жалба и не изпращат представител пред съда в проведеното открито съдебно заседание.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните в първоинстанционното производство,събраните по делото доказателства и 2 заявените пред въззивния съд оплаквания , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледаните от районният съд искове са с правно основание чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД претендира постановяване на съдебно решение за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ да му заплати сумата от 291,45 лева за имуществени вреди, причинени на собственика на лек автомобил „Мерцедес 220Д 4матик” с рег. № А 9778 НХ вследствие на ПТП, настъпило на 18.09.2022 год. поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътя гр.Несебър гр.Каблешково, на около 4-5 км. преди гр.Каблешково, непосредствено преди разклона за комплекс „Vineyards”, ведно със законата лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Като причина за ПТП ищецът сочи преминаване на автомобила през „ несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пьтното платно“. Вредите са били репарирани по реда на чл.405 от Кодекс за застраховането - чрез репариране на платеното от увреденото лице, извършено с платежно нареждане от 03.02.2023 год.

Ответната АПИ е оспорила исковата претенция като неоснователна с твърдения за липса на виновно противоправно поведение от страна на АПИ предвид липса на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно.На първо място е изтъкнала, че за осигуряване безопасността на пътя в посока на движение на автомобила бил поставен предупредителен знак А12 “Неравности по платното за движение“ с табела Т2,указваща дължината на зоната на действие на знака- 5000м.На следващо място е представила писмени доказателства за сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-8 / 30.03.2020 год. за извършване на дейности по поддържане/ превантивно, текущо,зимно и ремонтновъзстановително при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление - гр.Бургас на Консорциум „ТРПБургас“2019, твърдейки, че е изпълнила задълженията си за осигуряване безопасност на движение. На трето място е изтъкнала доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС-то,който не съобразил въведената вертикална сигнализация на движението.

Районният съд е счел, че регресната отговорност на ответната агенция следвало да бъде ангажирана за претендираната стойност на заплатеното от застрахователя обезщетение,като е обосновал извода си с наличие на всички законови предпоставки за това, изключвайки възможността за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС-то.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението е валидно: постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма,подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на 3 диспозитивно начало предмет на спора.

Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на районния съд.

За пълнота на изложението съдът приема и следното:

От фактическа страна няма спор за установените на база представените доказателства релевантни за спора обстоятелства,че на 20.09.2022 год. в ищцовото дружество е образувана преписка по щета, заявена от Я. Р. Г.. В заявлението си същият е посочил, че на 18.09.2022 год. управляваният от него лек автомобил „Мерцедес Е220Д 4матик” с рег. № А 9778 НХ, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, по пътя от гр.Каблешково към гр.Бургас, в тъмната част на денонощието, е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която не било възможно да бъде възприета и избегната.

Вследствие на това са увредени предните десни гума и джанта на автомобила.

Тази фактическа обстановка безспорно е установена с показанията на Г., разпитан в качеството на свидетел пред районния съд, с оглед на което и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, опровергаващи показанията му, изцяло неоснователни са оплакванията на въззивното дружество за това, че изводите на районния съд относно причината за настъпването на процесната вреда били базирани само на база частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и удостоверяващи изгодни за нея факти. В подкрепа на причината за настъпване на вредоносния резултат са и обстоятелствата, установени посредством заключението на вещото лице, който чрез специалните си знания и на база приложените по делото доказателства обосновава извода, че при попадане на автомобилно колело във вдлъбната пътна неравност/дупка/ с остри ръбове, поради рязкото свиване на амортисьорите възниква внезапна радиална насочена сила,съсредоточена в контактното петно на гумата- най-често по външния борд, с ръба на дупката.В конкретния случай това е довело до разкъсване на пластовете на предна дясна гума и деформация на предната дясна джанта. Заключението на вещото лице, изложено пред районния съд, е било прието без да е оспорено от страна на ответника-настоящ въззивник, с оглед на което и при обсъждането му като обективно, пълно и компетентно дадено/от една страна/ и в съвкупност с останалите доказателства по делото , настоящият въззивен състав намира за безспорно и категорично установено,че произшествието, от което на автомобила са нанесени уврежданията, е настъпило в резултат на преминаване през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/, част от първокласен път III-6009 „(Карнобат - Бургас) - Миролюбово Изворище - Брястовец - Каблешково - Ахелой - (Слънчев бряг-Бургас)“, който е републикански, според решение № 945 на МС от 1.12.2004 год. за утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, пътят е бил в много лошо състояние, ерозирал и неподдържан при осъществяването на 4 процесното ПТП, от което следва, че АПИ е бездействала, когато е била длъжна да прояви активност за възстановяването на този разрушена пътна настилка.От свидетелските показания се установява също, че произшествието е станало в тъмната част от денонощието, като дупките и по- специално причинилата увреждането, не се е виждала, тъй като пътното платно било мокро от дъжд,което прави невъзможно проследяването и съобразяването им.Следва да се отбележи, че оплакването на въззивника за поставяне на знак А12,предупреждаващ за неравности по пътното платно, не води до намаляване отговорността на ответната АПИ и до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС-то, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на АПИ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик – виж и чл. 167, ал. 1 ЗДвП.От друга страна не се установява от доказателствата по делото водачът на лекия автомобил да е допуснал нарушения на ЗДвП, които да са в причинна връзка с процесното увреждане- същият е управлявал лекия автомобил с неповече от 50 км.ч, която скорост отчита характера на извънградския път и е съобразена с времето, осветяването, метеорологичните условия и маркировката на пътя, т. е. поведението му не излиза извън указанията за безопасност на шофиране, визирани в ЗДвП. От горното БОС съобразява, че доводите за съпричиняване на вредата от произшествието, респективно за пълно изключване отговорността на АПИ за последиците от него, посредством поведението на водача на пострадалото МПС, са неоснователни.

Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8369730-c18d-4da2-b310-11a229a7805d