Решение № 489 от 18.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Русе, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201440 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-85/27.08.2025г. на ВПД Директор на ОДМВР - Русе, гр. Русе, с което на В. Р. Р., с ЕГН-**********, за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, на осн. чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се явява упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган /издателят на НП/, е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе са редовно призовани, не изпращат представител и не релевират становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

От доказателствата по делото се установява, че на 27.07.2025г. била извършена проверка от пол. служители /един от които св.Х. С./ по повод сигнали на граждани по тел.112 за реализиране от лица на престъпление в 1

Парка на възрожденците в гр.Русе. Около 3.00ч. на горепосочената дата св.Х.С. заедно с други пол. служители извършили физически проверка на посоченото по-горе обществено място, където установили няколко лица, едното от които било непълнолетно и не било придружавано от пълнолетно такова или негов родител – В. В.ев Р., с ЕГН **********. Всички лица били отведени в Първо РУ- ОДВР – Русе, а там и присъствал и В. Р. Р. в качеството на родител при снемане на обяснения от сина му В. В.ев Р.. На родителя В. Р.

Р. бил съставен АУАН с бл.№АД 095372/28.07.2025г., за извършено нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за Закрила на детето.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „Глоба” в минимален размер от 300 лева.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели са разпитан актосъставителят М. П., която пресъздава изцяло фактическата обстановка в АУАН и подробно описва целия случая, по който тя и колегите й пол. служители са работили. Разпитан е и св. Х. С., който на 28.07.2025г. физически е извършил проверката на горепосоченото лице В. В.ев Р., инициирана по повод подаден сигнал на тел. 112.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от 2

ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при административни нарушения по чл.8 от ЗЗакрила на детето следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 и §.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

От съдържанието на §.1, т.4 от ДР на ЗАНН следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.

За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен 3 случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно жалбоподателят В. Р. Р. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но административният орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. Нарушението е установено да е извършено от жалбоподателя за първи от него и липсват доказателства по делото за противното. От нарушението не са произтекли вредни последици, а в конкретния случай същото се характеризира с ниска обществена опасност и е инцидентно, еднократно. Освен това при процесната проверка не било установено непълнолетното лице да е участвало в извършване на противообществена проява или престъпление, а се е връщало от заведение – дискотека където явно е имал придружител който е навършил 18 години щом е бил допуснат в заведението.Освен това нарушението е извършено само около 4 месеца преди непълнолетния да навърши 18 години /към настоящия момент е пълнолетен/.

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.140, ал.1 от ЗДвП, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за неговата отмяна.

4

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на заплатените 500 лв., съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, като съдът взема предвид, че процесуалния представител се явява в с.з. лично на два пъти и по делото са събрани по негова инициатива допълнително писмени и гласни доказателства.

По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-85/27.08.2025г. на ВПД Директор на ОДМВР - Русе, гр. Русе, против В. Р. Р., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 и на основание чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Р. Р., с ЕГН-**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на В. Р. Р., с ЕГН-**********, сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд гр.

Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5