Решение № 3658 от 21.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14515/2023
- Вид
- Решение № 3658
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 23.11.2024
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3658 гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110114515 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., район О., ул. "С" №** срещу А. Л. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж. к. "В.Л." ул. "П.", № **, ет. **, ап. **, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2704,68 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит – Тр на физическо лице от 30.09.2006 г. и Анекс към него от 14.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 296,57 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. ****/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит – Тр на физическо лице от 30.09.2006 г. и Анекс към него от 14.07.2011 г. като първоначално отпуснатия револвилащ кредит е в размер на 1500 лева, а с анекса сумата е увеличена на 3000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1, б. "а" в случай, че Кредитополучателят погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можело да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 1,5% на годишна основа, съгласно чл. 5, ал. 1, б. "б" от договора. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в 1 срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в последното месечно извлечение. Твърди, че кредиторът има право да променя едностранно условията по договора, включително и лихвите като всяка промяна се публикува на интернет страницата. Заявява, че лихвеният процент за периода от 01.07.2022 г. до 30.11.2022 г. е 18.5 %, а за периода от 30.11.2022 г. до 31.12.2022 г. – 18.9%. Посочва, че поради невнасяне на минималните вноски за 4 поредни месеца, вземането е обявено за предсрочно изискуемо като уведомлението е получено лично от ответника. Дължимата и непогасена главница възлиза на 2704,68 лева, а договорната лихва за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. – 296,57 лева. Заявява, че е депозирал заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която е оспорена от длъжника в указания срок и в срока по чл. 415 ГПК е предявил установителните искови претенции. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на предявената искова претенция.
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представен договор за предоставяне на кредит – Тр на физическо лице, същият е сключен на 30.09.2006 г. между „Т. Ф. С.“ ЕАД, ЕИК ******** и А. Л. Б., ЕГН **********. Съгласно договора, на кредитополучателя се предоставя револвиращ кредит в размер на 1500 лева като целта на кредита е плащане на стоки и услуги на територията на страната чрез карта „Тр“. Отразено е, че сумата по кредита се усвоява, чрез въвеждане на ПИН или Е-ПИН при извършване на транзация с карта. В чл.
4, ал.1, на сключения договор, е отразено, че крайният срок до който кредитът може да револвира е 24 месеца. Издателят продължава срока на ползване на кредита, ако в срок до 30 дни, преди изтичането на срока по ал.1 не е заявил, че желае прекратяване на договора, видно от ал.2 на чл. 4. Задълженията следва да се заплащат до 15 число на следващия месец, а договорената месечна лихва е 1.5% за кредит по карта Класик. В чл. 10 от договора са разписани условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Приети като писмени доказателста са заявление за кредитна карта Тр от 24.10.2006 г., подадено от А. Б. и Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта.
От анекс към договор за предоставяне на кредит от 14.07.2011 г. е видно, че между „Т.
Ф. С.“ ЕАД, ЕИК ******** и А. Л. Б., ЕГН ********** е предоставен на картодържателя револвиращ кредит с горна граница /кредитен лимит/ от 3000 лева като за усвояване на средствата е издадена и предоставена кредитна карта T. C.. В чл. 2 е отразено, че всички останали клаузи по договора остават в сила. Представен е приемо – предавателен протокол от 14.07.2011 г., от който се установява, че на ответника е предоставен горепосочения анекс към договора чрез служител на „Български пощи“ ЕАД. За периода от 2010 г. до 2021 г. на Б. са предоставяни платежни карти, видно от приемо – предавателните протоколи от 14.01.2021 г., от 12.09.2020 г., от 02.01.2019 г., от 26.07.2018 г., от 01.08.2016 г., от 05.08.2014 г., от 23.07.2012 г., от 29.07.2010 г.
От ценовите листи по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити е видно, че лихвеният процент към датата на сключване на рамковия договор е 18% до 2010 г., когато лихвеният процент е променен на 18.5%. Последният е бил такъв до 01.01.2023 г., когато е променен на 18.9%.
Като писмено доказателство е прието уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване от 20.02.2023 г., от което се установява, че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем поради непогасяване на минималните погасителни вноски по кредита в продължение на четири последователни месеца. Поканен е да заплати дължимата главница и договорни лихви в 7 дневен срок от получаване на поканата.
Последната е връчена на 21.03.2023 г. чрез ЧСИ, видно от представените и приети по делото 2 като писмени доказателства документи.
Като писмено доказателство е представена и приета справка на дълга на А. Л Б. за периода от 06.10.2006 г. до 31.01.2023 г.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че кредитът е усвояван и погасяван за периода от октомври 2006 г. до 22.07.2022 г. като след това не е обслужван. Минималната погасителна вноска за период от 1 месец е дължима до 15 – то число на следващия месец. С плащането на 22.07.2022 г. е погасена вноската с падеж 15.06.2022 г. като след това просрочените вноски са с падеж 15.08.2022 г., 15.09.2022 г., 15.10.2022 г.,15.11.2022 г., 15.12.2022 г. и 15.01.2022 г. като дължимата главница е в размер на 2704.68 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 296.57 лева. Вещото лице е отразило, че минималната погасителна вноска за период от 1 месец, дължима до 15-то число се определя от 3% от главницата + лихви и такси, ако има начислени. Договорната лихва, при сключване на договора е 18%, след това е променена на 18.5% - в сила от 15.04.2009 г., а след това на 18.9% - в сила от 15.01.2023 г. В заключението вещото лице е отразило, че дължимата договорна лихва върху непогасената главница за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. възлиза на 253.15 лева при лихвен процент от 18.5% и на 248.83 лева при лихвен процент от 18%.
Приобщено по делото е ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което се установява, че за процесните суми е подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК като е издадена заповед за изпълнение за претендираната главница и договорна лихва. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на А. Б., с което заявява, че не дължи претендираните суми. В указания едномесе’ен срок, по реда на чл. 415 ГПК, са предявени исковите претенции, предмет на настоящото производство.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковите претенции:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град Варна като е издадена заповед № ****/25.08.2023 г. по ч. гр. д. № ****/2023 г. Последната е връчена лично на длъжника, който в законовопредвидения едномесечен срок, депозира възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбите на чл. 415 ГПК е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Исковите претенции са предявени в указания едномесечен срок от получаване на разпореждането.
От гореизложеното следва изводът, че предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Депозираната искова молба отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК.
Заявените с нея искови претенции са допустими, предвид факта, че са заявени в срока по чл.
415 ГПК и е налице пълен идентитет с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
По основателността на исковите претенции:
С оглед съвкупния анализ на представените писмени доказателства и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, че не е подписал процесния договор, съдът приема, че А. Б. чрез подписване на договора от 30.09.2006 г. и анекса към него от 14.07.2011 г. е обективирал съгласието си за сключване на същия и за приемане на уговорените в него клаузи, касаещи размера на предоставената сума, лихви и такси, съобразно ценовата листа, неразделна част от договора. От представените приемо – предавателни протоколи се установява, че кредитополучателят е получил и подписал екземпляр от анекса от 14.07.2011 г., както и кредитни карти с предоставения код за достъп до услугата /ПИН код/.
3
Следователно установява се, че по силата на сключения договор между страните, на Б. е предоставян кредит с лимит в максимален размер от 3000 лева, за усвояването на който му е предоставена кредитна карта. Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са предоставени на кредитополучателя към момента на получаване на екземпляр от договора и подписване на същия. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен - правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна същност договорът за издаване на кредитна карта и отпускането на кредит до уговорения кредитен лимит представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието (лимита) кредитополучателят може да упражнява правата по договора. Чрез използването на съответното техническо средство - кредитната карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и възможност на картодържателя да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните извлечения, които му изпраща ищецът. Съгласно чл. 5 от договора, срокът за погасяване на кредита е 24 месеца, като до 15 число на всеки месец ответникът се е задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредита. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ, съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя усвоява отпуснатия от кредитната институция кредит в пределите на уговорения лимит.